Американските въздушни удари и финансовите санкции срещу "Даеш" ("Ислямска държава") не попречиха на групировката да поръчва стоки за бойците си и да купува храна, пише в. "Уолстрийт джърнъл".

Това се дължи на хора като Абу Омар – един от банкерите на организацията. Иракският бизнесмен е част от мрежа на финансисти, която се простира през северната и централната част на страната.

От десетилетия те извършват трансфери на пари за местните търговци, които не желаят да работят с банките. Сега те работят за "Даеш".

Когато джихадистите завзели региона през 2014 г., те му направили предложение, на което не може да се откаже – можеш да запазиш бизнеса си, ако се грижиш и за нашите пари.

"Не задавам въпроси", казва Абу Омар.

Офисите му в градовете Мосул, Сюлеймания, Арбил и Хит таксуват с 10 на сто трансфера на пари от и за територията на джихадистите. Това е два пъти повече от обичайната цена.

Финансистите на "Даеш" гарантират движението на милиони долари в и извън владенията на групировката и обезсмислят международните усилия тя да бъде изолирана от глобалната банкова система, твърдят запознати. "Банкерите" работят през границите и през бойните полета, защитени от печалбата и значимостта си за регионалната икономика.

Мосул е най-големият ираакски град, контролиран от "Даеш". Там
се въртятт едни от най-големите парични суми на джихадистите.

Важат законите на парите, а не на религията

"Макар да се управлява от сунитски фундаменталисти, "Даеш" показа, че е прагматична организация. Тя следва законите на парите, а не на религията или политиката. В това отношение те са си толкова иракчани, колкото и другите", твърди мъж, който се занимава с обмен на пари в Анбар.

Мъжете в тази професия демонстрират разнообразието на етноси и религии в Ирак. Дейността им е основана на доверието. Членовете обичат трансфера на пари в реално време. Клиентите плащат кеш в един от офисите, а получателите теглят сумата на друго място. Тази близкоизточна практика е известна като "хавала" и предхожда съвременната банкова система.

Трима иракски оператори твърдят, че плащат на шиитски милиции, воюващи срещу "Даеш", за да пазят доставките от пари в брой по пътя между Багдад и фронтовите линии в провинция Анбар. Иракските кюрди, които също воюват срещу джихадистите, получават подкупи, за да позволят доставката да мине през техните територии около Мосул. Става въпрос за суми между 1000 и 10 000 долара.

"Даеш" налага 2 на сто данък върху преноса на пари в брой в нейните земи. Групировката гарантира защита на каналджията, докато той стигне чейндж бюрата.

Флагът на "Даеш". Снимка Уикипедия

Три маршрута на движение на парите

Единият започва в малките улички зад "Капалъ чарши" в Истанбул, продължава през Иракски Кюрдистан и стига до Мосул, който е най-големият град под властта на джихадистите. Друг път свързва столицата на Йордания – Аман, с Багдад и контролираните от ислямистите части от провинция Анбар. Третият маршрут е между турската провинция Газиантеп и "столицата" на "Даеш" - сирийският град Рака.

Подобни финансови операции са традиционни за близкоизточното общество, защото услугите са добри, дискретни и се извършват навреме. Операторите работят в офиси, които изобщо не демонстрират предназначението или богатството си.

Самите търговци са наясно с ликвидността на партньорите си и не биха приели транзакция, която не може да бъде спазена.

Измамите и обирите са редки. Всички са наясно, че семействата им ще носят отговорност за неплатени дългове и че общностите ще понесат последствията от евентуална лъжа.