В края на миналата седмица Министерството на финансите изненадващо качи на своя сайт предложения за промени в Кодекса за социално осигуряване. Най-важните са създаване на общ пул от всички пенсии от допълнителното задължително пенсионно осигуряване - т.нар. втори стълб, като така те ще се дават пожизнено, но в замяна на отпадане на правото на унаследяването им.

Според коментари на икономисти това е "национализация", самият финансовият министър Владислав Горанов оправдава промените с това, че има риск да се достигне до ситуация, при която ако "пенсионер е изчерпал натрупаните средства по индивидуалната си партида и тогава ще трябва неговите синове и дъщери да му плащат пенсията".

Клуб Z потърси мнението на финансовия експерт Румен Гълъбинов, който е бивш председател на Агенцията за застрахователен надзор, и бивш зам.-председател на Комисията по финансов надзор.

- Г-н Гълъбинов, как ще коментирате предложенията за промени в Кодекса за социално осигуряване? Какво стои зад тях? 

- Причните са различни. От една страна, след като през юли приключат стрес тестовете на банките, започват и тестовете на застрахователите и пенсионните дружества. Съответно това е един вид сигнал към частните пенсионни фондове да се отнесат максимално сериозно, да прегледат капитала, резервите и актюерските изчисления за това доколко са готови наистина реално да плащат пенсиите.

В случая държавата иска да каже, че е готова да гарантира на всички, че ще си получат втората пенсия чрез такъв "пулинг". Държавата ще сложи парите в един общ фонд и в същото време ще гарантира, че на всеки ще се изплати втората пенсия. Тук се минимизира рискът някой да не получи втора пенсия от някои от пенсионните дружества, които към момента на плащането може да нямат възможност и готовност за това.

- Да, но заедно с тази сигурност се елиминира възможността за наследяване на допълнителната, втора, пенсия.

- Така е, включването на всички средства в общ фонд елиминира възможността за унаследяване на индивидуалната партида и личната сметка. В следствие на това при настъпване на смърт се плаща последната пенсия, и, край.

Държавата от една страна ни казва, че иска да стане гарант на това всеки да си получава до края на живота втората пенсия, от друга ни лишава от възможността тя да бъде лична. В случая тя става обща, както е в НОИ - първият стълб.

Но това е една от критиките на предложението. Другият въпрос е дали няма да ни лишат от възможността ние сами да управляваме средствата по индивидуални партиди и по личните сметки. След като те ще се включат в общ фонд вероятно няма да имаме възможност за това. Преди имаше идеи когато дойде време за изплащане, да се използват варианти като т.нар. мултифондове, да насочиш пенсията към различни инструменти и да управляваш получаването ѝ. Очевидно това няма да се случи.

Сега капиталовият стълб по някакъв начин се преобразува в някакъв вид солидарен модел, в който работещите ще плащат пенсиите на неработещите. Така има доминация на публичното начало над индивидуалното.

- По този начин не смятате ли, че идва краят на модела на трите стълба в пенсионното осигуряване? Има и съмнения, че държавата иска да "прилапа" тези 7,7 млрд. лв., за да покрие с тях дефицита в общественото осигуряване.

- Хората се пенсионират и умират по различно време. Но понеже няма унаследяване, държавата периодически ще обира остатъците и те ще помагат на този пул да плаща и за други, за които не достигат пари.

Т.е. държавата веднага не може да вземе тези пари веднага, но постепенно във времето това ще става. Това няма изцяло да заличи капиталовия модел на осигуряване, но свързано с предходната мярка, която вече беше въведена - възможността да прехвърлите личната си сметка в НОИ и тя да остане завинаги там, това е следваща крачка. И ако продължи по този начин в един момент може да обезсмисли сегашния модел и да се върнем 15 години назад.

Аналогът е Унгария. Там по-радикално и за по-кратко време направиха одържавяването. Тук като че ли държавата прави това с по-плахи стъпки.

- Обясненията на финансовия министър Владислав Горанов са, че съществува риск, че няма да има достатъчно пари за да се изплащат на хора пенсии, които живеят по-дълго от разчетите на техните допълнителни пенсии и общият пул ще реши този проблем.

- И сега е така. Има хора, които живеят по-дълго. Но нали и сега НОИ изплаща пенсията докато сте живи? Дори да приемем, че изведнъж средната продължителност на живота се ускори много, тогава дори и да свършат парите на осигурените лица от втората пенсия, те ще продължават да си получават първата пенсия, гарантирана от държавата до края на живота.

Предположението на Горанов е, че ако средната продължителност на живота продължи да нараства сериозно и 2015 г., когато имаше спад, е била изключение, ще има доста хора, които ще преживеят доста по-висока възраст от тази, която е разчетена по допълнителните пенсии и след това няма да могат да ги получават. Затова да ги съберем всички тези втори пенсии в един фонд, като по този начин ще гарантираме, че на всеки ще се плати втора пенсия до края на живота.

Това е малко тънка сметка. Тя зависи от демографията, а в момента тя върви в обратна посока. Нямаме уверение, че ще има рязко увеличение на средната продължителност на живота. Така че този аргумент ми се вижда малко пресилен.

Бих се съгласил, ако се вижда, че в България средната възраст на живот се увеличава стремително. Българите живеят добре, здравната система е добра, лекуваме се добре, модерните технологии и лекарства ни удължават живота и ние вече започваме да се притесняваме, че вторите пенсии, които са заложени по частния, капиталовия стълб, няма да стигат.

Но не забелязвам такава опасност.

- Как ще коментирате доходността, която през последните 15 години постигат фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и като цяло, успехът, поне засега, на този модел?

- В никакъв случай тя не е задоволителна и причините за това са много. До 2007 г. доходностите бяха добри, след това са надолу. Традиционно виновник за това е "кризата", но от 2008 г. мина доста време. Вече сме осма година от началото на кризата и доходностите не могат да се възстановят. Все още е дискусионно, когато свърши годината, дали доходността не е отрицателна. И ако не е отрицателна, трябва едва ли не да се радваме.

В крайна сметка тази пенсионна осигуровка не носи доход и парите не се увеличават, а намаляват. Затова мисля, че са прави някои хора, които казват, че след време двете пенсии ще са по-малки от една сега.

Лошото е, че пенсионната реформа не се разви, особено след приемането на България в ЕС. Тя трябваше да се актуализира и осъвремени. Както нещата се отлагаха и дойде времето рязко да се вдигне възрастта за пенсиониране, така днес започват съмненията дали частните пенсионни фондове ще са в състояние да плащат един ден и за колко време ще правят това.

Сега държавата иска да стане гарант на това, че хората ще взимат втора пенсия, но всяко нещо си има цена и лишения, а те ще бъдат за сметка на унаследяването и изцяло абсолютизиране на солидарния принцип.

Лошото е, че самите фондове помежду си не можаха да осъществят истинска конкуренция. Получават наготово служебно разпределени клиенти и си събират таксите. Те нямат нужда изобщо да правят агресивен маркетинг и да доказват конкурентоспособност. 

Но нека да видим какви ще са резултатите от стрес тестовете на пенсионните фондове. Дано там да няма големи проблеми с капитала и резервите. Дано фондовете са се подготвили добре, така че да уверят хората, че са солидни и че могат да плащат.

Защото ако там се прокраднат съмнения след стрес тестовете, тогава тази идея на държавата изглежда приемлива. По този начин тя дава по-голяма сигурност.