В живота има моменти, когато човек е принуден да приеме обстоятелствата, колкото и те да не му харесват, колкото и дълго да се е самозаблуждавал, че нещата може да са иначе. Такъв момент най-накрая дойде и за "Топлофикация София". Време е политиците и хората да приемем, че прехвърляно като горещ картоф между община и държава, дружеството не може да оцелее. За да бъде спасена от вече неизбежен фалит, "Топлофикация София" има нужда от външна европейска помощ.

Лъч „надежда“* за оцеляването на "Топлофикация София" в състоянието на сегашното статукво проблесна през 2011, 2012 и 2013 година. Тогава компанията успя да закрепи финансовия резултат на съответно 23, 2.8 и 5.3 милиона лева печалба. Трите години на плюс следваха други три на огромна загуба от почти 200 милиона лева. За съжаление през 2014 година финансовият резултат на "Топлофикация София" отново е отрицателен – загуба от над 57 милиона лева, минусът за 2015 г. също е голям – около 60 милиона лева.

Вземанията на "Топлофикация София" са значителни, а събирането им остава почти нереалистичен сценарий. Общите текущи вземания на компанията към 2014 година са 639 милиона лева. От друга страна, задълженията също са значителни – 565 милиона лева. На пръв поглед вземанията могат да компенсират задълженията, но тук има много уловки и условности. Най-важната е, че докато задълженията са концентрирани в относително малък на брой фирми, които лесно могат да си потърсят интереса и да запорират сметките на Топлофикация (това вече е факт),

вземанията са от стотици хиляди битови потребители, нямащи особено желание да си плащат.

Това изисква воденето на десетки хиляди дела срещу нередовните платци, което е кошмарен от ПР гледна точка ход и просто стимулира още повече хора да намразят доставчика на парно и да откажат да си плащат сметките.

Тук стигаме и до най-тежкия и практически нерешим вече проблем за "Топлофикация София" – нейният имидж и бранд. Макар и през последните няколко години да има леко подобрение, "Топлофикация София" вече е синоним на агресивно отношение към клиентите, непрозрачност, закрепостяване и безконечни съдебни битки. При такава лоша репутация вероятността потребителите да имат доверие в доставчика, да си плащат навреме и да са коректни във всичките си взаимоотношения е много ниска. А от доволните и коректни потребители зависи и финансовият резултат на всяка компания.

Макар и не толкова критичен, колкото имиджовия, трябва да споменем и вече почти непреодолимия проблем с недостатъчните като количество и качество инвестиции в Топлофикация. Инвестициите на компанията са по-ниски от амортизационните разходи. Или казано по-просто:

оборудването на Топлофикация се разпада по-бързо,

отколкото фирмата има пари дори само на документи да го обновява или поправя. Да не говорим, че отчетените на хартия инвестиции често са неефективни или дори напълно погрешни. Този проблем стана още по-критичен, след като "Топлофикация София" загуби около 90 милиона лева във фалиралата Корпоративна търговска банка.

Така стигаме до положението, че ако продължи по сегашния си модел на съществуване, това дружество е обречено.

Тук трябва външна помощ от Европа, която е най-добре да дойде под формата на стратегически и утвърден европейски инвеститор, влизащ в публично-частно партньорство и знаещ как да използва финансиране по европейски програми. Другият вариант, вече опитван, е нескончаема поредица от нови „нисколихвени“ заеми от европейските институции, които обаче доказано не успяват да решат нито един от най-критичните проблеми.

Потребителите на парно надали изведнъж ще придобият доверие на "Топлофикация София", ако чуят, че с държавни гаранции тя е взела на техен гръб заем от 500 милиона евро. Далеч по-вероятно е доверието в доставчика им да се повиши, ако "Топлофикация София" влезе в партньорство с някой от най-големите доставчици на топлофикационни услуги във Великобритания, Франция или Германия (примерно).

През есента на 2003 година, малко след като станах общински съветник в София, обявих, че Топлофикация само ще си увеличава задълженията (тогава бяха под 100 млн. лв) и ще фалира, ако не се намери т.н. стратегически инвеститор с доказани финансови и технологични възможности.

Днес - 11 години по-късно, задълженията на фирмата гонят 700 мил.лв. Казах ли ви :)