Досиетата „Панама" предизвикаха оживен дебат за укриването на доходи и избягването на данъци. Често в него медии, политици, коментатори поставят под един знаменател укриването на пари от престъпления и укриването на законен доход от данъчна тежест, с която неговият получател не е съгласен.

На заден план остава съществен въпрос: Защо се крият данъци? Да видим какво е казал по тази тема Адам Смит бащата на науката за пазарната икономика. В книга пета, глава втора на труда си „Богатството на народите" той формулира четири принципа за „данъците изобщо“,  независимо дали те са върху печалбата, рентата или работната заплата. Струва ни се актуално да припомним четвъртия от тях. Позволяваме си обширния цитат не като оправдание за укриването на доходи и неплащането на данъци, а като обяснение на това явление.

АДАМ СМИТ*

Един данък може да взема или да удържа от джоба на народа много повече, отколкото носи на държавната хазна, по следните четири причини.

Първо, събирането му може да изисква голям брой чиновници, чиято заплата може да поглъща голямата част от постъпленията от данъка и чиито изнудвания могат да представляват допълнителен данък за народа.

Второ, той може да спъва труда на народа и да му пречи да го прилага в известни занятия, които могат да дават издръжка и работа на много хора. Като принуждава хората да плащат, той намалява или може би унищожава един от фондовете, който е можел да ги постави в положение да плащат по-лесно.

Трето, с конфискациите и другите наказания, които си навличат нещастниците, опитващи се да избягнат плащането на данъка, той може да ги разори и по този начин да сложи край на изгодата, която държавата би имала от приложението на техните капитали. Един неразумен данък често е голямо изкушение за контрабанда.

Наказанията за контрабанда обаче трябва да се съобразяват със степента на изкушението. Противно на всички принципи на справедливостта, законът първо създава изкушението, а след това наказва онези, които се поддават на него, и обикновено утежнява наказанието според същото това обстоятелство, което несъмнено би трябвало да го смекчи, именно изкушението да се извърши престъпление.

Четвърто, като излага хората на честите посещения и противните проверки на бирниците, той може да им създава много излишни безпокойства, неприятности и притеснения; и макар че, строго погледнато, неприятностите не са разход, те сигурно са равностойни на разхода, с който всеки би бил готов да се избави от тях".

__________________________________

* Из „Богатството на народите“