Мнението на Андрей Янкурлов - служебен министър на правосъдието, визира заседанието на Прокурорската колегия на ВСС от 11 март, и по-точно сложената последна в дневния ред точка №28:

"Предложение от министъра на правосъдието с вх. № ВСС3930/20.02.2026 г. за определяне на временно изпълняващ функциите главен прокурор".

Клуб Z в общи линии описа подробно заседанието, включително най-любопитните пунктове, върху които и Янкулов акцентира днес.

А описахме и предходното - на Пленума, който всъщност "подаде топката" на Прокурорската колегия, за да се стигне до споменатите от министъра на правосъдието събития, изказвания и правни изводи.

Ето какво написа днес Андрей Янкулов:

В днешния съботен ден препоръчвам на колегите юристи едно интересно четиво - пълния стенографски протокол (виж най-долу - бел. ред.) от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от 11 март, на което предложението ми за определяне на изпълняващ функциите главен прокурор беше оставено без разглеждане.

Въпросната точка е последна от дневния ред и в протокола дискусиите по нея са от стр. 60 до края.

Особено съществената част е на страници 107-109, защото там се прави съвсем кратко обобщение на дискусията от мен и г-жа Чапкънова, предполагаемо като изразител на становището на цялата колегия (по време на дебатите, може ясно да се види от протокола, членовете на колегията единствено взаимно се допълваха, но никой никога не изрази несъгласие по същество с някого другиго освен с мен).

От това обобщение се разбира действително, че актът на прокурорската колегия за определяне на Борислав Сарафов за изпълняващ функциите главен прокурор през юни 2023 г. остава в сила до избор на титуляр на поста, освен ако не настъпи някое законово основание, като например г-н Сарафов повече да не иска да заема този пост или, "не дай си Боже (настъпят), други, така да се каже, факти от живота, които могат да прекратят естествено протичането на този мандат" (цитатът е от г-жа Чапкънова).

И съвсем хипотетично, ако, да кажем до 2030 г., парламентът все още не може да избере квотата си във ВСС или макар и да я избере, то новият състав на ВСС не може да избере главен прокурор, г-н Сарафов ще продължи да си изпълнява функциите на главен прокурор. Стига още да го желае или не са настъпили други факти от живота от неприятно естество. С което ще изпълни един цял мандат на титуляр, но като временно изпълняващ.

Любопитно би ми било да чуя мнението на правната общност по този казус. Който, ще кажа за не знам кой път, ако претендираме да сме правова държава, е именно правен, а не политически.

Действително ли определянето на временно изпълняващ длъжността главен прокурор до избор на титуляр се ползва с такъв стабилитет, че може да бъде преразгледано само на изрични законови основания като посочените?

Ако е така, това не противоречи ли на куп правни принципи, защото създава реален риск от вечен мандат, който риск в случая всъщност може да бъде избегнат с едно просто действие - определяне на друг временно изпълняващ?

---

Бел. ред.: Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z. Пълният стенографски протокол от заседанието може да бъде видян тук.