Решението на ДСБ да остане в Реформаторския блок не беше прието еднозначно. Ето някои реакции във фейсбук:

Даниел Смилов

Решението на ДСБ от днес е правилно. Останалите в правителството реформаторски партии са тези, които се отказаха и от очакванията на избирателите си, а и от принципите на РБ. Ако някой трябва да излиза от Блока, те би трябвало да го направят. Иначе получават наготово разпознаваемост и доверие, което де факто вече са предали.

А оставането в правителството от ден на ден все повече се обезсмисля и не е изключено поне част от другите да променят позицията си скоро.

И като цяло, за да е успешно лечението, специалистите по шизофрения е добре да прехвърлят вниманието си от здравата глава към множеството болни. Въпросът не е какво прави ДСБ в опозиция, а защо другите са още в правителството и искат да се наричат РБ.

Емил Коен

И вълкът сит, и агнето цяло. Оставането на ДСБ в РБ в качеството му на опозиция на правителството, в което същият РБ участва, е съвършено кентаврично, шизофренно положение. Не вярвам ръководството на ДСБ да е толкова наивно да очаква, че може да прекърши жаждата за власт на останалите партии от РБ, които няма да напуснат правителството на което ДСБ е в опозиция, оставайки част от политически блок, който крепи това правителство. Това е осигуряване във всички посоки - ако правителството отбележи успехи, те ще са и за ДСБ, ако продължи да затъва, тази партия винаги може да каже: ние сме в опозиция. Не им стигна смелост, мъжество и принципност да напуснат решително потъващия кораб РБ, да стартират нов проект. С това декларацията, че ДСБ ще започне преговори с партии и граждански организации "за широк политически съюз - алтернатива на сегашния модел на управление" увисва в празното пространство. С кого ще преговарят тези партии и организации - с част от правителството или с флагман на опозицията? В политиката преосигуряването е сигурен път към провал, хората - с право - обичат яснотата и принципността и мразят шизофренните люшкания между полюсите да си хем на власт, хем в опозиция. Жалко, ДСБ задълго, може би завинаги, проигра шансовете си да си върне доверието на противниците на авторитарния режим на Б.Б. Е, те ще намерят други политически изразители.

Николай Слатински

Пак ще ми се разсърдят мои ФБ-приятели от ДСБ, но това днес наистина е политическа циклофрения, сиреч биполярно афективно разстройство!
Няма как да си едновременно и на власт, и в опозиция. Тогава нито си власт, нито си опозиция. 
Всъщност, от хора, привърженици на ДСБ знам, че те нямаха високо мнение за сегашните си водещи политици, но поне бяха убедени, че ДСБ е единственото политическо нещо у нас, което се базира на някакви (извинявам се за тавтологията) принципни принципи. 
ДСБ не успя да направи нищо полезно в този парламент по отношение на вътрешната политика, но доскоро можеше поне на думи все още да говори за принципи.
Днес окончателно принципността им се сломи…