Най-после! Китай призна Културната революция за грешка

Китай най-после призна, че Културната революция в периода 1966-1976 г. е била грешка, предадоха световните медии.

Това стана навръх 50-годишнината от началото на ужасяващия период.

Съвсем неочаквано Културната революция бе заклеймена от "Женмин жибао" - органа на Китайската комунистическа партия (ККП). Ето какво написа официозът:

„Никога не трябва да забравяме да извличаме уроци от Културната революция. Не можем и няма да позволим да се повтори такава грешка.

В интернет се появиха дискусии във връзка с Културната революция в Китай. Продължилият десетилетие вътрешен хаос беше голяма катастрофа. Така че е нормално хората да говорят за 50-ата годишнина на това движение.

Пълното отричане на ценностите на Културната революция е не само разбираемо в партията, но съществува и стабилен консенсус в цялото китайско общество. Невъзможно е такава революция да се повтори. Десетилетието на бедствия нанесе тежки поражения, като остави трайна болка у много китайци. Пълното отричане на ценностите на Културната революция ще помогне на китайското общество да остане бдително пред опасността от всякакъв безпорядък."

До този момент никога партията не се е изказвала за мрачния десетгодишен период. Съвсем естествено, никога не е имало и официални възпоменания. Нямаше и сега.

 

Какво се случва?

 

Денят е 16 май 1966 г. Тогавашният лидер Мао Цзедун, наричан още Великия Кормчия, на власт още от 1949 г., започва кампания за унищожаване на съперниците си в партийното ръководство. В реч той призовава младежта "да прочисти партията и страната от онези личности във властта, които са поели по капиталистически път". Целта е "да се ускори сплотяването и развитието на социалистическата система".

Мао зове за унищожаването на "четирите отживелици" - старите идеи, старите обичаи, старите навици и старата култура.

Така вождът дава началото на Великата пролетарска културна революция, както е пълното ѝ наименование.

Същия ден ръководството на ККП разпространява съобщение, че партията е инфилтрирана от контрареволюционни ревизионисти, организиращи заговор за създаването на буржоазна диктатура.

На 1 юни 1966 г. в. "Женмин жибао" призовава масите "да прочистят дяволските навици от старото общество" чрез всеобща атака срещу "чудовищата и демоните". По училища и университета масово започва създаването на поделения на Червената гвардия.

Призивът на Мао е последван от масови погроми. Смята се, че 2 милиона души са убити или докарани до самоубийство. Налага се да бъде изкарана армията, за да спре изстъпленията.

Заветите на великия кормчия биват претворени в дела от "червеногвардейците", известни като хунвейбини. Те вилнеят безнаказано с подкрепата на властите. Китай потъва в невъобразим хаос. Ликвидирани са водещи интелектуалци. Унищожени са културни паметници на хиляди години. Икономиката на страната е разрушена. Съсипан е животът на милиони хора. В резултат доверието към властите в Пекин и репутацията на Китай по света падат почти до нула.

Затворени са училища и университети. Започват погроми срещу църкви, храмове, библиотеки, магазини и частни домове. С унищожаване или разграбване се ликвидират "феодалните традиции". Хунвейбини нападат по улиците хора в "буржоазно облеко" и с "реакционни прически". Изкъртват се "империалистически" улични табели.

Пребити и публично унизени са най-различни хора - от партийни ръководители до учители и професори. Само в Пекин през август и септември 1966 г. са избити почти 1800 души.

Макар да критикуват Китай, САЩ заиграват с режима на Мао Цзедун. Причината е една единствена - "врагът на моя враг е мой приятел". Вашингтон и Пекин се съюзяват, за да спрат съветското влияние в Азия. Ходът, станал известен като "китайската карта", е измислен от тогавашния сържавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър. Хулещият всички диктатури президент Ричард Никсън пристига през 1972 г. на официално посещение в Пекин, където приема всички почести на домакините.

Резултатът от Културната революция е точно обратният на този, който е искал да постигне Мао. Китай преживява истинска катастрофа. А след смъртта на Великия кормчия наследниците му възприемат принципа да има стабилност на всяка цена и с плътен политически контрол, но в комбинация с икономически напредък, стъпил върху пазарни основи.

Краят на Културната революция настъпва на добре познатата у нас дата 9 септември, но през 1976 г. В деня, в който тогавашната Народна република България, чества 32 г. от своята социалистическа революция, китайският вожд умира на 82 г.

За хаоса по време на маоисткия режим е набедена Бандата на четиримата. Тя включва вдовицата на лидера Цзян Цин и трима близки нейни съратници. Първо групата е осъдена на смърт, но по-късно наказанието е променено на доживотен затвор.

Точният брой на жертвите на Културната революция никога няма да бъде известен. Данните са между 500 000 и 2 милиона души. Според изследователите над половината, а може би дори две трети от тях, са избити от армията в периода 1968-1970 г., а не от изстъпленията на хунвейбините.

 

Отбор юнаци - Енвер Ходжа, Горуня, Че Гевара и... Барозу

 

Маоизмът има своите последователи и днес.

Най-различни партизански групировки, изповядващи идеите на Великия кормчия, действат дълги години в Азия и Латинска Америка.

Най-яростен последовател на Мао е Пол Пот. Оглавяваните от него Червени кхмери превръщат Камбоджа в концлагер. Техни жертви стават близо 2 милиона души.

Албанският ръководител Енвер Ходжа е толкова прокитайски настроен, че дори скъсва отношенията на страната си със СССР след развенчаването на Сталин. Пътеводна звезда му е Мао.

Привърженик на вожда е почитаният от десетки милиони хора аржентинец Ернесто Че Гевара. Последователи на китайския лидер са партизаните от разбитото вече в Перу терористично движение "Сияйна пътека". Хунтата на ген. Аугусто Пиночет в Чили разгроми вилнелите безнаказано при управлението на социалиста Салвадор Алиенде бойци от Движението на революционната левица с ироничната за нас абревиатура МИР.

По ирония на съдбата на млади години маоист е бил и Жозе Барозу. С течение на времето той еволюира до консерватор и стига до постовете премиер на Португалия и председател на Еврокомисията.

У нас маоисти начело с Иван Тодоров-Горуня и генерал Цвятко Анев кроят през 1965 г. заговор за свалянето на Тодор Живков, когото смятат за ревизионист. Групата обаче е навреме разкрита.