Когато председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер беше само министър-председател на Люксембург, само за 19 години, си беше спечелил достойния псевдоним “господин Европа”. Той наистина е един от най-посветените радетели и строители на европейската интеграция. Но със Стария континент го идентифицира и здравето му. Мосю Юнкер, като Европа, страда от хронични кризи – той от бъбречни, тя – от политически.

Днес острото камъче на новата европейска криза се казва Холандия. Близо две трети от участниците в референдум в Ниските земи вчера са гласували против споразумението за асоцииране и за свободна търговия между ЕС и Украйна. Резултатът не е правно обвързващ, вотът е консултативен и управляващите в Холандия либерали не са длъжни да го вземат предвид. Те могат въпреки волята на народа да ратифицират сделката с Украйна, която беше в основата на започналата в края на 2013 година криза между нея и Русия, прераснала в европейски и глобален проблем със съответни последствия.

Холандските либерали обаче не са такива хора и Холандия не е страна, където политиците смеят да пренебрегнат гласа на избирателя. Тя е единственатав ЕС, която още не е ратифицирала споразумението. Какво следва от това?

Първо, че то може да не влезе в сила – засега се прилага изцяло политическата му част и частично – търговската. Точно това иска руският президент Владимир Путин вече трета година. По ирония на съдбата победата му поднася не силата на руското оръжие, а слабостта на Европа. И то – точно на тази нейна част, която е антипод на всичко руско – протестантската, либерална, пазарна, космополитна Холандия.

Вотът й е съмнително представителен за самата нея (32 на сто от гласоподавателите участваха в референдума) камо ли за целия ЕС, но той я прави острото камъче, което, подобно на камъчетата в бъбреците на Юнкер, може да повали на легло целия 500-милионен европейски организъм. Очевидно, в това си състояние ЕС не може да достигне амбицията си да бъде глобален играч. Той още не е политически съюз в пълния смисъл на думата.

Заедно с Путин ще тържествуват евроскептиците и еврофобите. Провал на сделката с Украйна е провал на политиката на Източно партньорство на ЕС, която те обявиха за ненужна и опасна геополитическа авантюра, защото си пъха носа там, където според тях е легитимната сфера на влияние на Русия. Според тях това са тези места в Европа и Азия, на които не се полага демокрация, не се полага дори стремеж към нея, защото там тя не вирее. Ето, европейците, народът са против тази политиката на Източно партьорство, ще кажат сега евроскептиците и еврофобите. Това е статистически невярно, но е политически факт, в който отново се оглежда същата слабост на ЕС – той се движи със скоростта на най-неохотните си граждани, в стремежа си да зачете всички не постига нищо.

Холандският вот ще бъде удар и за проевропейския елит на Украйна и за нейните граждани, които го подкрепят. Той може с един щрих да зачеркне малката стъпка към интеграция и откъсване от прегръдката на Русия, за която украинците платиха с Крим, с Донбас и с 8 000 убити. Това обаче трябва да им покаже доколко на Западна Европа й пука за техните жертви и стремежи и доколко политиците и политиките й представляват реалното мислене на европейците.

Ударът идва в лош момент за проевропейския украински президент Петро Полошенко, точно когато бившият шоколадов магнат, беше дискредитиран от разкритията за офшорната му фирма и след като управляващата проевропейска коалиция се разцепи. Европейската комисия реши да му даде рамо – обеща да предложи биезвизов режим за украинците като поощрение за антикорупционните усилия на управляващите в Киев. На фона на панамските досиета и на холандския вот това би изглеждало твърде непопулярно. Но представете си, че през юни Турция получи обещания й в сделката за миграцията безвизов режим, а Украйна – не. Как ще изглежда Европа? Очевидно безвизови режими не бива да се раздават както Родриго Борджия (папа Александър VI) е раздавал кардиналски титли. И той е бил болен човек.

Черешката на тортата следва на 23 юни. Тогава британците трябва да гласуват да останат ли в тази Европа. Това “камъче” е доста по-голямо от холандското и след него на ЕС може да се наложи операция. Или аутопсия, както напоследък мрачно се пошегува самият Юнкер.