Ал Пачино празнува 76-ия си рожден ден на 25 април. Играл в класически филми като „Кръстникът“, „Белязаният“, „Жега“, „Безсъние“, той остава сред най-големите актьори в историята на киното въобще. Макар и с колебливи роли в последните години и не особено ласкав прием от критика и зрители, Пачино винаги ще остане онзи Пачино, който помним от миналия век (и не само).

На рождения му ден ви представяме петте може би най-запомнящи се сцени в кариерата му, подбрани от британския „Гардиън“.

Кръстникът (1972)

Да гледа толкова увереното изпълнение на 31-годишния Ал Пачино в една третия му филм е доста смущаващ урок за всеки актьор, който все още опитва да си стъпи на краката. Като Майкъл Корлеоне, Пачино открива пътя си изключително бързо, а в тази сцена, навярно най-добрата в цялата трилогия, виждаме трансформацията му в гангстера, който ще го преследва до самия край на сагата.

Кучешки следобед (1975)

Ролята в „Кръстникът“ дава на кариерата му очакван тласък, но вместо да се придържа към гангстерските филми, Пачино се отклонява. След като вижда как е животът от правилната страна на закона в „Серпико“ (1973), той се отправя обратно към престъпността в драмата „Кучешки следобед“, носител на Оскар, на Сидни Лъмет.

Там Пачино играе отчаян мъж, който опитва да обере банка, за да плати операцията за смяна на пола на своя приятел – което е дръзка история като за 1975-а. Сцената по-горе ни го показва първо да губи хладнокръвие, а после да печели на своя страна тълпата, струпала се пред банката – на един дъх.

Гленгари Глен Рос (1992)

Въпреки че Пачино печели Оскара си за най-добра роля през 1992 г.  за захаросаната бъркотия, която беше „Усещане за жена“, другото му номинирано изпълнение за същата година може би е по-достойно за статуетката. В тази адаптация по пиеса на Дейвид Мамет Ал Пачино е навярно най-забележителния член на изключителен актьорски състав – и този монолог показва защо.

Жега (1995)

Имаше огромна истерия в перспективата да видим Пачино да играе редом до Робърт де Ниро във втори филм – особено предвид, че в първия им, „Кръстникът 2“, те нямаха обща сцена. „Жега“ също ги държи настрана един от друг през по-голямата част от времето, но ги събира за тази напрегната среща в ресторант. За съжаление, двойката по-късно раздува динамиката помежду си в нелепия трилър „Праведно убийство“ (2008), в който са заедно през цялото време, но ти се ще никога да не са се срещали…

Безсъние (2002)

Късните роли на Ал Пачино стават донякъде пародия поради честата му неспособност да контролира силата на гласа си. Но през 2002-а той се събира с Кристофър Нолан за трилър, който показа най-доброто му изпълнение от години. Ченгето, тормозено от чувство за вина и безсъние, е толкова нагнетено от актьора в ролята, че тази опустошителна финална сцена осигурява още по-емоционален завършек на пътуването на героя.

Площад "Славейков"