БСП е втората по-големина партия в България, най-голямата опозиционна сила и напоследък е понасъбрала енергия от избора на нов председател. БСП се нарича лява партия и говори в защита на бедните и онеправданите. БСП никога не е управлявала София след промените и от днес основният й политически противник увеличава напълно непрозрачно и без сериозна обосновка цената на билета за градския транспорт от 1 на 1,60 лева.

Къде са масовите протести, организирани от БСП?

Очаквах тази сутрин да осъмнем с блокада на обръщалото на трамвай №5 в близост до партийната централа на „Позитано“. На преден план да са новоизбраните членове на Изпълнителното бюро Георги Гергов и Александър Симов. Червени знамена. И българско. Непозната жена да развява флага на Донецката народна република. Всички гости от купона за 50-годишнината на Сергей Станишев също да са тук. Депутати от БСП да се опитват да възпрат Волен Сидеров да не се приъседини и той... Напразни фантазии.

„Последен валс.

Сбогом, любима.

Ще си спомням за теб дори

и под новото име,“

написа преди 25 години поетът Александър Петров известната на всички песен. Тогава БСП изгуби за първи път избори от Втората световна война насам, но сбогуването се оказа твърде преждевременно. Партията все пак претърпя еволюция и промени част от позициите си – след грандиозния провал през 1996 г. социалистите приеха някои реалности в икономиката и в геополитиката. Станаха част от пътя на България към Европейския съюз и НАТО, защото такава посока поискаха хората – и с краката, и с гласуването си. Това им позволи да спечелят изборите преди 11 години и отново да управляват. Въведоха дори 10-процентния плосък данък.

На „Позитано“ вероятно са наясно, че това бяха последните им спечелени избори. Резултатите им се смаляват от вот на вот, присъствието в парламента – също, а всяка група от млади ентусиазирани българи по-лесно организира протест за някоя кауза, отколкото стоикусургодишната партия.

Защо изчезва партията?

БСП иска да е партия на левите хора, говори за солидарност и изкореняване на неравенствата. Социалистите обаче по никакъв начин не оцениха и не се разграничиха от всичко това, в чийто символ се превърнаха правителствата на тройната коалиция и на Орешарски. Днес правят епизодични предложения за повишение на някое социално плащане и по никакъв начин не се обръщат към истинските причини България да се превърне в олигархична държава с потиснато икономическо развитие. Те бяха единствената от по-значимите парламентарни групи без различима позиция по т.нар. съдебна реформа. 

Още преди това започнаха противоречията. Излъчен от БСП президент формално вкара България в НАТО, а излъчено с мандата на БСП правителство подписа за т.нар. американски бази у нас. Днес се правят на възмутени от евроатлантическите позиции на страната и припяват в кремълския хор на „Атака“ и лягат и стават с настояване за отпадане на санкциите срещу Русия. Бивш председател на БСП е начело на Партията на европейските социалисти, а видни български социалисти обвиняват за всички несгоди европейският избор на България... Всички знаем, че има прости хора в България, ама очевидно не са достатъчно, за да продължи да минава номерът.

Безсилието на разкрачените

Тази поза поражда видимо безсилие. Важно е какво говорят политиците, но по-важно е какво правят. В последния един месец втората по големина парламентарна група, най-голямата опозиционна сила, 125-годишната партия е внесла 2 (два) законопроекта. Единият е за промени в Изборния кодекс – отмяна на приетото електронно гласуване, а другият наистина е социален - бащите на деца до тригодишна възраст и съпрузите на бременни жени да ползват същата защита от уволнение, каквато ползват майките. В парлмента има поне десетина депутати, чиято лична законодателна инициатива е в пъти по-забележима от тази на социалистите.

Тази седмица парламентарната група на БСП се събра в Правец, за да обяви „4 законопроекта, с които да защити малкия и семеен бизнес, дребния земеделски производител и да гарантира запазване и развитие на държавните предприятия“.

„Всички големи частни монополи, олигарси, както и едри арендатори на земеделски земи ще ни скочат“, каза Корнелия Нинова.

Да говориш за олигарси в Правец е доста екстравагантен избор. А пък колективна снимка пред къщата-музей на комунистическия лидер Тодор Живков вече е ярка политическа позиция. Точно в деня, когато преди 29 годин режимът даде старт на т.нар. голяма екскурзия, едни социалисти публично се осъмниха „ама то не е доказано, че някой ги е гонил турците“, а пък ръководството на партията се поклони пред главния герой на тази срамна страница от историята на България. И за да е пълен завоят към началната точка, Корнелия Нинова се появи в студиото на Волен Сидеров в най-активно използващата езика на омразата и най-праволинейно предаващата позициите на Кремъл телевизия „Алфа“.

БСП е на път да затвори кръга на своята еволюция. 360 градуса по-късно партията се връща там, откъдето тръгна – при ксенофобията и мечтите за социализъм. Може да е по убеждение, може да е по тактическа принуда – някой да е решил, че така ще събере повече подкрепа.

25 години по-късно БСП отново се върна при „последния валс“.

„Збогом“, би написал неповторимият български актьор и отскоро зам.-председател на партията Стефан Данаилов.