Мичъл КОЛВЪР, The Conversation

Случвало ли ви се е, докато слушате някое страхотно музикално парче, да почувствате как хлад пълзи по гръбнака ви? Или как космите на ръцете ви настръхват от вълнение?

Изживяването се нарича frisson – френски термин, означаващ „естетически тръпки“ или трепет. Усеща се като вълни на удоволствие, разливащи се по кожата. Някои изследователи дори го наричат „оргазъм на кожата“.

Слушането на емоционално вълнуваща музика най-често отключва този трепет, но някои го чувстват, докато гледат красива картина, особено силна сцена във филм или при физически контакт с друг човек. Изследванията сочат, че около две трети от хората познават тези тръпки. А феновете им в социалната мрежа Reddit дори са си направили специално място за споделяне на любимите си предизвикващи тръпки произведения с над 100 хиляди абоната.

Защо едни хора изпитват тези тръпки, а други не?

Работейки в лабораторията на д-р Амани Ел-Алайли, професор по социална психология във Вашингтонския университет, реших да науча повече.

Учените все още се опитват да разгадаят тайните на този феномен, но благодарение на много изследвания през последните пет десетилетия, е проследен произходът на тръпката като емоционално реакция на неочаквани дразнители в околната среда – особено музика. Музикални пасажи, които включват неочаквани хармонии, внезапни промени в силата на звука или вълнуващо начало на соло, са сред най-обичайните причинители на този вид тръпки, защото те нарушават очакванията на слушателите по позитивен начин, подобен на този от дебютното изпълнение на външно непретенциозната Сюзън Бойл в шоуто „Великобритания търси талант“ от 2009 г.

Ако солист цигулар свири особено вълнуващ пасаж, в който постепенно стига до красив висок тон, слушателят може да открие в тази кулминация силен емоционален заряд и да усети тръпката от това, че е станал свидетел на успешното изпълнение на трудна пиеса.

Но науката все още се опитва да открие защо тази тръпка на първо място води до настръхване.

Някои изследователи смятат, че настръхването е еволюционен остатък от нашите ранни предци, които се топлели чрез ендотермичен слой, задържащ се непосредствено под космите на кожата. Настръхването при рязка смяна на температурата (като при излагането на неочаквано хладен бриз в слънчев ден) води до временно изправяне на косъмчетата, за да запазят повърхностния слой топлина.

Откакто са измислени дрехите, хората имат по-малка нужда от този ендотермичен слой топлина. Но физиологичната структура е все още на мястото си и може би се е пренасочила към производство на естетическите тръпки като реакция на емоционални стимули – например голяма красота в изкуството или в природата.

Резултатите от различните изследвания на разпространението на тръпката варират широко – може да се каже, че между 55 и 86 процента от населението са в състояние да изпитват ефекта. Предполагахме, че по-когнитивно потопените в дадена музикална пиеса е по-вероятно да изпитат тръпка в резултат на обръщането на по-голямо внимание на дразнителите. И подозирахме, че независимо дали някой е запознат с музиката, реакцията му ще зависи на първо място от типа на личността му.

За да тестваме тази хипотеза, участниците в експеримента бяха доведени в лабораторията и свързани с инструмент, който измерва галваничната реакция на кожата. Електрическото съпротивление на човешката кожа се променя при физиологична възбуда. После участниците бяха поканени да чуят няколко различни музикални откъса, като реакциите им бяха проследени в реално време.

Музикалните пиеси, използвани в изследването, включваха:

Първите 2 минути и 11 секунди на „Йоханес пасион“ от Й. С. Бах

Първите 2 минути и 18 секунди от „Концерт за пиано № 1: II“ на Шопен

Първите 53 секунди от Making Love Out of Nothing at All на групата „Еър Съплай“

Първите 3 минути и 21 секунди на Mythodea: Movement 6 на Вангелис

Първите 2 минути на Oogway Ascends на Ханс Цимер

Всеки от тези откъси съдържа поне един вълнуващ момент, причиняващ тръпки у слушателите. Например в пиесата на Бах напрежението, което оркестърът изгражда в първите 80 секунди, накрая кулминира с включването на хора – особено емоционално зареден момент, с голяма вероятност да предизвика тръпки.

Докато участниците слушаха музикалните откъси, те регистрираха получаването на тръпка чрез натискане на специален бутон. При сравняването на данните от физиологическите измервания с личностните тестове, които участниците бяха попълнили, ние за първи път бяхме в състояние да направим някои уникални заключения за това защо някои слушатели изпитват тръпки по-често от други.

Резултатите от личностните тестове показаха, че слушателите, изпитали повече тръпки, са тези, които принципно са по-отворени към нови изживявания. Според изследванията хората, притежаващи в по-висока степен тази черта, имат по-активно въображение, ценят повече красотата и природата, търсят нови преживявания, размишляват по-често за чувствата си и обичат разнообразието в живота. Някои аспекти на тази черта са по същността си емоционални (стремеж към разнообразие, високо оценяване на красотата), докато други са познавателни (богато въображение, интелектуално любопитство).

При предишни изследвания повечето учени са заключили, че слушателите изпитват тръпка в резултат на по-дълбока емоционална реакция към музиката. Резултатите от нашето изследване показаха нещо по-различно: познавателните компоненти на отвореността към изживявания — като правенето на мисловни прогнози за това как ще се разгърне музиката или потъването във въображаеми картини, нарисувани от музиката в главата ни (начин на възприемане, който комбинира слушането със съноподобни фантазии) – се свързват с естетическите трепети в по-висока степен, отколкото чисто емоционалните компоненти.

Тези открития, публикувани наскоро в списание Psychology of Music („Психология на музиката“), показват, че хората, които се потапят в музиката интелектуално (а не просто я оставят да тече през тях) могат да изпитат тръпка по-често и по-силно, отколкото останалите.

Площад Славейков.