Националната здравна карта, приета тази седмица от правителството, поставя ред в системата, затова няма основателна причина да се организират лекарски протести. Един от най-известните български педиатри у нас проф. Владимир Пилософ споделя пред БГНЕС, че безобразията в здравеопазването са надробени през последните 20 години и е наивно да се смята, че ще се оправят за по-малко от година.

"Съчувствам на проблемите на личните лекари, които се готвят да протестират, но ги съветвам да се опитат да ги уредят първо в диалог. Системата се нуждае от балансиране и пътят ще бъде дълъг. А да се отварят фронтове е най-лесно", коментира професорът. 

ЧАСТНИТЕ И ОБЩИНСКИ БОЛНИЦИ СЪЩО ИЗЛИЗАТ НА ПРОТЕСТ 

Пилософ признава, че не е запознат с детайлите на здравната карта, но принципът й е ясен - да покаже при какво население колко специалисти са необходими и от колко болнични заведения имаме нужда.  

"Ще дам един пример: в България има 400 регистрирани болници, а в 10-милионна Швеция, която е с два пъти по-голяма площ от нас - едва 70. Мисля, че коментарът е излишен. Болниците ни, обаче, не са всички с комплексни грижи и не могат да обслужват всички български граждани. По тази причина пациентите се лутат от една болница – в друга, в трета… Може би тази ситуация е полезна и удобна за някои заинтересовани кръгове от лекарското съсловие, но в никакъв случай не е от полза за болните хора", твърди Пилософ.

Това е и основната причина за непрекъснатия провал на реформите в сектора. Всички опити да се направи здравна карта до момента са удряли на камък и не един министър е губил поста си заради това, припомня Пилософ.

"Нали знаете, че най-голямо текучество в изпълнителната власт има при здравните министри. И всеки, който е искал да направи тази здравна карта е освобождавал набързо министерското кресло".

ЛЕКАРИТЕ БЛАМИРАХА МОСКОВ И РЕФОРМИТЕ

Като виден педиатър проф. Пилософ обяснява и колко са важни усилията в първите години на всяко развитие. Не само в политиката, но и при децата. По думите му не само политиците, но и държавата не инвестират достатъчно в първите 2 до 4 години от живота на подрастващите (съответно идейните си проекти). 

"Българите имаме една приказка – „липсват му на този човек първите 7 години”. Като се замислих над тези думи си казах, че става въпрос не само за възпитанието. Оказва се, че детският организъм точно в първите до 4-5 г. има потенциала да се развива. След това тази природна даденост генетично започва да отпада. А онова, което инвестираме като познание и възможности в първите 4-5 г., остава за цял живот и предопределя бъдещето на човека", твърди Пилософ.

Ако се инвестира достатъчно упорито, генетичните заложби имат шанс да се изявят и да бъдат оползотворени. Наследствеността сама по себе си не е достатъчна и само под въздействие на външната среда – майката, близките, цялото общество, детето придобива онзи фундамент, решаващ за годините, които са пред него.

"Знаете ли колко е уникален човешкият мозък? Малко хора знаят, че в него има 86 млрд. клетки. Малко наши съвременници знаят също, че между тези клетки се създават асоциативни връзки, които са базата на човешкото развитие. И точно в тази възраст, за която говорихме – между 2 и 4 г. се създават от 700 до 40 000 връзки за една секунда. Точно в този период от живота! После постепенно спада тази възможност. Затова възрастният човек учи по-трудно, отколкото едно дете", разказа още професорът.

По думите му грижата за децата и за младите хора трябва да е приоритетна. А това не става без помощта на всеки един от нас, и от страна на държавата. 

-----

* Проф. Владимир Пилософ е един от най-добрите детски кардиолози в страната и дългогодишен национален консултант по педиатрия. Роден е и е израснал във Франция, но завършва образованието си във Военно-медицинската академия в София. Един от основателите на първото отделение за интензивни грижи в Трета градска болница и бивш директор на Националната кардиологична болница. През 2005 г. беше сменен от тогавашния здравен министър проф. Радослав Гайдарски, но пет години по-късно се върна обратно на поста. Понастоящем е председател на Българската педиатрична асоциация.