ДЖОН ПРЕСТБОУ, MARKETWATCH

Индексът Dow Jones Industrial Average (DJIA, "Дау Джонс") става на 120 години днес (26-и май). Той е античен, но все още полезен както всякога.

Цели десетилетия "Дау Джонс" е бил единственият пазарен измерител, който инвеститорите са гледали в края на деня или по време на търговските сесии. В края на 50-те години на миналия век с въвеждане на компютризацията Standard & Poor’s създава включващият 500 акции S&P 500, който е с подобна цел. Идват и други индекси, и днес показателите са хиляди.

Много хора все още следят единствено "Дау Джонс". Но все повече инвеститори избират други индикатори, по които да се ориентират. Някои просто не могат да устоят на клеветите, че "индексът с 30 акции е прекалено малък и старомоден в методологията си", а оттам и неактуален.

Но те просто не знаят как да използват "Дау Джонс" правилно.

Дните на "Дау Джонс" като основен, ако не, единствен, пазарен барометър, отдавна са приключили. Те са съществували по подразбирането, че не е имало конкурент на ежедневна база. От началото си "Дау Джонс" е следял акциите на големите индустриални компании (в широк смисъл), защото индустриалният сектор процъфтявал в икономика, доминирана от големите жп линии и по-късно, защото индустрията е започнала да движи икономическия ръст на САЩ.

Това го прави индекс на свръхголемите компании. Медианната пазарна капитализация на негов компонент е $157,6 млрд. в сравнение с $18,4 млрд. за S&P 500. Има и други индекси с мегакапитализации, но те са правени с "отрязване" на по-малките компании, за да се постигне желания набор от акции.

В противовес компонентите на "Дау Джонс" са избрани да отразяват, макар и грубо, създаването на американския капиталов пазар. Единствените липсващи сектори са комуналните услуги и транспорта, за които има отделни индекси от групата "Дау Джонс". По този начин "Дау Джонс" следи 30 важни компании, движенията на цените на чиито акции колективно посочват направлението на пазара в широк смисъл.

Как може най-добре да използвате този уникален инструмент в епохата на разцвет на индексите? Със сравняване.

Да сравним "Дау Джонс" с, да речем, Russell 2000 (включва акциите на 2000 малки и бързоразвиващи се компании с медианна пазарна капитализация от $528 млн.), за да сравним представянето на малките компании с това на гигантите. Това не само хвърля светлина върху двата сегмента, но и показва апетита за риск и защита на инвеститорите.

Или да речем, сте любопитни за пазарното възприемане на условията за правене на бизнес извън САЩ. Компонентите на "Дау Джонс" имат медианна "порция" на продажби, идващи от чужди държави от 53,8% в сравнение с 16,5% за Russell 2000. Разбира се, други фактори също допринасят за движението, но ето ви една гледна точка.

Впрочем, индексите помагат на инвеститорите да проникнат през мъглата и да видят стопкадри от това, което реално се случва на пазара. Нито един индекс не може да даде цялата необходима информация, но сравняването между тях може да триангулира потенциално полезни заключения. В този инструментариум "Дау Джонс" заема върховото място.

Със своите 120 години на служба някои качества на "Дау Джонс" са доказани. Едно от тях е, че по време на пазарен спад или мечи пазари, "Дау Джонс" успява да стигне до дъното с много по-малки загуби, отколкото други по-широки индекси. Кризите на 21-и век са добри примери за това. Ето и таблица със спадовете от "връх" до "дъно" за някои показатели по време на големите кризи:

Акциите на големи и известни компании, включени в "Дау Джонс", са отговорни за този феномен. Обикновено инвеститорите в тях продават по-малки дялове от тези експозиции по време на силни спадове. Също така заради величината на компаниите изтичането на пари от тях не води до такива спадове в цените, както при по-малките фирми.

Разбира се, вярно е и обратното. Парите, които се изливат на пазара, напомпват повече акциите на по-малките, отколкото на голумите компании. Така и Дау Джонс изостава по време на възход на пазарите. В началната част на "ралито" все пак, широките индекси излизат от по-дълбоки дупки, отколкото Дау Джонс.

Което ни води до друга характеристика на Дау Джонс - въпреки, че е съставен от едва 30 акции, той е по-малко волатилен, отколкото други индекси, дори и спрямо Dow Jones U.S. Total Stock Market Index с неговите 3801 компонента.

Ето и статистика за стандартното отклонение от средни до месечни изменения за последните 10 години:

Въпреки, че няма толкова висока флуктуация, Дау Джонс се движи в същата посока, както другите индекси. Корелационната статистика за последните 10 години показва, че движенията на Дау Джонс тясно наподобяват тези на S&P 500 (корелация на движенията на индексите на месечна база):

Една причина за това да има много индекси е, защото има много различни начини да се погледне на пазара. А определена гледна точка може да бъде в перфектна позиция за даден цикъл, но в следващия да е в неизгодна. Нито една не е безпогрешна завинаги, както няма и една инвестиционна стратегия, която да работи при всички типове пазари.

Ето защо използването на два или повече индекса в сравнение, по-скоро отколкото да се разчита само на един, дава по-ясен и диференциран поглед върху "кухнята" на пазара. А Дау Джонс, с внимателно подбраното си портфолио от важни американски акции и своята 12-годишна история, трябва да бъде използван редовно за тази цел.

Джон Престбоу е пенсиониран като редактор и изпълнителен директор на Dow Jones Indexes, сега част от S&P Dow Jones Indices, в които издателят на MarketWatch Dow Jones & Co., държи малък дял.