СИМОНА РУСЕВА

БЕРЛИН – Германското правителство и военното командване на НАТО разиграват сценарий в случай, че Русия нападне прибалтийските държави. Големият проблем е, че страните от Северноатлантическия пакт са с отслабена военна мощ и не биха били в състояние да отвърнат на евентуална руска агресия спрямо Литва, Латвия и Естония.

Страховете на ръководството на пакта и на официален Берлин разкрива в най-новият си брой сп. “Шпигел”. Изданието се позовава на сигурни източници от обкръжението на канцлерката Ангела Меркел и от НАТО.

Член 5 от договора на Северноатлантическия пакт гласи, че нападение срещу държава от НАТО се смята за агресия спрямо всички държави членки и те са длъжни да отвърнат на удара с конвенционални военни средства, така, както биха бранили своя земя.

“Способността и намеренията на Русия да предприема без предупреждение значими военни операции представлява огромна заплаха за запазването на сигурността и стабилността в евроатлантическата зона. Русия е в състояние краткосрочно и в която и да е точка да създаде военна заплаха от локален и регионален мащаб”, цитира “Шпигел” документ на Комитета на НАТО за военно планиране.

В анализа се посочвало също, че след края на студената война европейските държави членки на НАТО са решили, че могат да ограничат боеспособоността си, тъй като мащабни военни конфликти в Европа вече били невъзможни. Така се стигнало до чувствително отслабване на военната им мощ.

Пред “Шпигел” външнополитическият експерт на Европарламента и приближен на канцлерката Меркел Елмар Брок заявява:

“Когато прибалтийските държави бяха приети в НАТО, нямаше военна заплаха от Русия. Отбранителният съюз се придържаше към споразумението с Русия и не разположи войски източно от река Елба. Сега изглежда, че е настъпила промяна в политиката на Путин и НАТО е длъжна да намери отговор.”

За по-голяма военна защита на пакта спрямо партньорските държави настоява и полският външен министър Радослав Сикорски:

“НАТО е длъжна да направи в Полша това, което предприе в други държави. Военни бази има във Великобритания, Испания, Германия, Италия и Турция. Това са сигурни страни. А точно там, където такива бази наистина са необходими, ги няма. Трябва да се предприемат още много стъпки, за да може отбранителният съюз действително да е в състояние да гарантира сигурността на членките си в смисъла на чл. 5 от договора.”