Гледаме президента в центъра на огромна арена, около него има стотици хора. Още стотици (а може би и хиляди) са на различни места в страната - в Урал, в Крим... Всеки има въпроси. Още милиони въпроси идват по телефона, по интернет... Ами че това е безумие. Нали знаем, че президентът ще успее да отговори само на няколко десетки. Поне сам да беше избирал на какво даа отговаря. Но и това не е възможно - той дори не успя за прочете тези милиони въпроси, докато се котви за "Пряката линия".

Какъв е смисълът на случващото се?

Слушаме въпросите - за жилищно-комуналното стопанство, боклука, Сирия, Турция, данъците, заплатите, лекарствата, цените... Това са наистина важни въпроси.

ПУТИН: ПРИЯТЕЛЯТ МИ РОЛДУГИН КУПИ ЦЕННИ ВЕЩИ ЗА РУСИЯ

Нима президентът не знае за тези проблеми? Нима докато не го попитаха, той не знаеше за това?

Ако се съди по това, че отговорите звучат компетентно и бързо, той е знаел, изучаавал е, подготвял се е. Не може да бъде така, че той да отговаря, без да мисли.

А ако знае за всички тези проблеми и има отгови - за какво са въпросите? Президентът би могъл да излезе в пряк ефир, да каже за тверогите на хората и какво и как смята да направи за благото им.

Вместо 4 часа щяха да бъдат необходими едва час и половина. За какво ни показват телефонистки, разказват ни за видеообаждания, носят микрофони? В различни градове в пълна готовност са снимачни екипи. Пред всяка група има десетки хора... Този, на когото дават възможност да зададе въпрос, се представя, усмихва се, благодари. Някои предават на президента благодарности от роднините за неговата добра работа, за неуморната му работа.

Къде е смисълът?

Единственото обяснение, което изглежда поне донякъде разумно, е, че цялото това шоу е направено, за да видят хората, че:

а) президентът чува гласа на народа;

б) президентът знае отговорите на всички въпроси.

Нима гражданите смятат, че без този маратон той не знае за случващото се?

Та това се повтаря всяка година. Той какво - всяка година ли научава за проблемите по този начин? Не, едва ли ве половината от въпросите започваха така: "В предишната "Пряка линия" (в по-предишната) вие обещахте... Но това засега не е направено." И почти половината отговори започваха така: "Аз вече неведнъж казах..."

Значи, вече са го питали. Значи, вече е отговарял. Страхотно - сега хайде пак. Това пряка линия ли е? По-скоро е затворена - движим се в кръг.

Какво ни дава това? Когато президентът Путин едва започна да работи като президент, той бе слабо познат и трябваше да бъде показван. А сега вече всички го познават. Милиони живеят целия си съзнателен живот при президента Путин (всички, родени след 1990 г.). Т.е. не е възможно да бъде добавено на нашия президент толкова цененото от политиците разпознаване. Нима това мероприятие е безсмислено? нима е просто инерция?

Изглежда, изобретателят на тази телехипноза сега се е преквалифицирал в дисидент (защото са го изгонили от кремълската прислуга). Изглежда, някога той ще разкаже в интервю каква бе "мозъчната атака", какъв бе пробивът, какъв бе успехът! При това през декември! Защото саа бързали. При това без шапки на студа, за да достигне до подсъзнанието: цар и верноподаници...

Реализмът на случващото се е най-ясен от президентския отговор на въпроса на един московчанин: "Струва ли си да ходим на избори, щом все едно преброяването ще бъде в полза на Единна Русия?"

ПУТИН: Никой не се съмнява в ефективността и обективността на работата на избирателната комисия.

Вече никой? Последните избори за Дума (2011 г.) изведоха на Блатния площад, на проспекта "Сахаров" десетки хиляди съмняващи се. Къде изчезнаха те? Умряха ли? Поумняха ли?

*** 

Къде още показват пред гражданите такива спектакли? Как в другите страни е устроено информирането на властта за проблемите на народа и съобщаването на народа за благородните намерения на ръководителя? Как е направено в тези страни, където живеят не по-зле от нас?

В страните, където живеят видимо по-добре, нищо подобно няма. А в някои страни, където живеят видимо по-зле, ръководителите произнасят речи всяка седмица. И всеки път - по няколко часа. Значи, все пак ни е провървяло.

Врагът на народа, наемникът на Държавния департамент би започнал да изчислява - колко струват такива телевизионни шоута, колцентровете, снимачните екипи, доставката на съзнателни питащи от отдалечени места, командировъчните... Колко струва гегантското ефирно време по двата най-големи държавни канала... И колко болни сираци биха могли да бъдат излекувани с тези милиарди, колко свръхмодерни протези биха могли да бъдат намерени някъде (докато тук още не ги правят), колко жилища да бъда построени за ветераните от Отечествената война (казват, че още не всички са получили обещаното).

А ние ще поздравим страната и народа - подобрението е налице. Когато тези преки линии започнаха преди 15 години, те бяха през декември. Тълпи от хора в различни градове стояха часове на студа, мръзнеха в очакване кога тяхното населено място ще бъде подложено на включване. А лидерът - както и сега, отговаряше от топло помещение. В "Писма до президента" (интернет сайт, в който всеки може да напише писмо до руския държавен глава - б.р.) няколко пъти обърнахме вниманието на получателя върху тази с нищо неоправдана жестокост. И ето резултата - вече е през април.

Студовете са зад гърба ни, навън е пролет. Време на надежди, време за сеитба.

----

* Авторът е руски журналист, автор на редица статии за корупцията в страната. Препечатваме коментара му от в. "Московский комсомолец". Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.