Article_top

Клуб Z

България е обект на интензивни кибератаки срещу информационни инфраструктури на страната ни, в т. ч. срещу критична инфраструктура и държавни ведомства. Най-често заплахите идват от терористични огранизации, тоталитарни страни или неразвити демокрации, от природни бедствия и от уязвимостта на собствените ни институции.

Това са част от констатациите на Консултативния съвет по национална сигурност при президента Росен Плевнелиев, който заседава по темата "Киберсигурност". На сбирката бяха представители на всички парламентарни сили, а доклади са прочели вицепремиерът Румяна Бъчварова, транспортният министър Ивайло Московски, военният министър Николай Ненчев, представители на спецслужбите. 

Според данните България изостава от страните от ЕС и НАТО, липсват единна политика и общи минимални стандарти стандарти за сигурност.

Администрацията и бизнесът не са добре подготвени - недостатъчна е компютърната култура, използват се масово остарели операционни компютърни системи и нелицензирани приложения и устройства.

Липсват достатъчно експерти със специфични познания по киберсигурност в ключови за националната сигурност ведомства.

Информационните системи, осигуряващи дейността на стратегически обекти и критична инфраструктура, са недостатъчно добри, интернет страниците на държавни ведомства са уязвими и това създава рискове в сектори като енергетиката, здравеопазването, транспорта и други.

ХАКЕРИ АТАКУВАЛИ 41 ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ ПРЕЗ 2015 г., В 5 СЛУЧАЯ ИСКАЛИ ОТКУП 

В докладите изобилства от примери за кибератаки -  най-драстичен е сривът на интернет страниците на ЦИК, Министерския съвет и други институции по време на местните избори през 2015 г. Нарушения в сигурността имало за банки, летища и други обекти от "критичната инфраструктура". Засечен е и теч на лични данни и чувствителна информация на голям брой български и чужди граждани, изтичане на информация за бизнес сделки и др. 

Според участници в заседанието при Плевнелиев дискусията е била изключително спокойна, а решенията - единодушни. Затова КСНС реши да разпише и план за борбата с кибератаките.

ЕЛЕКТРОННО УПРАВЛЕНИЕ? МОЖЕ, АКО ГО РЪКОВОДИ МЕГААГЕНЦИЯ

Мярка № 1 ще е Народното събрание спешно да приеме Закона за електронното управление. С него ще се създадат две нови институции - Държавна агенция „Електронно управление“ и Държавно предприятие „Електронен системен оператор“. Проектът е на МВР, но според източници на Клуб Z има "конкуренция" между силовото ведомство и Министерството на транспорта и информационните съобщения кой да е "шапка" на новите институции.

Останалите мерки за борба с киберсигурността зависят от правителството. Приемането на Националната стратегия „Кибер устойчива България 2020“ е първи приоритет. Проектът вече е публикуван за обществено обсъждане, а след приемането му ще бъде изпратен в НАТО. КСНС настоява още:

"Правителството да осигури необходимите ресурси за изграждане на адекватни способности за киберсигурност и усъвършенстване на комуникационно-информационната инфраструктура за реализиране на мрежовия модел на споделяне на информация, взаимодействие и координация между организациите с основни отговорности за киберсигурността в държавата".

"МС да осигури за МВР, ДАНС, Министерството на отбраната, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Държавна агенция „Разузнаване“ необходимите финансови ресурси с поетапно увеличаване броя на експертите, ангажирани с киберсигурността, както и за придобиване на технологични способности за превенция и противодействие на актуалните киберзаплахи".

В документите, които са обсъждани обаче, няма нито една конкретна сума или разчет за какви разходи става дума.

Правителството ще организира и Национално учение по киберустойчивост до края на 2016 г., реши още съветът. То ще е за тестване на националната стратетия и подготовката на институциите.  

Сред препоръките са още засилване на сътрудничеството с ЕС и НАТО, да се побърза с изграждането на оперативен център за киберотбрана, съгласно Плана за развитие на Въоръжените сили, да се участва активно в ежегодното учение на НАТО „Cyber Coalition“ и да се командироват кадри от Министерството на отбраната в центъра за киберотбрана на НАТО в Естония. 

Веднага след заседанието на КСНС премиерът Бойко Борисов обяви:

"Ще се стараем максимално адекватно да си защитаваме системите и да работим в тази посока, ползвайки и чужд опит, но в тази сфера никой не може да излезе и да каже "аз съм защитен".

Мерките никога не могат да бъдат достатъчни в областта на киберсигурността, защото революцията в информационните технологии е такава, че всеки ден се намира и адекватна хакерска атака.

Факт е, че дори големите разузнавателни централи минаха на старите пишещи машини".

Премиерът посочи, че ако министерствата спрат "на парче" да си харчат парите, киберсигурността ще се подобри.

От Реформаторския блок на заседанието присъства съпредседателят на ПГ Найден Зеленогорски. От дясната коалиция са поискали да се гарантира сигурността на информационните системи в държавата, за да може да се приложи ефективно и модел за електронно гласуване на избори.

В края на заседанието е решено следващият Констултативен съвет по национална сигурност да е посветен на демографската криза. 

 
Снимки Президентство

България е обект на интензивни кибератаки срещу информационни инфраструктури на страната ни, в т. ч. срещу критична инфраструктура и държавни ведомства. Най-често заплахите идват от терористични огранизации, тоталитарни страни или неразвити демокрации, от природни бедствия и от уязвимостта на собствените ни институции.

Това са част от констатациите на Консултативния съвет по национална сигурност при президента Росен Плевнелиев, който заседава по темата "Киберсигурност". На сбирката бяха представители на всички парламентарни сили, а доклади са прочели вицепремиерът Румяна Бъчварова, транспортният министър Ивайло Московски, военният министър Николай Ненчев, представители на спецслужбите. 

Според данните България изостава от страните от ЕС и НАТО, липсват единна политика и общи минимални стандарти стандарти за сигурност.

Администрацията и бизнесът не са добре подготвени - недостатъчна е компютърната култура, използват се масово остарели операционни компютърни системи и нелицензирани приложения и устройства.

Липсват достатъчно експерти със специфични познания по киберсигурност в ключови за националната сигурност ведомства.

Информационните системи, осигуряващи дейността на стратегически обекти и критична инфраструктура, са недостатъчно добри, интернет страниците на държавни ведомства са уязвими и това създава рискове в сектори като енергетиката, здравеопазването, транспорта и други.

ХАКЕРИ АТАКУВАЛИ 41 ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ ПРЕЗ 2015 г., В 5 СЛУЧАЯ ИСКАЛИ ОТКУП 

В докладите изобилства от примери за кибератаки -  най-драстичен е сривът на интернет страниците на ЦИК, Министерския съвет и други институции по време на местните избори през 2015 г. Нарушения в сигурността имало за банки, летища и други обекти от "критичната инфраструктура". Засечен е и теч на лични данни и чувствителна информация на голям брой български и чужди граждани, изтичане на информация за бизнес сделки и др. 

Според участници в заседанието при Плевнелиев дискусията е била изключително спокойна, а решенията - единодушни. Затова КСНС реши да разпише и план за борбата с кибератаките.

ЕЛЕКТРОННО УПРАВЛЕНИЕ? МОЖЕ, АКО ГО РЪКОВОДИ МЕГААГЕНЦИЯ

Мярка № 1 ще е Народното събрание спешно да приеме Закона за електронното управление. С него ще се създадат две нови институции - Държавна агенция „Електронно управление“ и Държавно предприятие „Електронен системен оператор“. Проектът е на МВР, но според източници на Клуб Z има "конкуренция" между силовото ведомство и Министерството на транспорта и информационните съобщения кой да е "шапка" на новите институции.

Останалите мерки за борба с киберсигурността зависят от правителството. Приемането на Националната стратегия „Кибер устойчива България 2020“ е първи приоритет. Проектът вече е публикуван за обществено обсъждане, а след приемането му ще бъде изпратен в НАТО. КСНС настоява още:

"Правителството да осигури необходимите ресурси за изграждане на адекватни способности за киберсигурност и усъвършенстване на комуникационно-информационната инфраструктура за реализиране на мрежовия модел на споделяне на информация, взаимодействие и координация между организациите с основни отговорности за киберсигурността в държавата".

"МС да осигури за МВР, ДАНС, Министерството на отбраната, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Държавна агенция „Разузнаване“ необходимите финансови ресурси с поетапно увеличаване броя на експертите, ангажирани с киберсигурността, както и за придобиване на технологични способности за превенция и противодействие на актуалните киберзаплахи".

В документите, които са обсъждани обаче, няма нито една конкретна сума или разчет за какви разходи става дума.

Правителството ще организира и Национално учение по киберустойчивост до края на 2016 г., реши още съветът. То ще е за тестване на националната стратетия и подготовката на институциите.  

Сред препоръките са още засилване на сътрудничеството с ЕС и НАТО, да се побърза с изграждането на оперативен център за киберотбрана, съгласно Плана за развитие на Въоръжените сили, да се участва активно в ежегодното учение на НАТО „Cyber Coalition“ и да се командироват кадри от Министерството на отбраната в центъра за киберотбрана на НАТО в Естония. 

Веднага след заседанието на КСНС премиерът Бойко Борисов обяви:

"Ще се стараем максимално адекватно да си защитаваме системите и да работим в тази посока, ползвайки и чужд опит, но в тази сфера никой не може да излезе и да каже "аз съм защитен".

Мерките никога не могат да бъдат достатъчни в областта на киберсигурността, защото революцията в информационните технологии е такава, че всеки ден се намира и адекватна хакерска атака.

Факт е, че дори големите разузнавателни централи минаха на старите пишещи машини".

Премиерът посочи, че ако министерствата спрат "на парче" да си харчат парите, киберсигурността ще се подобри.

От Реформаторския блок на заседанието присъства съпредседателят на ПГ Найден Зеленогорски. От дясната коалиция са поискали да се гарантира сигурността на информационните системи в държавата, за да може да се приложи ефективно и модел за електронно гласуване на избори.

В края на заседанието е решено следващият Констултативен съвет по национална сигурност да е посветен на демографската криза. 

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Ъъ

Червея в дъното на снимката какъв се водеше?Или по точно каква.Чехльо залюхан.
Анонимен's picture
Анонимен

Чехльо е пич и то голям.
Анонимен's picture
Анонимен

Държавната агенция, която трябва да следи за кибератаки екъм Министерството на транспорта

Само сайта като и погледнете (https://govcert.bg/), веднага разбирате, че пращи от компетентност: Първо, никъде нито думичка кои са, какви са и на базата на кои нормативни документи имат правомощия. Второ, в сайта им с големи букви на всяка страница има CERT.BG, на като тръгне човек да търси това име, разбира, че то дори не е регистрирано в register.bg.
Анонимен's picture
Анонимен

Само глупости.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Защо само Иван Гешев е номиниран за главен прокурор?