Прунела Скейлс, позната с ролята си на Сибил Фолти от сериала „Фолти Тауърс“, почина на 93-годишна възраст. Това стана само преди дни, но е забележинелно какъв световен отзвук предизвика - особено с най-легендарната си роля в ситком, излъчен в два сезона през... 1975 и 1979 г.

Родена като Прунела Илингуърт, тя дебютира в телевизията още през 1952 г. в адаптация на “Гордост и предразсъдъци”. През годините се изявява в After Henry, Mapp and Lucia и получава номинация за БАФТА за ролята на кралица Елизабет II в A Question of Attribution (1991). В по-късните си години тя и съпругът ѝ Тимъти Уест стават любими на зрителите в документалната поредица Great Canal Journeys. През 2013 г. Прунела е диагностицирана с васкуларна деменция и постепенно се оттегля от актьорската професия. 

Прунела Скейлс, Снимка АП

Вчера в британския парламент лидерът на Либерално-демократическата партия  - сър Ед Дейви, отдели минута, за да отдаде почит към актрисата, отбелязвайки с усмивка, че едва ли е единственият депутат, който разполага с пълната колекция на “Фолти Тауърс”. 

"Фолти Тауърс" - душата на британския хумор 

Британският хумор е точно толкова лесно разпознаваем, колкото е невъзможен за определяне. Разпознаваме го в шекспировите комедии, в скечовете на трупата Монти Пайтън (хоп - разбира се, че и там е Джон Клийз!), в литературата на Дъглас Адамс (“Пътеводител на галактическия стопаджия”), в света на диска на Тери Пратчет, в монолозите на Шерлок Холмс на Артър Конан Дойл, дори в риалити формати като “Task Master”. 

В този смисъл, да се говори за “Фолти Тауърс” означава да се говори за душата на британската комедия. Ако трябва да го опишем с две думи днес, те вероятно биха били “политически некоректен”.

Под привидната лекота на британския ситком (вероятно най-точното му определение), в едно десетилетие, в което познатият следвоенен британски ред се разпада и глобализацията чука на вратата, хотелът "Фолти Тауърс" се явява микрокосмос на Великобритания от 70-те – подредена отвън, кипяща отвътре. Двамата му създатели - Джон Клийз и Кони Бут, рисуват карикатура на британското общество и го принуждават да се надсмее на собствените си слабости.

На 19 септември 1975 г. по BBC2 за първи път прозвучава оркестрална мелодия и вратите на малкия хотел “Фолти Тауърс” се отварят. Тогава още никой не подозира, че от една такава скромна продукция, състояща се от едва дванадесет епизода ще се роди едно от най-влиятелните произведения в историята на британската телевизионната комедия. 

Историята за раждането му придобива легендарен статут. През 1970 г., по време на снимките на втория сезон на “Летящия цирк на Монти Пайтън”, екипът отсяда в хотел „Гленигълс“ в крайбрежния град Торки, където се среща със собственика на хотела Доналд Синклер – човек, груб и педантичен до странност, който успява да... плени Клийз от пръв поглед.

Създателите на "Фолти Тауърс" - Джон Клийз и Кони Бут, многократно разказват за това как Синклер не само ругаел гостите си, а си позволил да демонстрира на Тери Гилиъм (единствения американец член на “Монти Пайтън”) „правилния“ начин да се държи прибор за хранене. Тъкмо от тази синергия между снобизъм и абсурд се заражда идеята за Базил Фолти – невъзпитан хотелски управител, вечно гневен невротик и краен... лузър.

Клийз и Бут – тогава съпруг и съпруга – изграждат от реалния образ сценарий, построен така, че във всеки образ оживява различен пласт на седемдесетарска Великобритания. В лицето на Базил Фолти се отразяват класовото напрежение, снобизмът, страхът от промяната, обсесията по „добрите маниери“ и правилата на приличието, през които прозират несигурност и некомпетентност. 

Освен като драматург, Кони Бут се появява на екрана като камериерката Поли. Прунела Скейлс става известна като Сибил. А Андрю Сакс се превръща в испанеца Мануел – художественото въплъщение на трайни междукултурни недоразумения.  

Седемдесетарска Великобритания 

Сибил: Изглеждаш много весел.
Базил: Весел?
Сибил: Да, весел. Нещо като щастлив.
Базил: А, „щастлив“. Да, спомням си това.

(Диалог от сезон 2, епизод 1: "Проблеми с комуникацията")

Някои десетилетия се врязват в паметта с ярки цветове, с музика, шумен оптимизъм. 70-те години във Великобритания не са такива. Британският журналист Кристофър Букър ги описва като „дълго, обезкуражаващо между-десетилетие“, лишено от ясен облик и от каквато и да било романтична аура.

След еуфорията на 60-те във Великобритания настъпва време на мудно преформатиране. В своята книга “Седемдесетте”, публикувана през 1980 г. Букър отбелязва, че за разлика от предишните десетилетия, 70-те не се отличават със свой собствен „звук“ или „образ“.

В политическо отношение страната е пропита от умора. За десет години на "Даунинг стрийт" има четирима премиери, четири парламентарни избори, пет извънредни положения, два имотни бума и две петролни кризи.

Премиерът от Консервативната партия Едуард Хийт започва десетилетието с обещание за „тиха революция“, но скоро след това управлението му затъва в енергийни кризи.  През 1971 г. безработицата надвишава един милион души. Наследникът му Харолд Уилсън оставя след себе си почти 30% инфлация. Когато след него на власт идва Джеймс Калахан, държавата е на ръба на изтощението.

От разпадането на The Beatles до възхода на пънка, от бунта на Sex Pistols и Дейвид Бауи, Великобритания преживява момент на безпокойство. Женското движение и борбата за ЛГБТ+ права излизат на преден план, но заедно с това се изострят напреженията около имиграцията и расовите отношения.

През 1971 г. например на жените им е забранено да влизат сами във веригата за бързо хранене Wimpy Bars след полунощ. 

Кулминацията настъпва през зимата на 1978–1979 г., известна като "Зимата на недоволството". Широкоразпространени стачки на работници, включително сметосъбирачи и транспортни служители, парализират града: болниците работят частично, училищата са затворени, транспортната мрежа е блокирана. Улиците на Лондон се затрупват с боклук.

През 1975 г. Уолстрийт Джърнъл пише „Сбогом, Великобритания, радвам се, че те познавах. ("Goodbye, Great Britain. It was nice knowing you."). 

Встъпването на Маргарет Тачър като министър-председател бележи края на десетилетието.  

Насред социално-политическите сътресения, британският хумор цъфти и ни се явява в пълния си блясък. Въпреки това похватът milk the franchise (да се изцеди успехът на даден културен продукт до последната капка, който днес се приема за стандарт) не е присъщ на Джон Клийз. Както казахме, сериалът произвежда само два сезона с по шест епизода, излъчени съответно през 1975 и 1979 г. 

През 2000 г. Британският филмов институт (БФИ) провежда анкета сред 1600 професионалисти от телевизионната индустрия, включително продуценти, сценаристи, актьори и критици. Резултатите класират „Фолти Тауърс“ на първо място в списъка „100-те най-велики британски телевизионни програми“. 

През 2023 г. стана ясно, че култовият британски ситком ще се завърне след повече от 40 години.

И още нещо: прекрасната Прунела, почина точно на 27 октомври - 86-ия рожден ден на недодялания си съпруг Базил Фолти - известен и като Джон Клийз. Завеса!