В деня на шегата Силвия решава да сътвори неизвестно стихотворение от много известен автор. За Силвия авторът не е проблем, тя магьосничи с думите и може да наподоби когото си поиска. За улеснение на публиката избира най-известния – Вазов. (Ботев се изключва, с него шега не бива.) Стихоплетстването  й отнема около десет минути. В резултат на страницата ѝ във фейсбук се появява следното съобщение:

„1 април
В архива на прадядото на мой приятел преди седмица открили неиздавано стихотворение на Вазов. Понеже няма фейсбук, човекът ми разреши да го споделя с вас.
Това е литературната сензация на века!

България ще ни презре!

На три морета разпростряна,
земи нашир-надлъж покрила,
погълнала докрай Балкана,
белей родината ни мила.
Но идат времена ужасни!
Горко на нашите правнуци!
В земята ни така прекрасна
ще плъзнат турци и айдуци.
Не вярвайте, че са се спрели,
че отървали сме се век.
Араби, турци, с чалми бели
ще ни поробят пак след век.
Народе, де си се запътил?
Защо забрави тоз завет?
Защо отворил си им пътя
да те прегазят без ответ?
Аз тук сега ви завещавам!
Бранете нашата земя.
Не с китка мека, а със сабя.
Вий спрете страшната вълна!
Ще бъдат в гроба мойте кости.
Но ще ви гледам из небе.
Не пускайте ислямски гости.
България ще ви презре!
1. 04.1916 г.“

Стихотворението не само е „разкрито“ на 1 април 2016 г., но е и „написано“ от Иван Вазов на 1 април 1916 г., т.е. Силвия е оставила следи, каквито всеки почтен фалшификатор на банкноти знае, че е въпрос на чест да остави. Това, което тя очаквала, е да даде повод на потребителите на социалната мрежа да пробват новите смеещи се емотикони в редчето за реакция.

Обаче се случва нещо различно. Някой споделя нейното съобщение, после втори, трети, а когато то попада в патриотични групи, започва масово да се разпространява. Засега споделянията от нейната лична страница са над петдесет, а как е нараствала след тях пирамидата е почти непроследимо. Започват да й искат съдействие за достъп до архива на измисления прадядо, коментират произведението  сериозно. 

Има и съмнения, разбира се. Най-голямо основание за подозрения се очертава словосъчетанието „китка мека“. Доста читатели не вярват, че „мека китка“ се е родило преди Евгений Минчев, други обаче имат по-научен подход. Ето как точно изглежда един такъв спор в коментарите. 

Камен К.: Не ми се влиза в ненужни спорове, но ми е интересно какво ли са разбирали през 1916 г. под „мека китка“?

Емилия К: Нямам лична информация, приех го на доверие, така че не мога нито да отричам, нито да потвърдя автентичността.

Жан С.:  Сигурен съм, че става дума за синоним на слаба ръка – антипод на сабя в стиха на дядо Вазов. Защото в днешния смисъл на термина „мека китка“ в енциклопедията на братя Данчови е речено много ясно:Мъжележство. (правописът е запазен)

Емилия К.: Това е най-уместният коментар, който някога съм получавала, експертното участие си казва думата. Мерси за помощта.

Жан С.: Щастлив съм, че мога да ти помогна.

Каква ще е бъдещата съдба на 10-минутното вдъхновение на Силвия не смея да гадая. Може би ще обикаля години наред интернет като онова „писмо“ на Васил Левски, в което се обръща към българите с „Байовци“.  Може би някоя партия ще поръча музика и ще го превърне в свой химн. Може би скоро ще видим по някоя национална телевизия тригодишно юначе с калпаче да го рецитира. Може да се превърне в повод Динко от Ямбол да заобича поезията.  Стихотворението  е поело по свой път, който ще го отведе до вече постигнати или още недостигнати низини, които ще имат претенциите за висини.

Все още се надявам, че всичко това се случва не само заради едната хорска простотия. Търся оправдателни причини – да речем, това че сега, когато няма на кого от говорещите ни да вярваме, търсим обяснения за живота си от замлъкналите. Ние, живите, вече не сме си достатъчни. Нужен ни е авторитет, свързан с небесата - Ванга е подходяща, защото е дваж свързана с небесата, и приживе, и сега. Оказа се, че Ванга се е „произнесла” по всички сегашни събития по дати и в детайли, но има неверници, които се съмняват. Не всеки вярва на Ванга. 

Всеки вярва на Левски. И на Вазов може да се вярва.  Можете ли да си представите как всички гладуващи за ориентир българи се втурват към библиотеките и започват да четат сборника "Свята и чиста република: избрани страници от писма на Васил Левски" със съставители Иван Унджиев и Никола Кондарев? Това е книгата, в която са публикувани всички известни писма на Апостола, те не са сред читателските хитове. Обаче измисленото писмо стана интернет хит. Изработено е по макрецепта (от „Макдоналдс”) и не се различава от многото макпродукти, с които заместваме истинската храна за стомаха, за душата и за ума. Може и да не са съвсем истински, със сигурност не са безвредни, но са бързи и евтини. Залъгват, засищат. Пасват на бързия и повърхностен живот. Подхождат ни. 

В какво се предполага, че може да повярва един народ, чиито новини все повече не се различават от „Комиците”, „Столичани в повече” и други тъжни смехории? От параноята „Телефонът звънна тревожно” се роди смешката „Телефонът звънна някак международно”. Напреднахме - сега телефонът звъни международно тревожно.

Питам се: Защо има толкова много хора, които вярват в очевидни измислици? И си отговарям – защото у нас всичко е възможно. А защо не вярваме, че можем да си направим живота такъв, че той да не зависи от ничия намеса и да е добър? Отговор: „Защото в България вече нищо не е възможно.” Люшка се махалото ни от всичко-е-възможно до нищо-не-е-възможно, клатушкаме се, губим здравата почва под краката си, люлеем се – до повръщане, до загуба на ориентация, до халюцинации.