Руските пристанища, служещи за врата към Европа, бяха сковани от лед през част от годината до ХХ век. Дори с изобретяването на ледоразбивача тези пристанища не дадоха лесен достъп до Средиземно море, което е от голяма икономическа и военна важност за Русия.

Следователно най-добрият вариант за Русия и преди, и сега е да взема под наем пристанища в други страни и да използва топлите им води, за да разшири глобалното си присъствие.

ИСПАНИЯ ПРЕВЪРНАЛА СВОЕ ПРИСТАНИЩЕ В РУСКА БАЗА

Куба е един от най-очевидните примери. Въпреки че не е на Средиземно море, това показва колко се е разширило руското влияние с приятелските пристанища в топли води на Куба. Руски съдове използват съоръженията в Куба, а също така в Никарагуа и Венецуела, за да стигнат на запад през Северния Атлантик. В резултат през 2014 г. Русия обяви, че може да отвори своята "радиоелектронна база" на 150 мили (241 километра - б.р.) от САЩ - в Куба. Чрез достъпа си до тези стратегически пристанища руското влияние отвъд Атлантика силно се разшири.

Под маската на фалшиви разсъждения Русия нахлу в Крим през 2014 г. и анексира малко след това региона. Това нахлуване осигури на Русия топлите води на Севастопол и доминираща позиция в Черно море.

Друга ключова военна намеса, породена от желанието наа Русия да поддържа влиянието си, бе в Сирия. Русия се намеси, за да задържи на власт насилническия режим на Башар Асад там и това също й гарантира, че ще продължи да владее военноморската база в Тартус, на източния бряг на Средиземно море.

Скорошните агресивни военни намеси на Русия бяха мотивирани донякъде от желанието й да има достъп до световните топли води. А сега виждаме и как наши собствени съюзници в НАТО улесняват този достъп, като подслоняват руския флот. Руски кораби редовно акостират в испански пристанища в анклавите от другата страна на Гибралтар. Гърция също позволява достъп до своя военноморска база.

Теоретично съседите на Русия от НАТО не би трябвало да са нервни. Притесненията им би трябвало да се уталожат от клаузата на НАТО за колективна отбрана, която гласи, че нападение срещу един съюзник е нападение срещу всички. Но силна НАТО изисква жертви. Този важен компонент изисква всички страни да помнят, че членуването в алианса и извличането на ползи трябва да става чрез солидарност.

Америка излива ресурси за защитата на своите съюзници в НАТО, като дава гаранции чрез разполагане на войски, и поддържа стабилно ниво на разходите за отбрана. Ние направихме жертви и това трябва да направи всяка държава членка. Съединението прави силата и точно това ни трябва, за да предотвратим руска агресия.

Отговорността трябва да бъде неразривно свързана с нашите ангажименти и дружба.

Наскоро предприех стъпка за увеличаване на прозрачността, като внесох поправка, изискваща да бъде съобщавано за всяка страна, която допуска руски военни кораби в своите пристанища. Тази поправка, който Камарата на представителите включи в Закона за националната отбрана, приет преди две седмици, трябва да хвърли неудобна светлина върху правителствата, които смятат за необходимо да приемат руски бойни кораби и подводници.

Дори след изобретяването на ледоразбивача Русия продължава отчаяно да се нуждае от пристанища в топли води за по-нататъшно разширяване на влиянието си и агресия. Правителствата в целия свят трябва заедно да им отказват достъп до нашите води.

----

* Авторът е американски конгресмен републиканец от щата Пенсилвания. Препечатваме коментара му от сп. "Вашингтон екзаминър".