Article_top

Клуб Z

Юлия Кръстева, феминистка и една от големите европейски фигури във философията и литературната критика, излезе с есе за Христо Стоичков, чиято най-нова роля е на посланик на добра воля в ЮНЕСКО. Интелектуалката, която последно бе у нас преди две години и развълнува умовете с лекцията „Нови форми на бунта“, е изложила отношението си към футбола и специално към Стоичков, чийто фотос е окачен на оградата на парижкото кметство. Думите на Кръстева и снимката на Стоичков са част от изложба на открито (9 май – 10 юли), посветена на предстоящото Европейско първенство по футбол.  

Представяме ви пълния текст на Юлия Кръстева, поместен и в личния ѝ блог.

Снимка: БГНЕС
Снимка БГНЕС

Стоичков
Юлия КРЪСТЕВА

 

Далеч по-срамната Берлинска стена е паднала пет години преди този решителен за спорта миг. Футболистите с бели фланелки, украсени с жълто, червено и черно скачат, за да защитят германската врата на четвърт-финала от световното първенство от 1994-а.

Не съм близка с играча в червено, но футболът е част от моето детство. По времето на Желязната завеса баща ме водеше всеки уикенд на големия софийски стадион: бях липсващото момче на семейството. Напъвах белите си дробове, за да викам срещу „червените”, армейския отбор ЦСКА (в който е тренирал и Стоичков) и се палех за „сините”, „нашите”, клуб „Левски”, наречен така в чест на прославения революционер Васил Левски, „апостола на свободата”, жертвал се в борба срещу османската власт. През 1994-а вече зная, че от времето на детството ми Армията се е променила много, но дори по-добре платени и по-добре тренирани, „червените” нямат шанс да хванат следващия полет на Fly Emirates, така че не знам дали да се безпокоя или да се надявам пред стоп-кадъра на този изстрел.

Българските футболисти вече са елиминирали френския национален отбор, от чиято игра междувременно се научих да се вълнувам. Но в тази 74-а минута на мача срещу германците моите бивши български сънародници са водени с 0:1, нещо напълно очаквано.

Футболът използва експлозивната мъжка склонност към насилие (която дреме и у жените). Още по-добре, той я превръща в изкуство. Инструмент на тази храброст е нервната система. Подобно на цигулка, той филтрира бруталността, за да я хармонизира по изключителен начин с помощта на няколко тънки нишки, свързани с мускулите на краката: отдалечаващ палеца, гребеновиден, близначни мускули, перонеални мускули, двуглавия и седалищния. Те трябва да се съкращават денем и нощем, да придадат ритъм на яростта и благородството. Да овладеят кръглата топка, оформена така, че да им убягва, да я водят и да заблуждават съперника за движението ѝ, да я поставят там, където искат да бъде и след това да я запратят право в мрежата. Европейски шампион през 1992-а, Стоичков е на върха на изкуството си: какво ще направи той в такъв решителен миг? Червеният магьосник е твърде импулсивен, често обижда съотборниците си, ругае съдиите, събрал е цяла колекция предупреждения и наказания.

Невидим гняв се е натегнал като пружина в № 8. Мощен ритник, може би заблуждаващ? Опрян на десния си крак, той нанася шут с левия – маестрото е левичар! „Берлинската стена” е надвита: в 75-а минута Стоичков изравнява. Нечувано! Изключителна красота: всички прегрешения са забравени. Внезапно българските „цигулки“ се включват в унисона. В 78-та минута Лечков отбелязва. Германия е победена. България достига полуфиналите на Световното първенство през 1994-а. Страната се чувства европейска, какво говоря, направо световна! Стоичков най-сетне ще получи Златната топка, отказвана му дотогава заради лошата му дисциплина.

Следващите години виждат залеза на кариерата му, спортната преса с удоволствие се заяжда с него.

„Неконтролируемият” голмайстор днес живее като треньор в родината си.

С Филип и Давид не пропускаме футболен мач. И винаги забелязвам лошото момче, дебнещо мига, в който ще отправи виртуозен изстрел.

Площад "Славейков"

 
Христо Стоичков, № 8 от българския национален отбор и звезда на футболен клуб „Барселона”, шутира срещу „берлинската стена”. Снимката е от блога на Юлия Кръстева.

Юлия Кръстева, феминистка и една от големите европейски фигури във философията и литературната критика, излезе с есе за Христо Стоичков, чиято най-нова роля е на посланик на добра воля в ЮНЕСКО. Интелектуалката, която последно бе у нас преди две години и развълнува умовете с лекцията „Нови форми на бунта“, е изложила отношението си към футбола и специално към Стоичков, чийто фотос е окачен на оградата на парижкото кметство. Думите на Кръстева и снимката на Стоичков са част от изложба на открито (9 май – 10 юли), посветена на предстоящото Европейско първенство по футбол.  

Представяме ви пълния текст на Юлия Кръстева, поместен и в личния ѝ блог.

Снимка: БГНЕС
Снимка БГНЕС

Стоичков
Юлия КРЪСТЕВА

 

Далеч по-срамната Берлинска стена е паднала пет години преди този решителен за спорта миг. Футболистите с бели фланелки, украсени с жълто, червено и черно скачат, за да защитят германската врата на четвърт-финала от световното първенство от 1994-а.

Не съм близка с играча в червено, но футболът е част от моето детство. По времето на Желязната завеса баща ме водеше всеки уикенд на големия софийски стадион: бях липсващото момче на семейството. Напъвах белите си дробове, за да викам срещу „червените”, армейския отбор ЦСКА (в който е тренирал и Стоичков) и се палех за „сините”, „нашите”, клуб „Левски”, наречен така в чест на прославения революционер Васил Левски, „апостола на свободата”, жертвал се в борба срещу османската власт. През 1994-а вече зная, че от времето на детството ми Армията се е променила много, но дори по-добре платени и по-добре тренирани, „червените” нямат шанс да хванат следващия полет на Fly Emirates, така че не знам дали да се безпокоя или да се надявам пред стоп-кадъра на този изстрел.

Българските футболисти вече са елиминирали френския национален отбор, от чиято игра междувременно се научих да се вълнувам. Но в тази 74-а минута на мача срещу германците моите бивши български сънародници са водени с 0:1, нещо напълно очаквано.

Футболът използва експлозивната мъжка склонност към насилие (която дреме и у жените). Още по-добре, той я превръща в изкуство. Инструмент на тази храброст е нервната система. Подобно на цигулка, той филтрира бруталността, за да я хармонизира по изключителен начин с помощта на няколко тънки нишки, свързани с мускулите на краката: отдалечаващ палеца, гребеновиден, близначни мускули, перонеални мускули, двуглавия и седалищния. Те трябва да се съкращават денем и нощем, да придадат ритъм на яростта и благородството. Да овладеят кръглата топка, оформена така, че да им убягва, да я водят и да заблуждават съперника за движението ѝ, да я поставят там, където искат да бъде и след това да я запратят право в мрежата. Европейски шампион през 1992-а, Стоичков е на върха на изкуството си: какво ще направи той в такъв решителен миг? Червеният магьосник е твърде импулсивен, често обижда съотборниците си, ругае съдиите, събрал е цяла колекция предупреждения и наказания.

Невидим гняв се е натегнал като пружина в № 8. Мощен ритник, може би заблуждаващ? Опрян на десния си крак, той нанася шут с левия – маестрото е левичар! „Берлинската стена” е надвита: в 75-а минута Стоичков изравнява. Нечувано! Изключителна красота: всички прегрешения са забравени. Внезапно българските „цигулки“ се включват в унисона. В 78-та минута Лечков отбелязва. Германия е победена. България достига полуфиналите на Световното първенство през 1994-а. Страната се чувства европейска, какво говоря, направо световна! Стоичков най-сетне ще получи Златната топка, отказвана му дотогава заради лошата му дисциплина.

Следващите години виждат залеза на кариерата му, спортната преса с удоволствие се заяжда с него.

„Неконтролируемият” голмайстор днес живее като треньор в родината си.

С Филип и Давид не пропускаме футболен мач. И винаги забелязвам лошото момче, дебнещо мига, в който ще отправи виртуозен изстрел.

Площад "Славейков"

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Всичко е за пари и всичко е чалга. Вътрешна и в странство!
Анонимен's picture
Анонимен

Това е най-еротично обяснение в любов на футбола и футболистите от феминистка. Шедьовър!
Анонимен's picture
Анонимен

Кабакчиев

По-интересно щеше да стане, вместо да се прави на анатом ("близначни мускули, перонеални мускули, двуглавия и седалищния"), да беше описала точно какви езикови средства употребява на терена! Вместо стеснително да твърди, че бил "ругаел".
Анонимен's picture
Анонимен

Каквито и да са езиковите средства, смисълът е над твоето повече от скромно равнище.
Анонимен's picture
Анонимен

Кабакчиев

Хлапето, с Вас на един чин ли съм седял, че ми говорите на "ти"? Ебати простащината българска келешка през последните години!
Анонимен's picture
Анонимен

Иска да каже, в сравнение с него.
Анонимен's picture
Анонимен

Не вярвам Стоичков да се е качил по-нагоре, значи Кръстева е слязла!
Анонимен's picture
Анонимен

Този текст Юлия Огнянова няма да го напише никога!
Анонимен's picture
Анонимен

Сливен

А докато татко й, бай Стоян от Сливенската митрополия, я водел /уж/ на мачове в София, сестра й Иванка Кръстева следва в Съветския съюз, изпратена от омразните ИМ - ха-ха-ха- комунисти, при самия Давид Ойстрах! Есето е толкова претенциозно, че чак тъпо. Ама...име, скъпо име.А ние - на колене.Без мене!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какъв ще е резултатът от първия тур на изборите в София?