Валери Панюшкин е журналист, автор на няколко книги, по образование е театровед. Започва да пише първо в сп. „Матадор“, после в „Комерсант“, където работи повече от 10 г. За постоянната си рубрика в Газета.ru получава наградата „Златно перо на Русия“. Работил е и в сп.  Esquire. В момента е специален кореспондент на „Русфонд“ - един от най-големите руски благотворителни фондове, създаден през 1996 г. като програма на „Комерсант“ в помощ на отчаяните хора, които пишат до вестника, както и ръководител на детския правозащитен проект „Правонападение“. Постоянен колумнист на проекта „Сноб“ от декември 2008 г.

 

Кончита Вурст, която спечели Евровизия, разбира се, разби модела, но не точно там, където всички мислеха. Нашите телевизионни и фейсбук коментатори пръскаха отровни слюнки така, сякаш жена с брада е някакво необикновено явление, красноречиво свидетелство за безусловната победа на гей лобито, за окончателното оскверняване на Европа и въобще за приближаването на Страшния съд, което може да бъде отложено само от Русия и нейните духовни устои.

На пръв поглед не стана ясно защо се развикаха. По телевизията у нас всеки уикенд дават мъже, преоблечени като жени, а във всички празнични концерти е Верка Сердючка. Никога не са виждали жена с брада ли?

Между другото феноменът „жена с брада“ е широко известен както на световната култура, така и на руската. 

Познат е например портретът на брадатата жена Магдалена Вентура, нарисувана от Джузепе Рибера. На картината тя кърми от гръдта си младенец. Тази Магдалена е била шут в двора на неаполитанския вицекрал Фернандо д'Афан. Т.е., ако брадата жена е един от придворните шутове, това не шокира никого, а дори е забавно.

Някои брадати жени са били дори доста известни. Например Присила Лаутер, циркова артистка, момичето-маймуна, което между другото освен, че е направило успешна циркова кариера, е преживяло целия си живот в щастлив брак с не по-малко известния цирков артист Емит Бежано – мъжът с крокодилска кожа. Т.е. брадатата жена в цирка, в шоу на изроди, не смущава никого. Да запомним това.

Брадата жена се среща и в операта на Игор Стравински „Похожденията на обесника“. Мецосопрано, между другото. А либретото на операта е написано от Уистън Одън. Но в операта на Стравински брадатата жена е туркиня, персонаж от лондонското дъно, където героят затъва, вероломно оставяйки възлюбената си с красноречивото име Ан Трулав. Т.е. брадатата жена е приемлива, ако е персонаж от социалното дъно – да запомним и това.

В речника на В.И. Дал се среща думата „бородуля“, т.е. жена с брада. А като пример е дадена ругателната простонародна пословица „Жена и с брада не е мъж“. Т.е., ако е част от простонародната ругатня, брадатата жена отново не смущава никого. И това да запомним.

И накрая, всеки, който е бил да кажем в Хамбург и се е разхождал по „Репербан“ (улица, известна като Милята на греха – бел. ред.) знае, че жените с бради там са едва ли не повече от тези без. И това не смущава никого, включително руските туристи. С други думи, никой няма да се смути, ако види жена с брада в квартала с червените фенери. 

Но по телевизията?! По уважаван телевизионен канал?! В ефира на важно международно музикално шоу?! Ето тук появата на жена с брада предизвика негодуванието на останалите телевизионни герои.

То е и разбираемо. Следете логиката. От примерите по-горе следва, че брадатата жена традиционно може да съществува:

- В компанията на придворни шутове
- В цирка
- На социалното дъно
- В ругатня
- В квартала с червените фенери

И ето ние виждаме брадата жена по телевизията. Следователно телевизията е:

- Компания от придворни шутове
- Цирк
- Социално дъно
- Среда на ругатни
- Квартал с червени фенери

Ясно е защо телевизионните персонажи се възмущават от толкова явното разобличение на средата на тяхното обитание.

Текстът е публикуван в сайта snob.ru