През нощта на 4-и срещу 5-и март управляващите в Турция овладяха най-големия опозиционен вестник в страната "Заман". Това стана чрез назначаването със съдебно решение на синдик, който да управлява медията, която само за ден се превърна в проправителствена. За това какво се случва със свободата на словото и накъде върви турската демокрация разговаряме с Мехмет Юмер, който е главен редактор на "Заман България". Изданието има страници както на български, така и на турски език. Разпространява се чрез абонамент предимно в регионите със смесено население. 

 

- Г-н Юмер, изненадващо ли бе решението на турската прокуратура, с което управляващите в Анкара овладяха вестник "Заман"?

- От две години насам течеше натиск върху вестник "Заман", било то психологически, било като непрестанни проверки. Имаше период, в който една друга медийна група беше закрита пак чрез държавен синдик по политически причини. Те издаваха в печатницата на "Заман". Тогава пак полиция бе обградила редакцията. Имаше даже и изпълнения с кръжащ хеликоптер в небето. Тези истории подсказваха какво трябва да се очаква. Полека пълзеше атака срещу най-тиражния вестник в Турция.

 

- Колко е тиражът на "Заман" сега?

- Последно бе 800 000 броя, но вестникът е виждал и тиражи от 1 милион. За сравнение можем да кажем, че вторият по популярност вестник, на тази позиция се сменят "Миллиет" и "Джумхурийет", имат 350 000 - 400 000.

 

- С какво медията ядоса Ердоган?

- Това бе една независима от властта платформа, която си позволяваше да отстоява и брани истината. Господар на "Заман" бе само и единствено истината и с това си навлече неприятности, на които станахме свидетели през нощта на 4-и срещу 5-и март. Бе назначен незаконно по политически подбуди синдик, който прогнозирам, че след няколко месеца ще премине към закриване. Хората ще спрат да купуват вестника. 

 

- Вестник със същото име продължава да излиза, макар и по-различен.

- Основната тема в първия брой след влизането на синдика бе откриването на третия мост на Босфора. Изданието е с изцяло променен облик, съвсем нова редакционна политика - недвусмислено се придържа към правителствената линия. "Заман" си действа, освободен е само главният редактор. Разговарях с колеги от вестника. Обясниха ми, че сега им е затруднен достъпа до интернет. Били принудени да следят чрез смартфоните си новините.

 

- Как така?

- Блокирано е било всичко. Синдикът е разпоредил да се сменят кодовете на всички сайтове и архивите. Системата е блокирала. Хората са стресирани. Очакват във всеки момент да им се връчат и на тях заповеди за уволнение. Нищо не се знае. Казват, че ако излезеш от редакцията, трудно ги пускат обратно да влязат. Ужасна история.

 

- Журналистите сами ли си налагат автоцензора?

- Не, синдикът им е наложил правила. Табу е станало да се говори и пише за корупция, злоупотреби и рушвети. Имало и други забранени теми. Когато гръмна мегакорупционния скандал в Турция на 17 декември 2013 г. се разплете една иранска връзка. Всички медии тогава публикуваха информации как бизнесмен от Техеран е разнасял "подаръци" за турски политици. Същият този бизнесмен сега бе арестуван от Иран и му се иска дори и смъртна присъда. Това е било забранено да се пише. Журналистите обясняват, че правят един вестник, но след това съдържанието отива при редактори на синдика и се печата някъде другаде. Накрая излиза нещо съвсем друго и неузнаваемо. Хората се опитват да удържат собствената си позиция, но от тяхната воля вече нищо не зависи.

 

- Правят един вестник, а накрая излиза друг, така ли?

- Да, общо взето. В периода 1957-1960 година в Турция пак е имало строга държавна намеса в медиите и даже след цензурата тогава във вестниците са излизали цели празни колонки. Тогава обаче не е имало конфискация на медии. Държавният монопол в онези времена е бил върху вестникарската хартия и на опозиционните медии просто са им намалявали доставките на хартия и не са могли да продават тиражите, които са искали да отпечатат. Сега обаче ставаме свидетели на една цензура на съвсем различно ниво.

 

- Нещо подобно се случи и с медийната компания "Коза Ипек" в Турция.

- Да, това се случи преди изборите на 1 ноември 2015 г. Там също влезе синдик, бяха закрити двете им телевизии и вестникът им "Бугюн", който имаше 150 000 - 200 000 броя тираж, спадна до 5000-6000 и след 5 месеца спря да излиза. Натам тласкат и "Заман". Според мен запушването на устата на опозиционните медии е само първата стъпка. Сега проправителствените анализатори в Турция вече започнаха да тръбят, че трябва и други вестници като "Джумхурийет" да бъдат овладени чрез синдици. А след опозиционните медии ще дойде ред и на опозиционните партии. Натам е тръгнала ердогановата Турция.

 

- Значи Турция върви към тотална диктатура?

- Да тези сигнали ги има отдавна. Този път за съжаление това ще има и регионално измерение.

 

- Какво имате предвид?

- Турция дълго време водеше политика на нулеви проблеми със съседите си. Абдулах Гюл като президент отиде в Армения да изгледа мач между националните отбори на двете държави. След 2011 г. обаче амбициите на турските ръководители в лицето на Ердоган и Давутоглу стигнаха дотам да заемат страна по сирийската криза, в египетския преврат, по свалянето на Кадафи, накрая и в нашето общество се появиха неприятни усещания.

 

- Говориш за съмненията за намеса на Анкара във вътрешните работи на България.

- Не го казвам аз. Казва го бивш президент на България. Доста от висока трибуна се чува за такова нещо. 

 

- Защо Ердоган събра тази смелост да създава конфликти?

- Той няма какво да губи оттук нататък. Няма връщане назад за него. Още след избирането си за президент той обяви политика за нова Турция и сега виждаме каква е тя. Целта му е да установи едноличен режим - президентска република от турски тип го нарича.

 

- Нещо като султанат?

- Когато построи двореца си съдът го обяви за незаконен, а той отговори: "Ако някой се осмели, да дойде да го събори". Това му бяха думите като президент, който се е клел в конституцията на Турция. Този дворец е най-големият в Европа и 20 пъти надхвърля площта на Белия дом. Това говори красноречиво към какво се стреми като лидер.

 

- В тази ситуация политическите прогнози за това какво ще се случи в Турция са трудни, но все пак възможно ли е да се радикализира някаква по-сериозна опозиция срещу Ердоган?

- Това е моята прогноза. Организациите на жените твърдо и безкомпромисно изразяват позицията си. В крайна сметка има недоволство, към което е вероятно да се присъединят и други организации като "зелените", например. Така че може да се очаква реакция от страна на светския елит. Важното е да събере кураж и да се изправи още веднъж срещу всичко, което се случва. Пред редакцията на "Заман" всички видяхме колко граждани дойдоха да защитят вестника си. Това не се случва винаги, когато се затварят медии. Хората обаче поискаха да защитят свободата на словото. Един от опозиционните лидери на Нароодно-републиканската партия дойде през нощта на 4 март и беше обгазен пред редакцията. Човекът каза: "Не одобрявам аналитичните материали на "Заман", но това не е важно, а, че вече в Турция вече е трудно да се намери свестен вестник". 

 

- Вестникът получи ли подкрепа от останалите медии в страната?

- Само една малка регионална телевизия предаваше на живо какво се случва на "Заман". Водещият направи справка какво излъчват другите телевизии в същото време когато пред редакцията имаше множество хора, сълзотворен газ и окървавени лица. Оказа се, че по същото време по водещите тв канали вървяха състезания, "Биг Брадър", "Сървайвър", кулинарни шоута и т. н., но нямаше нито кадър от случващото се. Отзвукът по света бе силен - имаше реакция от ООН, от Държавния департамент на САЩ, Репортери без граници, Мартин Шулц направи изявление в Европейския парламент. Но в Турция си мълчаха. 

- Не мина като новина в централните медии, така ли?

- Да, нямаше такава новина. Чак на следващия ден във вестниците се появи като кратка хроника "Назначен е синдик във вестник "Заман", а в проправителствените медии коментарите бяха - това им е малко, не само синдик, направо трябваше да ги закрият. Това е пряко отражение на политиките, които силно поляризираха турското общество. Там се усеща напрежение, но атентатите, които се случват напоследък карат хората да си мълчат от страх. 

 

- Несигурността ли крепи властта на Ердоган?

- Точно така. Те са склонни да приемат посегателство върху свободата си в името на това да има по-голяма стабилност. След 7 юни м. г. ердогановата Акпарти загуби мнозинство в парламента, но след серията атентати на последвалите предсрочни избори на 1 ноември предпочетоха сигурността пред демокрацията.

 

- Това, което се на турския "Заман" ще се отрази ли по някакъв начин и на "Заман България"?

- Не. "Заман България" е регистриран като отделна търговска марка. Логото на "Заман" не е патентовано в международен план, така че нямаме притеснение и ще продължим да работим както до момента. Ние не сме секция на истанбулския "Заман", за да рефлектира случващото се в Турция върху нас.