Янк Бари е роден на 29 януари 1948 година в Монреал, Канада. По произход е беларуски евреин и истинското му име е Джералд Бари Фалович.

Първо Бари свири и пее в рокгрупата "Кингсмен", с която записва знаменития хит "Луи, Луи".

През 1992 г. създава компанията "Витапро" за хранителни продукти, заместващи месото, която бързо се превръща в световен лидер в областта си. А бившият певец натрупва огромно състояние. По време на своите бизнес пътувания, свързани с компанията, Янк Бари се сблъсква с много региони засегнати от бедност и глад и започва своята филантропска дейност. През 1995 г. заедно с легендарния боксьор Мохамед Али основава благотворителната фондация "Глоубъл вилидж чемпиънс".

През 2011 г. Бари посещава за първи път България. Той предвижда предстоящия наплив на сирийски бежанци и решава да им помага. В момента филантропът е наел къща край Банкя за 30-ина деца от арабската страна и родителите им, както и хотел за 70 сирачета от Сирия в новозагорското село Баня. Първи помощници и лица на фондацията му у нас са съпрузите д-р Здравко Георгиев и Кристияна Вълчева - двама от шестимата български медици, съдени в Либия по скалъпения процес за СПИН епидемията сред децата в Бенгази.

Заради благотворителната си дейност Янк Бари е номиниран три години поред - от 2012 до 2014, за нобелова награда за мир.

 

- Г-н Бари, защо и как решихте Вашата фондация да работи именно в България?

- Вашата страна значи много за мене. Това си има дълга предистория. Връщам се дълго време назад,в 1978 г. Тогава за първи път бях в Либия и се запознах с нейния лидер Муамар Кадафи. Отново бях там през 2006 г. като представител на фондацията "Хора срещу тютюна". 40 страни съдеха американската тютюнева компания "Америкън тобако". Сред тях бе и Либия. Движех въпроса там с генерал Абдул Рахман, един от бащите на революцията. Бях отседнал в един от луксозните хотели в Триполи. И ден преди да си замина, дочух във фоайето хората да говорят за пет медсестри християнки и един палестински лекар. Дотогава не знаех абсолютно нищо за случая. Чух, че са осъдени на смърт и че скоро ще ги разстрелят. Имах обяд със Сейф ал Ислам - син на Муамар Кадафи и председател на фондация "Кадафи". Попитах го откъде са тези медсестри и той ми каза, че са от България.

България! В тази страна по време на Втората световна война са се спасили двама мои роднини. Майка ми е от градчето Владимирец. То вече не съществува, но е било край Белосток в днешна Беларус, а до 1939 г. - в Полша. По време на войната се е намирало в СССР. Съвсем малко преди нахлуването на германците баба ми, дядо ми и двегодишната ми майка са успели да емигрират в Канада. А немците са заличили градчето, като са избили всички евреи там. Сред тях са прадядо ми, чичовците ми и други роднини. Заровили са ги живи! Убили са ги само за това, че са били евреи!

Само седмица преди това ужасно масово убийство обаче двама роднини на дядо ми - Фрида Бурко и Бурах Резник, успели да избягат в Румъния, а оттам - в България. Във вашата страна те са посрещнали края на войната, след което са заминали за Канада.

Баба ми и дядо ми получили от тях писмо, пратено от град Вършец. Те се оженили един за друг и имали деца. Дядо ми им платил пътуването до Канада.

Важното е, че тези мои роднини са били опазени от българските власти. И аз почувствах задължението да направя нещо за българските медсестри. Но също така и за палестинския лекар. Защото не съм луд на тема политика и израелско-палестински конфликт. Поисках да се видя със самия Муамар Кадафи. Казаха ми, че не може. Говорих с дъщерята на лидера Айша. Казах й, че имам за него чифт боксови ръкавици на Мохамед Али. А просто ги бях купил, но сложих на тях подписа на Мохамед Али. Предадох ги на Муамар Кадафи и той ме прие много сърдечно. Прекарахме заедно 20 минути. Малко хора знаят, че майка му е била еврейка. Значи и той беше евреин. Казах му, че без България днес не бих имал семейство. А той отвърна, че ще говорим по въпроса, но друг път. И ме покани да дойда пак.

Идвах още 3-4 пъти. С него се видях за последен път през 2007 г., по-малко от месец, преди медиците да бъдат освободени. Дори Кадафи ме заведе за кратко в женския сектор на затвора "Джудейда" в Триполи, където бяха сестрите. Вкара ме в стаята за контрол и ми показа мониторите на камерите. Тогава за първи път видях българките. Особено запомних една от тях, която страшно много прилича на актрисата Мерил Стрийп. Това бе медсестрата Кристияна Вълчева. Тогава видях и един бял мъж, дошъл на свиждане в затвора. По-късно разбрах, че това е д-р Здравко Георгиев, съпругът на Кристияна.

Поисках да вляза при тях, но нямаше време. Не ме пуснаха. Казах тогава на Кадафи, че това е последното ми идване в Либия и че като канадски евреин го моля да направи каквото трябва за пет меддсестри християнки и за един палестински лекар. Припомних му, че тъкмо го бяха извадили от черния списък на САЩ. Той пък знаеше, че съм доста близък с експрезидента Бил Клинтън, чиято дума се чува и днес. Какво беше направено, колко пари бяха платени - това не знам. Но е факт, че днес всички медици са свободни.

- Кога започнахте да работите у нас?

- За първи път дойдох тук през 2011 г. Поисках да ми организират вечеря, на която да поканят всички медсестри и Здравко. Като дойдох в ресторанта, познах Кристияна още отдалече. Бях я запомнил от монитора в затвора. Идвах още 2 или 3 пъти в страната ви. И винаги се срещах със Здравко и Кристияна.

Междувременно избухна сирийската криза. И реших чрез моята фондация "Глоубъл вилидж чемпиънс" да започна да им помагам. В тази фондация има такива знаменити хора като Мохамед Али, Пеле, баскетболиста Майкъл Джордън, Ивендър Холифийлд, когото докарах преди няколко месеца. За съжаление, Мохамед Али е тежко болен, иначе щеше да дойде с мене сега. Съвсем скоро смятам да доведа заедно Ивендър Холифийлд и Майк Тайсън. Двама световни боксьори заедно в България! Какво ще кажете? Предстои да дойде и моят добър приятел Андреа Бочели. Смятам да го заведа в някой бежански лагер.

Янк Бари целува Кристияна Вълчева, която му прилича на Мерил Стрийп. Д-р Здравко Георгиев пък е прегърнал Ивендър Холифийлд на вечеря в София през ноември 2013 г. Снимка Фондация "Глоубъл вилидж чемпиънс"

- Вие сте евреин, но помагате на деца от арабска държава. Знаете ли колко предразсъдъци има тук към бежанците?

- Все пак българите не мразят никого. България е невероятно уникална страна и именно затова съм тук. Българите винаги са защитавали не само евреите, но и другите подтискани хора.

Аз помагам на араби по няколко причини. Първо, съзнавам, че има голям финансов натиск върху България. Аз имах среща с шефа на Агенцията за бежанците Николай Чирпанлиев. Той ми каза за натиска и се оплака, че нямат храна, нито получават пари от ЕС. Казах му, че ако ми помогне, ще измъкна от бежанските центрове 40, 50 или 60 души, ще наема хотел за тях. Така и направихме. Наехме един стар хотел в Банкя. Оттам досега са минали 120 души. Някои от тях днес са вече в Швеция, Германия и други западни страни.

После поисках да наема апартаменти и тука започнаха проблемите. Оказа се, че никой в България не иска да даде апартамента си под наем за бежанци. Ходихме на различни места извън София. Искахме да купим по няколко запуснати къщи наведнъж и да ги обновим, да ги пригодим за живеене, но от кметствата ни казват, чене може. 

Започнаха нападките срещу нас в интернет. Призоваваха "да се разкара този евреин", дори искаха да бъде удавено едно "сирийско бебе с гнусна арабска мутра", което се роди в София в началото на годината.
Добрата новина обаче, е че благодарностите бяха десетократно повече от нападките. Много хора ни пожелават да продължим с нашата дейност и ни окуражават. Чудесно е и да виждаш щастливите детски лица.

Искам обаче да направя нещо вълшебно. Привлякох на помощ Здравко и Кристияна. Помолих ги да ми помогнат за сирийските бежанци. Казах им, че това ще им донесе покой. Че ще покажем на света, че българите имат големи сърца. Че макар да са лежали години без вина в либийски затвор, те все още желаят да помагат на мюсюлмани. Че това ще бъде много добре и за тях, и за България, и за фондацията. И те двамата веднага казаха "да".

Д-р Здравко Георгиев лекува сирийски деца в наетия от Янк Бари хотел в Банкя. Снимка Авторът

- Знаете ли, че една депутатка от партия "Атака" (Магдалена Ташева - б.а.) описа като канибали сирийските бежанци? Какво бихте й казали, ако я срещнете?

- Бих я нарекъл слабоумна. (Точната английска дума, която Янк Бари изполва, е moron - б.а.). А също така бих й казал , че е расист. Не можеш да обобщаваш по  този начин. Тези хора не са тук по своя воля. Те бягат от страната си. Там ги убиват.

И сега ще ви кажа за един голям проблем, за който никой не говори. А той е, че сирийските бунтовници избиват християни. Не армията на Башар Асад, а бунтовниците. Дават им право на избор дали да приемат исляма или да бъдат убити. Знаем със сигурност за два случая, в които бунтовници са отрязали главите на двама бащи и са играли с тях футбол пред очите на децата им. И тук е големият проблем. Кой финансира Бунтовниците? Барак Обама! Те имат американски, а не руски оръжия. Откъде ги получават? Кой ги подкрепя? Очевидно получават американска помощ.

- А какво е мнението Ви за ставащото днес в Украйна? Там също се говори за възраждане на фашизма...

- Точно така.

- Кой според Вас е фашист там?

- Имам двама много добри приятели в Украйна. И ще разберете защо са ми приятели. Това са братята боксьори Виталий и Владимир Кличко. И двамата са в моята фондацияф и ми разказват какво става в тяхната страна. В Украйна започнаха една програма срещу евреите. В един град бяха разлепили заповеди те да се регистрират пред властите, както по време на нацистката окупация.

- Но това стана в Донецк, който е контролиран от проруските сепаратисти. А именно те и Кремъл говорят за фашизъм в Украйна. Но и сепаратистите в Донецк, и украинските власти в града отрекоха да са правили това...

- Може, но самото съществуване на такива плакати вече е проблем. Това означава, че някой все пак мисли така. Но все още не знаем кои са лошите. задължително трябва да разберем. Аз не съм почитателна Владимир Путин, макар да съм се срещал с него. Пак беше във връзка с процеса срещу "Америкън тобако".

- Как всъщност завърши този процес?

- Делото започна през 2005 и завърши през 2008 г. Компанията бе осъдена да плати огромни обезщетения на общо 26 страни. Сумите няма да се огласяват, аз също съм подписал такава декларация. 14 държави обаче не получиха обезщетения. "Америкън тобако" плати само в една страна от Източна Европа – Латвия. България не е била страна потози случай.

- Да се върнем на кризата в Украйна? Какво да очакваме?

- Ако нещата не бъдат разрешени до 4-5 месеца, очаквайте наплив от украински бежанци. Още преди две години казах, че ще имате проблем със сирийците. Така и стана. Сега става още по-тежко, след като държави като Ливан, Йордания, Турция, Германия затварят границите си за тях. Къде да ходят тези хора? Все някъде трябва да намерят убежище.
Заплахата от украински бежанци е напълно реална. Все пак те със сигурност ще бъдат приети в България по-добре, отколкото сирийците.

- Да поговорим за нещо извън сегашната ви дейност. Продължавате ли да пеете или свирите?

- Много рядко изпълнявам някоя песен. Наскоро на една блаотворителна проява пях заедно с Кени Роджърс. Изпълних любимата си песен „Луи, Луи“, която лично съм написал. Пях я и миналата година на благотворителна вечер в чест на Мохамед Али.

- Защо сте си сменили малкото име?

- Много певци са го правили и го правят и днес с определена комерсиална цел. Янк идва от еврейското ми име, която е Янкел. Бари е бащиното ми име. Просто махнах Фалович и това е.

- Коя е любимата Ви група?

- Номер 1 могат да бъдат единствено „Бийтълс“. А номер 2 за мен са „Ийгълс“.

- А от певците?

- Много обичам Том Джоунс, с когото много съм работил. Бил съм продуцент на много негови записи. Обожавам и Селин Дион, която не само ми е сънародничка, но и съгражданка от Монреал.

Само забравих да ви кажа,че това лято на българското Черноморие може да дойде знаменитата американска актриса Бо Дерек. Ще дойде по линия на моята фондация и ще плува с благотворителна цел. Желаещи ще плащат определена сума за всяка преплувана от нея миля, а парите ще отиват за бежанците.