Пазарът на изкуството е фалшиво раздут и трябва незабавно да започне да се свива, за да се нормализира поне малко. В противен случай ще се пръсне като балон. Това предупреждение отправиха трима професори по икономика от Университета в Люксембург. Д-р Р. Кройсл, проф. Т. Ленер и д-р Н. Мертелин (Dr Roman Kräussl, Prof. Thorsten Lehnert and Dr Nicolas Martelin) са анализирали над милион арт сделки от последните 36 години и са категорични, че изкуственото раздуване на цените е достигнало своята „критична точка”. Те използват нов икономически показател, който издирва възможните спекулации на пазара. 

Препоръките на икономистите засягат няколко сектора – стари майстори, модернизъм, произведения след Втората световна война и съвременно изкуство със специфичен акцент към американските автори.  Цените на тези творби са се увеличили двойно в сравнение с 2008-2009 г. И според експертите такова повишение е изкуствено и ще завърши зле.

Всъщност няколко имена, чиито цени бяха вдигнати по този начин, вече започнаха да изпадат от класациите. Сумите, плащани за работи на Джакоб Касай, Лусиен Смит и Паркър Ито, се срутиха драматично през последните години. Според Андерс Петерсон, директор на компанията за анализи „Арт Тактик“, съвременното изкуство се намира в момента в същата критична точка, в която са били споменатите автори преди пропадането на цените им. Експертът добавя, че проблемите в глобалната икономика ще рикошират върху търговията с изкуство, както вече се е случило с други сектори в луксозния бранш.

Как се перат пари?

Връзката между изкуството и луксозните стоки не е случайна. В продължение на няколко десетилетия арт пазарът бе разработван и от рекламни агенции, които приложиха опита си със скъпи коли или парфюми (например Saatchi & Saatchi, която в момента е една от най-големите лондонски галерии).

За целта първо няколко художници бяха превръщани в звезди и след това парите започваха да се въртят шумно около техните имена. Злите езици на Острова дори твърдят, че Чарлз Саачи лично е участвал в създаването на знаменитости като Деймиън Хърст, върху чиито продажби той има най-много права. Според критиците арт дилърът е правил маркетингови проучвания на нагласите на аудиторията и е давал инструкции на Хърст накъде да насочи „творческите си търсения”. След това е рекламирал, купувал и продавал произведенията.

Подобни машинации тотално съсипаха света на изкуството, оплака се в „Гардиън” галеристът Тод Левин. „Най-големият проблем за арт пазара, това е прането на пари – добавя той. – Купуваш изкуство в една държава, качваш го на частния си самолет и на сутринта си пренесъл 100 млн.” В някои държави това е най-ефективният начин за трансфер на големи суми. (Процедурата с прането на пари с изкуство може би е най-живописно показана във филма „Мики Синьото око”. Там мафиотска организация прибираше рекетите от изнудваните легално, като ги караше да наддават до дупка за произведения, собственост на боса на мафията.)

И докато доскоро за подобни хипотези само се шушукаше, днес вече всички открито говорят за това. През декември 2015 г. стана ясно, че картина на Жан-Мишел Баския, „продадена” от „Кристис” за гръмките 37 млн. долара, е станала притежание на... предишния си собственик – търговеца Тони Шаврази. Art Newspaper разкри, че Шаврази е заложил произведението в „Кристис” срещу висока сума и последвалата продажба е трябвало да възстанови взетите назаем пари. Картината обаче все още е у Шаврази, а „Кристис” не отговори на въпроса дали това е била мнима сделка.

Пак през декември най-скъпо продаваният артист в света, Герхард Рихтер, избухна срещу невъзможните числа, платени за негови картини. Той заяви в интервю, че тези купувачи нищо не разбират от изкуство и ги обвини в машинации. Интересното е, че подобни пари никога не достигат до артистите. Обикновено тези рекорди се поставят само с картини, които отдавна са чужда собственост и никога не е ясно дали наистина са продадени, или просто парите са преместени от единия джоб в другия.  
През 2016 г. все още някои произведения ще поставят рекорди, но продажбите в световен план ще намалеят драстично, прогнозира The Art Newsletter. Аукционните къщи са наясно с тази тенденция и вече започнаха сериозни намаления на разходите. 

В края на 2015 г. „Сотбис” отчете 30% спад на цените на акциите и стартира програма за съкращаване на персонала. През изминалата година китайският пазар също навлезе в криза. 

Един от най-стабилните играчи в арт търговията – Катар, вече съобщи, че спира инвестициите в изкуство заради срива на цените на петрола. Само преди година Катар постави световен рекорд, като купи картината на Пол Гоген „Кога ще се омъжиш” (1892) за близо $300 млн. Но през януари емирството обяви съкращения на разходите за изкуство заради ниските цени на петрола и започна да продава част от ценните си активи. От началото на годината повече от 20% от служителите в музейната система в Катар бяха освободени от работа.

Очакваният спад в търговията вероятно ще засегне и европейските арт панаири. Техният брой продължи да нараства през миналата година. Но проблемът с тероризма в Европа може да повлияе на американските клиенти и те да предпочитат подобни събития, базирани в САЩ. 

Кой печели от кризата?

Със сигурност два града ще спечелят от новите условия – Лондон и Ню Йорк, смятат наблюдатели. Повечето търговци и купувачи ще се насочат към места, където продажбите са сигурни. До неотдавна галериите се състезаваха да откриват свои отдели в Азия и други отдалечени точки. Напоследък обаче пазарът на изкуство се съсредоточава в двата центъра.

Лондонските галерии White Cube и Lisson вече потвърдиха, че търсят терени за свои подразделения в Ню Йорк. Hauser and Wirth също съобщиха, че подготвят своя пететажна сграда там. Към британската столица пък са се насочили парижката „Тадеуш Ропак“ и Goodman Gallery от ЮАР. Нюйоркският дилър Сундарам Тагор обяви намерението си да отвори зала и в Лондон.  Двете големи столици освен това са привлекателни места за живот за артистите. Един от най-известните дилъри в света, Емануел Перотен, който лично участва в пърфомансите на свои художници, призна, че се е преместил в Ню Йорк, за да бъде близо до тях.

Изкуство в мола?

Една нова и особена тенденция изглежда вероятно да се развие през тази година, твърдят експертите. Става дума за използване на изкуството за привличането на любителите му към моловете, като целта е да се свържат (този път напълно официално) луксозните стоки и изкуството. Подобни опити отдавна са правени в Япония, където големите универсални магазини често имат галерии на последния етаж. Верига от два магазина в Китай в момента ги рекламира като "арт центрове" и обещава да отвори още 17 такива.  
Изкуството отдавна се е превърнало в луксозна стока. Въпросът е колко бързо това ще бъде признато официално и дали подобно признание няма да отблъсне повече клиенти, този път заради снобизъм. Вероятно подобни идеи зависят най-вече от артистичността, с която се правят. В края на януари най-известният китайски артист Ай Вей Вей прие да открие голяма изложба на подобно място. Неговите творби ще заемат прозорците и централния салон на Left Bank в Le Bon Маrche – първия универсален магазин в Париж. Експозицията е озаглавена "Детска игра" (или Er Xi) и е вдъхновена от "Шан Хай Дзин", традиционни китайски приказки на децата. Митологични птици, риби и дракони са въплътени в 100 хвърчила с различни форми и размери. Те са ръчно изработени от бамбук и облечени в бяла коприна. 

Съществата ще висят от прозорците на магазина или ще се реят над главите на посетителите на етажа за парфюми. 20-метров дракон пък ще бъде разположен на партерния етаж. Ай Вейвей, който е особено чувствителен към темата за свободата, би приел като нелепо ограничение идеята, че моловете не са подходящи места за изкуство.

* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през февруари 2016 г. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” излиза всеки месец и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.