Българската енергетика разчита сравнително много на въглища. С право те се смятаха за стълб на националната енергийна сигурност. Има, няма внос на енергийни ресурси - винаги можеше да се разчита на енергията, произведена от Мариците. 

Цели региони зависят днес от индустрията, базирана върху добива и трансформацията на въглища в енергия - електрическа и топлинна. 
За мнозина български политици, икономисти и бизнесмени съжденията за неминуемата гибел на въглищата продължават да звучат еретично, но отсъствието на дългосрочна стратегия за времето след въглищата вече плаши.

Намеренията да се затвори въгледобива и енергетиката в "Марица-Изток", днес може да граничи с престъпление. Затова е и тема табу. 
Не бързайте да приписвате всичко случиващо се на възобновяемите енергийни източници и на милиардите субсидии, които се наляха, за да има тази индустрия.

Спорно е доколко субсидиите за ВЕИ изобщо изиграха положителна роля за развитието на възобновяемите алтернативи, още по-спорно е дали някои от тях имат приписвания им нетен положителен ефект. Достатъчно е да погледнете връзката между проблемите с фините прахови частици и ВЕИ от биомаса. 

Но е безспорно, че технологиите дръпнаха напред до степен да разчитат на конкурентноспособността, а не на субсидии. Но това е в чужбина, там където оставиха ВЕИ да се конкурират за място под слънцето. Не у нас, защото фиксираните дългосрочни договори и към централите на въглища и към ВЕИ-та блокират възможността българската енергетика да се преструктурира, да реагира гъвкаво и да остане конкурентоспособна на регионалния пазар. 

Проблемът от липсата на гъвкава структура в българската енергетика се задълбочава от дългосрочните договори с въглищните централи и с ВЕИ инсталациите при цени, значително надвишаващи пазарните. В допълнение отсъствието на значителни мощности за електрогенерация на природен газ ни правят неконкуретноспособни спрямо конкурентите в основните пазари - Турция и Гърция. Цените на природния газ и то в устойчива перспектива ще бъдат ниски, предвид на прогнозируемите излишъци и предлагане. Нашите въглища все повече се превръщат в тежест - защото нито цената им е предмет на конкурентни договаряне, нито електрическата енергия, произведена от тях. А растящите задължения по ограничаване на емисиите, които ще направят положението изключително тежко.

Правителството и регионалните власти трябва да планират дългосрочно мерките за трансформация на тази индустрия с хоризонт отвъд 2035-40 година и да направят така, че нито районът, нито компаниите да усетят различните видове корпоративна болка - фалит или ликвидация. Ще изчезнат активи за милиарди евро, по текущата си полезност, които генерират други милиарди като добавена стойност и ако нямаме стратегия за прехода след тях, загубата от нетна ще стане абсолютна. 

Не е нито първият, нито последният случай, в който индустрии умират и на тяхно място идват нови. Ако живеете в района на Хасково, Димитровград и особено Стара Загора, ударът от предизвестената гибел на структуроопределящ отрасъл за района не може да не тревожи.
Не мислете, че друг освен пазарът затваря индустрии. У нас нито цената на въглищата, нито цената на генерацията от тях може да реагира на пазарните импулси.  

Съществуват няколко варианта за случване на прехода, които при всички случаи е принудителен и извън нашата воля, но не извън контрол. Единият е внезапен, при който се разрушава стойност - това е катастрофичният вариант. Когато е пропуснато времето за адаптация и смекчаване на последствията. Другият е плавен и управляем процес, при който регионите и компаниите контролират прехода и в края на мястото на една стойност се ражда друга, т. е. трансформационният баланс остава положителен.

Не може и не трябва да се изключват и вариантите, при които индустрията се оказва по-резистентна, отколко сега се мисли. Особено ако се регистрира значителен технологичени пробив в намаляване на емисиите и повишаване на ефективността при конверсията на първични ресурси в краен продукт. Това обаче може да забави и удължи прехода, но не може да го отмени.

Става дума за прагови пробиви в технологичната база, които променят структурата в двата края на енергийното уравнение - генерацията, трансформацията на енергия и потреблението.

Затова отговорите, които си задаваме днес, са как по-добре и по-бързо да иновираме, да диверсифицираме и да трансформираме, при това в рамките на стратегия както на национално, така и на регионално равнище с разписани пътни карти за публичния, корпоративния и неправителствения сектор. Макар че на повърхността въпросът се свежда до това как да се намерят заместващи работни места и доходи, плавността на прехода предполага да се разпределят шансовете, рисковете и ползи по справедлив начин между засегнатите. 

Това, че като цяло страната може да се справи с проблема не означа нищо за конкретните семейства и отделни хора, които нито ще могат да намерят алтернативно препитание, нито ще могат да си сменят професията. Едно е промяната да те застигне на 25 години, друго е да бъдеш на 60.

Стратегията за трансформация след въглищата може да включва както мерки на равнище енергийните компании - примерно използване на територията на Мариците за други видове дейности или бизнес, който генерира доходи и заетост - соларни паркове, бизнес паркове, рекреационни и прочие дейности, при които просто се ликвидира сегашната дейност. Другият вид е алтернативите да се търсят в рамките на региона.
Ако тези дейности станат нераздела част от развойните стратегиите на енергийни компании и на регионите,  ще реализираме класическа трансформация "тип Люксембург", при която се сменят индустрии, но перспективата, доходите и заетостта остават. Ако съществуващите енергийни компании успеят да диверсифицират генерацията извън въглищата- чрез соларни паркове или друг вид генерация и трансформация на енергия в други продукти - то промяната ще стане в рамките на самата индустрия.

Спомняте ли си кога беше 2000 година - вчера. Само преди 16 години. Въглишната енергетика вече е преминала точката на необратимост на процесите, които ще доведат до нейния край. След още 16 години, ако не вземем мерки, ще трябва да описваме нейната ликвидация с пълната загуба на работни места и капитал.

Трябват ни визия, план за действие и решителност. Днес.