Намалява не подкрепата за демокрацията, а за формалната демокрация, защото тя не е истинска. В Европа решенията се взимат в Брюксел. В САЩ около 70% от населението – разполагащо с ниски доходи – е напълно откъснато от политическия процес. Това показва, че съществува голяма зависимост между образователното равнище, жизнения стандарт и политическата активност. Не е учудващо тогава, че демокрацията не вдъхновява хората, коментира американският философ Ноам Чомски в интервю за испанския в. "Ел Мундо", цитиран от БГНЕС.

Бедните, богатите и демокрацията

Наблюдава се разочарование от управляващата класа. Неолибералната политика оказа много негативно влияние върху хората навсякъде по света. Прилагането на мерките за строги икономии в Европа в условията на икономически спад беше абсурдно. Дори експертите на Международния валутен фонд се отнесоха критично към техните последици в периферните страни от еврозоната, например, в Испания. Това може да се обясни само с класовата борба: беше поставена цел да се подкопае демокрацията и да се унищожат постиженията на социалдемокрацията, които бяха много съществени.

Така че не трябва да ни учудва това, че последва съществена реакция. Световните класации показват, че и богатите хора също са все по-скептично настроени към демокрацията. Това е така, защото най-богатите наистина са постигнали държавата на всеобщото благополучие, но те желаят още повече. Те не искат да бъдат ограничавани във възможността си да ограбват всички останали.

САЩ са лидер, но не могат да налагат своята позиция 

САЩ ще продължат да оказват преобладаващо влияние на световните дела. Но те бързо губят своята мощ. Да вземем например Латинска Америка, която в течение на 500 години се е намирала под чуждестранно господство, там нещата се променят. Икономическият свят беше еднополюсен, защото след края на Втората световна война (1939-1945) САЩ имаха такава сила, каквато никоя друга страна в цялата история. След това светът стана триполюсен, почиващ на три оси: САЩ, Германия и Япония. Сега с излизането на световната сцена на държавите от групата БРИКС, Тайван и други локомотиви на икономическия прогрес той стана многополюсен. 

Във военно отношение САЩ нямат равни. Но това не означава, че те могат да налагат своята гледна точка на останалите.

Не мисля, че ще се стигне до въоръжен сблъсък между Вашингтон и Пекин. Китай се превърна в икономическа свръхдържава, но той провежда политика на сдържане в областта на отбраната и международните отношения, като при това няма намерение да заявява за своята мощ. С изключение не Южнокитайско море, най-сериозните проблеми възникват в отношенията с Русия. Неотдавна бившият министър на отбраната Уилям Пери заяви, че рискът от ядрен конфликт с Русия сега е по-голям, отколкото по време на Студената война. Възникна дъга на нестабилност покрай западните граници на Русия от Прибалтика до Турция, включително Украйна. 

Когато центърът е нестабилен, започват крайностите

Вече съм доста стар и не си спомням речите на Хитлер по радиото. Но помня възбудата, страха... Това беше плашещо и се случваше в Германия през 30-те години на миналия век. Само десетилетие по-рано, през 20-те години, Германия беше на върха на западната цивилизация в областта на културата и науката. А след 10 години се срина в най-дълбоката пропаст в историята на човечеството. Ето какво се случва, когато центърът изчезне. 

Интервюто завършва с песимистична прогноза, че човечеството може до 100 години да се самоунищожи с ядрена война или предизвиквайки глобално затопляне на Земята.

----

* Ноам Чомски е американски философ и политически активист. Професор е в Масачузетския технологичен институт.