Ивайло Дерменджиев е почетен консул на Република Кения в България. Той е старши управляващ съдружник в Адвокатско дружество „Симеонов и Дерменджиев”. Доктор по право с дисертация в областта на международното частно право и международен арбитраж. Член е на Българската търговско-промишлена палата, на Лондонския международен арбитражен съд. Арбитър е в списъка на Международния арбитражен съд по спорта в Лозана, Швейцария.

- Г-н Дерменджиев, премиерът Бойко Борисов нареди да се отнемат привилегиите на почетните консули в България, защото някои от тях се движели с кортежи и извършвали действия, които не отговарят на статута им. Също така посочи, че в България консулите ползват права, каквито няма в други страни от ЕС. Вярно ли е това?

- Всъщност тук не се говори за конкретни нарушения или нещо друго, свързано с някой почетен консул, а се слага под общ знаменател институцията "почетен консул", която е дефинирана във Виенската конвенция за консулските отношения. В нея тя е определена като дипломатическа институция, така че тя няма по-различен режим, отколкото останалите дипломатически институции. Основната разлика е, че щатният консул като националност е лице на изпращащата държава, а почетният консул е националност на приемащата държава.

- Какви привилегии ползва почетният консул?

 - В момента една от наредбите, която се променя, определя, че всяко почетно консулство има право да внесе една кола в срока на митническото ограничение от 3 години, за която да се ползва данъчно облекчение в размера на ДДС. Плюс: данъчно облекчение върху ДДС за обзавеждане на консулство.

Третото облекчение, което е постоянно, е възстановяването на ДДС и акциз върху горивото на консулството. Всяко консулство има право на 250 л бензин на месец, което са някъде около 150 лв. на месец. Като сложите общо 60 консулства, се оказва, че говорим за 9000 лв. данъчно облекчение на месец за цялата държава върху горивото.

Вижда ми се много скромна сума, за да се коментира като голям проблем.

- Злоупотребява ли се с т.нар. червени номера и необходими ли са те на консулите?

- Режимът на т.нар. червени номера не е преференция по смисъла на това, което се влага в България. Четох в пресата: почетните консули минавали на червено, не спирали на пешеходни пътеки, паркирали на инвалидни места. Всяка кола с дипломатически номер се вижда много лесно от всички. Освен това как разбраха тези, които са видели неправилно паркирали автомобили, че са на почетни консули? Вероятно по пътищата се движат 3000 дипломатически коли, може и повече, на консулите са 60 - 2%, може би и по-малко.

ПЪЛЕН СПИСЪК: ВСИЧКИ ПОЧЕТНИ КОНСУЛИ В БЪЛГАРИЯ

Червената номерация означава индикация към всички участници в движението, че тази кола е собственост на чужда държава. И тъй като по Виенската конвенция всяка една държава членка е длъжна да осигурява защита, имунитет и облекчения на другите консулства на чуждите държави, в случая това е част от взаимното зачитане на Виенската конвенция.

България по този начин е индикирала, че тези хора са с дипломатически статут. Червеният номер в България показва, че това е кола на чуждестранна дипломатическа мисия. Нищо друго. Той не е индулгенция за нарушаване на правилника на движение по пътищата.

Иначе като говорим за дипломатически имунитети, те следват конвенцията. Там има конкретни текстове, които ние щем-не щем прилагаме, независимо какво пише в нашия закон и нашата наредба на МВР.

Почетният консул притежава функционален дипломатически имунитет - т.е. при изпълнение на функциите си. И този имунитет е свързан с наказателно преследване и с административно преследване. Но той е имунитет на лицето, а не на колата.

- Каква е практиката с номерацията в другите държави от ЕС?

- В Германия дипломатическите коли не са обозначени с различни номера. Само на посланиците се слага допълнително обозначение на номера, за да се знае, че в автомобила се движи лице с най-висшата степен на дипломатическа защита.

В Румъния също имат различни номера, обикновено всяка държава има различен цвят на номерата на дипломатическите автомобили.

Наредбата за т.нар. червени номера е от 2002 г., а през 2006 г. са добавени и почетните консули към нея.

Тук въпросът е друг - след като веднъж са дадени облекчения, каква е причината да бъдат премахнати? Те бяха регламентирани през 2006 г., преди влизането ни в ЕС. Ако бяха в противоречие с Лисабонския договор, защо не бяха премахнати през 2008 г.? Защо за това се говори през 2016 г.? Какво наложи тази промяна?

- Какъв е вашият отговор?

- Нямам такъв. Но на дипломатически език всяка една промяна означава проблем. Премахваме определени облекчения, това означава „Ние по някакъв начин не ви харесваме“. Искам да се абстрахирам от понятието лицето Х или Y, конкретните почетни консули, а говоря за институцията почетен консул. В случая почетен консул на Кения съм аз, но след 3 години може да е друг, след 5 - трети. Лицето не е съществено, но с един акт България казва малко пренебрежително на 60 държави: ние намаляваме по някакъв начин имунитетите и привелегиите ви, защото така сме решили. Подобни актове няма в други държави. Това означава, че всяка от тях може да има реципрочни мерки.

- И все пак, нормално ли е консули да се движат с ескорти?

- Четох това, макар да не ми е известен такъв случай. Но в конвенцията има конкретен ред, който указва, че ако има проблем с дипломатическо лице, Външно министерство изпраща нота до съответната държава, че то се държи неподходящо на територията на България. В такъв случай изпращащата държава прекратява мандата му. Гарантирам ви, че всяка държава, която бъде директно сезирана с такъв проблем, ще реагира мигновено. Няма държава, която да не следи политическите си отношения. Ако е имало такива случаи, защо не се конкретизираха със съответните нарушители, а трябва да се подхожда общо?

На мен не ми харесва да ме слагат под общ знаменател с някой, който нарушава закони, правила за движение или нещо друго.

- Какво следва, ако бъдат приети предложенията за промени в двете наредби?

- На практика няма да се признава ДДС облекчение за всички тези автомобили, а ако се приеме и наредбата за регистрация на МВР, е предвиден срок от 3 месеца, в който всички номера трябва да бъдат свалени и да се сложат т.нар сини, или "хиксови" номера (б.р., означението им започва с ХХ). Това е друго нарушение, защото право на такива номера имат автомобили на чуждестранни физически лица, на които е разрешено пребиваване в страната за повече от 3 месеца.

Как тогава ще разбере един участник в движението, че тази кола е собственост на друга държава?

- А трябва ли да разбира?

- Смисълът на Виенската конвенция е такъв. След като има дипломатически отношения между две държави, хората, които ползват дипломатически имунитет, трябва да бъдат идентифицирани.

Това е в рамките на добрите отношения между две държави. След като сме решили, че всички дипломати трябва да бъдат идентифицирани с различни номера, защо трябва да правим разграничение на почетните консули?

Това се явява в известен смисъл дискриминационно, защото както почетният, така и щатният консул, са дипломатически лица и те имат приблизително еднакъв статут.

Ивайло Дерменджиев по време на церемония на връчване на акредитивните му писма от президента (2002-2013 г.) на Кения Мваи Кибаки.

- Не са ли твърде много консулите? Каква работа вършат, ето Русия и Румъния например имат по няколко почетни консула?

- В случая с държави, които имат сериозен туристически поток, това са хората, които може би вършат най-много работа. Почетният консул на Русия в Бургас или Варна в сезона има страшно много работа. В противен случай посолствата на традиционни туристически партньори трябва да държат част от екипа си там, където са техните туристи през лятото.

Проблемите се решават на място, а не в София. Тези хора имат много работа и тя е важна, защото в противен случай трябва да се върши от служител на посолството.

А консулът извършва тази дейност абсолютно безплатно. Ако всяка държава трябва да прави това, тя увеличава значително своите разноски, което едва ли помага на двустранните отношения.

- Каква работа вършите конкретно вие?

- В момента президентът на Кения има официално посещение в Германия и ще се среща с канцлера Ангела Меркел между 6-и и 8-и април и аз съм част от кенийската делегация. Кения има посолство в Германия и почетните консули в Румъния и България са аташирани към него. Част от двустранните отношения засяга и България. 

Даваме визи, в момента подготвям три големи проекта на български компании, които ще се извършват в Кения и съдействам за помощ от правителството. Това са проекти за няколкостотин милиона на български бизнес, който отива в Кения, които след това ще получат възвръщаемост в България.

Не знам дали знаете, но преди месец в Кения беше обявено откриването на най-голямото златно находище в света. Там се насочват инвестиции от цял свят и се опитвам една част да бъде запазен периметър за България. В момента Кения, както и цяла Африка, е един Клондайк. Но Кения като държава с утвърдена история, администрация и доста добра репутация, е магнит за инвестиции. Днес европейският и китайският бизнес отиват там.

Другото, което съм правил, е съдействие на арестувани българи в Кения по линия на Външно министерство. Това е работа на българския консул в Найроби, но понеже няма такъв, както няма и посолство, аз помагам.

Доколкото разбирам, в момента се подготвя изпращането на български търговски представител в Кения. Намирам това за добър политически знак и това е начинът за развитие на двустранните икономически отношения.

Областите, в които почетният консул работи, са чисто консулските услуги, защита на местни граждани на територията на България, укрепване на  двустранните икономически, търговски и културни отношения. Той върши работата на едно цяло посолство на чужда държава в България без политическите въпроси.

- След като тази дейност не е платена, какъв е интересът на лицата да стават почетни консули?

- По ковенцията дефиницията е, че почетните консули са граждани на приемащата държава, които са достатъчно известни и добре поставени в обществото и могат да съдействат за двустранните отношения. Някои го правят за престиж, защото това действително е престижна дейност. Когато си почетен консул, това е индикация за обществото, че ти имаш определена позиция, за да можеш да извършваш тази дейност.

За съжаление, в България вече не се гледа по този начин, защото така, както се представят нещата в медиите, излиза, че е някаква далавера.

Мисля, че в момента има поне петима адвокати, които са почетни консули и всичките са хора с изградено обществено положение. Те не са достигнали до него, защото са станали почетни консули. Нито един от тях няма да си позволи да направи това, което се пише във вестниците.

Опитвам се да изляза от рамката на конкретния почетен консул в конкретната ситуация. Иска ми се институцията на почетния консул да се сложи на мястото където е – в рамките на дипломатическия корпус, където е по дефиниция, да се налагат уважението и съответните имунитети и облекчения, които се полагат на всички дипломатически лица. И да се гледа на тях като на лица, които са представители на чужди държави. В случая не изказваме уважението към Ивайло Дерменджиев, а към държавата, която го е изпратила.

Аз в момента представлявам в България държава, която е с 50 млн. души население. Може би все пак ѝ се дължи малко уважение. Не на мен, а на държавата.