Живо ли е бебето ми? Има ли шансове да оцелее, да получи ЕГН и граждански права ... било то и само за погребение? Може ли изобщо да се нарича човек?

Въпросите вероятно звучат философски, но за една майка, чието бебе тежи не повече от 500-600 грама, защото се е родило в началото на шестия месец, отговорите са въпрос на живот или смърт. Извън личната преценка на лекуващия лекар тези отговори зависят от разписаните критерии в медицинския стандарт по акушерство и гинекология. И уви, това са само цифри, които нямат връзка със сложното понятие "живот". 

Според доскоро действащите параметри всяко дете, което се появи на бял свят (живо или мъртво) преди 26-тата гестационна седмица (т.е. началото на седми месец) или тежи под 800 г,не се счита за жизнеспособно и изобщо не се регистрира. Самото раждане се счита за "аборт", а бебето получава 72 часа, за да докаже, че е живо. В противен случай попада в графата "биологичен отпадък" и като такъв... се изхвърля.

Точно тези процедури обаче бяха отменени от Върховния административе съд (ВАС) този четвъртък по настояване на фондация "Макове за Мери". Магистратите се съгласиха, че параметрите са твърде завишени, а мотивите, с които са били въведени - неоснователни. Заключението им автоматично връща действието на старата разпоредба, която на практика позволява повече бебета да получат шанс за живот - на практика всички, които "изплачат" преди 22-рата гестационна седмица (в края на пети, началото на шести месец) и са с тегло под 600 грама.

ЗАЩО РЕШЕНИЕТО Е ДОБРО?

На първо място, елиминира огромна нормативна празнота в разбирането за "човешка личност". Отмяната на стандарта автоматично изтрива от правния мир изискването недоносените бебета, родени със сърдечна дейност, да оцелеят три дни преди да се регистрират като живородени.

Основният мотив на магистратите е, че това противоречи на чл. 1 от Закона за лицата и семейството, според които "всяко лице от момента на раждането си, придобива способността да бъде носител на права и задължения". Това позволява на родителите да дадат име на своето дете, то да получи ЕГН и граждански статут, а в случай на смърт - да го погребат като човешко същество. При всички положения се предполага, че дори за най-критично недоносените бебета ще се направи всичко необходимо, за да се повиши шансът им за живот.

"Не мога да твърдя, че недоносените не получават грижи. Със сигурност в няколко софийски неонатологии и в университетските болници в Плевен, Пловдив и Варна се полагат всички усилия. В стандарта все пак не пише да не се реанимират бебетата. Въпросът е, че ако бебето реално няма статут през първите три денонощия от живота си, е в риск да не получи тези грижи - особено в малките болници, в малките градове, където нямат компетенции и техническа възможност", сподели основните опасения пред Клуб Z педиатърът и основател на фондация "Макове за Мери" д-р Бояна Петкова.

На второ място, българският медицински стандарт по акушерство и гинекология се доближава поне малко до общоевропейкия, който предполага специалистите да се борят за живота дори на бебетата с "гранична жизнеспособност" - именно родените във 22-рата и 23-тата гестационна седмица.

КОГА ЩЕ ГИ СТИГНЕМ ЕВРОПЕЙЦИТЕ?

"Аз разбирам, че е трудно тези малки бебета да се спасяват навсякъде. Във всички държави е така и не всяка неонатология е център от трето ниво на компетентност. Но когато предстои раждане на такова бебе, майката се премества в център от по-високо ниво. Ако няма възможност, се намира начин бебето след раждането да се транспортира, като това означава специална линейка със специален неонатологичен кувьоз или санитарна авиация. Нито едно от двете не се прави в България. Ако не си в Плевен, Пловдив, Варна или София и бебето ти е в категорията на екстремно недоносените, няма особено голям шанс", коментира пропуските на българската система д-р Петкова.

За сравнение европейските практики включват определен набор от неонатологични грижи за бебетата "на границата" между живота и смъртта. На повечето места родените в 22-ра гестационна седмица не се реанимират освен по изричното настояване на родителите, но при всички положения подробно им се обяснява защо. Огромна част от бебетата, които оцеляват в този период, са с тежки и дълготрайни увреждания за цял живот, а самото интензивно лечение е истинско мъчение за тях, защото не са достатъчно силни да го понесат. Въпреки това на тези бебета се предоставят палиативни грижи и съответно им се издава смъртен акт.

"У нас едно такова бебе, когато се роди със сърдечна дейност и може би се опитва да диша, го слагат в една кофа или в един кашон, а на майката се казва, че е родено мъртво. Знам, че звучи грозно и не мога да го докажа, но заставам зад това, защото го знам от хора, които са присъствали на подобно безумие", сподели личните си впечатления д-р Петкова.

Според европейския стандарт на родените в 23-тата гестационна седмица се полага първична реанимация, като за целта са дефинирани няколко рискови групи. Ако бебето е с добра прогноза за оцеляване, докторите не спират да се борят за живота му. На следващ етап отново се преценява състоянието му и дали усилията трябва да продължат. В противен случай на родителите се предлага да прекратят интензивното лечение и бебето да остане на палиативни грижи, за да почине.

"Но през цялото време се говори с тези родители, всичко им се обяснява и те имат пълно участие във вземането на решения. Тук никой не говори с никого, на родителите нищо не се обяснява и не им се взема съгласието за нищо", категорична е д-р Петкова.

РЕФОРМАТА ТЕПЪРВА ПРЕДСТОИ

Според специалиста един от основните проблеми е, че неонатолозите защитават медицинския стандарт такъв, какъвто е в момента. Но вече трета година никой не успява да каже какво му е хубавото на това да не се бориш за живота на бебе със сърдечна функция. Междувременно европейската статистика съобщава, че 80% от родените бебета в 24-тата седмица успяват да оцелеят, въпреки че са недоносени. А повече от половината от тях са без никакви увреждания при по-нататъшното си развитие.

"В крайна сметка, ако едно такова бебе почине, то не се записва никъде, съответно не влиза в статистиката на починалите бебета. А това има отражение върху данните за неонаталната смъртност, която на практика се смъква изкуствено чрез статистическа манипулация, а не защото сме си подобрили грижите за недоносените", коментира д-р Петкова.

По думите й истинската борба тепърва предстои, защото заедно с фондация "Нашите недоносени деца" всички неправителствени организации, ангажирани с проблема, ще инициират цялостна редакция на медицинските стандарти по неонатология и акушерство и гинекология.