Скандал, дори тежък скандал се заформя с Голямата базилика в Плиска, става ясно от съобщение на Националния исторически музей. Проблемът е как да се нарича храма, като за спора за това директорът на НИМ проф. Божидар Димитров е готов дори да организира национален референдум. Добрата новина е, че засега спорът се води изискано.

Публикуваме текста на цялото съобщение на музея, който е достатъчно колоритен, за да си позволим да режем и думичка от него. Ето го:

Тежък скандал се заформя в научните среди, заети с реставрацията на Голямата базилика в Плиска. Вече е ясно, че ако времето не попречи с дъждове, снегове, мраз, най-големият християнски храм в Европа ще бъде готов за „експлоатация” след не повече от година.

Директорът на Националния исторически музей /НИМ/, проф. Божидар Димитров, възнамерява да предложи на правителството храмът да не бъде музей, а да бъде предаден на Българската православна църква като действащ храм. След като развалините на храма бяха осветени от патриарх Неофит, от 2 май т. г там вече се извършват т. н. свети тайнства – бракове, кръщенета и др.

Скандалът идва от факта, че храмът трябва да бъде осветен с името на патронния му светец. За съжаление, нито в летописната традиция, нито сред археологическите паметници е споменато името на патронния светец на църквата, т. е. не знаем как се е казвала Голямата базилика през IX-XIV век, когато е действала като храм.

Някои авторитетни учени смятат, че Голямата базилика трябва да бъде осветена с името „Света София”. Според тях всички катедрални църкви в християнския свят носят това име – в Константинопол, Сердика-Средец, Киев, Несебър, Охрид.

Проф. Божидар Димитров не е съгласен с това виждане. Значима част от катедралните храмове наистина носят името „Св. София”, но други - не. В Созопол, Търново, Дръстър, Преслав и др. Проф. Димитров смята, че софийската „Св. София” е гробищна църква, а катедрална е била „Св. Георги” /в двора на Президентството/. Не е възможно катедралната църква, в която се черкува елитът, да е била извън крепостните стени.

При това положение, когато не сме дори на петдесет процента сигурни, че храмът се е наричал „Св. София”,  миряните, които са тялото на църквата, имат правото да изберат името на храма. Хората около Божидар Димитров смятат, че то трябва да бъде „Свети цар Борис-Михаил Български” – на името на човека и светеца, утвърдил през 865 г. християнството за официална държавна религия на България и на българския народ. И построил Голямата базилика между 865-875 г.    След като бъде възстановена, Голямата базилика, особено след превръщането й в действащ храм, ще стане най-голямата църква в България със своите 102.50 м дължина. За сравнение, храмът „Александър Невски” е дълъг 75.50 м. Редно е най-големият български християнски храм да носи името на български светец, а не на руски, гръцки, еврейски и пр.

Спорът /поне засега/ се води изискано, културно, както подобава на висококвалифицирани учени. Дори Божидар Димитров, известен с острия си език, се държи необичайно прилично. „Това е бял кахър”, казва той. „Като му дойде времето ще обявим референдум за името на храма в електронното пространство”. И каквото кажат православните християни, така ще бъде. „Глас народен – глас божи”.