Какво се случи в САЩ вчера всъщност? Докато германският канцлер Фридрих Мерц разговаряше с Доналд Тръмп пред прочутата камина в Овалния кабинет, най-сензационната „любов“ на годината – тази между американския президент и Илон Мъск – се разпадна публично и унизително. Онлайн-войната между двамата започна, още докато Тръмп обядваше с Мерц и продължи в следващите няколко часа.

Най-богатият мъж на планетата нападаше в собствената си социална мрежа X най-влиятелния мъж на планетата, който му отговаряше в своята Truth Social.

А само преди няколко месеца – през февруари – пак в тези социални мрежи Мъск се обясни в любов на Тръмп, като написа:

„Обичам Доналд Тръмп толкова силно, колкото един хетеросексуален мъж може да обича друг мъж!“

Какво се случи в следващите три месеца, за да изстинат така рязко тези трепети?

Най-простото обяснение: няма пари. И Мъск, и Тръмп не успяват да изпълнят основното си обещание – да намалят дълговете на САЩ.

Ако можем да разкажем тази история в два туита, първият ще е любовният от февруари, а вторият Мъск написа преди една седмица:

„Плащанията по лихви вече поглъщат 25% от всички държавни приходи. Ако масовото дефицитно харчене продължи, ще останат пари само за лихви и за нищо друго – нито за социално осигуряване, нито за здравеопазване, нито за отбрана… за нищо.“

Мъск е прав.

Планината от дългове, които най-богатата демокрация в света натрупа, е изправена пред непосредствен риск от срутване, като политиката на Тръмп ускорява този процес.

САЩ отдавна живеят над възможностите си. Досега финансовите пазари разчитаха на сериозността на американската политика. Но Доналд Тръмп промени тази сметка.

Всъщност от седмици срещу правителството на САЩ има едно тихо въстание – не на гражданите, а на пазарите. Седмици наред сред инвеститорите назрява недоволство от политиката във Вашингтон. Основните кредитори на САЩ – инвеститорите – се разбунтуваха, отнемайки доверието си към държавния дълг, в който десетилетия наред вярваха безрезервно.

Доходността на 30-годишните американски държавни облигации се повиши над 5% – важна психологическа граница, която пазарите не бяха преминавали трайно почти 20 години. И 20-годишните облигации вече минаха тази граница. Това все още не предизвиква паника, но ясно показва: инвеститорите започват сериозно да се съмняват дали могат да продължат да заемат пари на правителството на САЩ – най-големия длъжник в света.

Този пробив дойде след историческото понижение на кредитния рейтинг на САЩ от агенцията Moody's. За пръв път в съвременната история САЩ нямат най-високия възможен рейтинг (AAA) от нито една от трите водещи рейтингови агенции.

Загубата на AAA рейтинга се превърна във вододел за глобалните финансови пазари. Досега американските облигации бяха основата, върху която се крепеше световната финансова система. Ако доверието към американската кредитоспособност се разпадне, цялата система е застрашена. Затова „караницата“ между Мъск и Тръмп, своеволията на администрацията му, тангото, което танцува с митата – всичко това е огромна заплаха не само за парите на Щатите, а и за парите на целия свят.

Един от възможните сценарии е имплозия на финансовия пазар такъв, какъвто го познаваме. Другият – изместване на финансовите пазари от САЩ към Азия в дългосрочен план.

За пръв път изглежда възможно международните инвеститори трайно да се отдръпнат от американския дълг – и това би могло да постави под въпрос ролята на долара като световна резервна валута.

„Дори местните инвеститори да поддържат пазара, доларът ще остане под натиск – защото чуждестранните купувачи вече не са надежден партньор“, предупреждава Тим Бейкър, валутен експерт от Deutsche Bank.

Дълговата планина на САЩ отдавна тревожи пазарите. Във финансовите среди се говори за „облигационна гражданска стража“, която сега започва да се прицелва в Тръмп. Страната вече дължи 36 трилиона долара – около 122% от БВП – ниво, сравнимо само с времето на Втората световна война.

САЩ харчат вече повече за лихви, отколкото за армията или здравеопазването. Именно затова Катрин Ешбърг, германско-американска политоложка и външнополитически съветник, предупреди:

„Първите 100 дни на Тръмп бяха предизвикателство, но следващите 100 ще са катастрофа!“

Причината: досега нито едно от обещанията на Тръмп не се изпълни – нито спря войната в Украйна или в Газа, нито реиндустриализира икономиката, нито стопи дълга. Напротив – в момента политиката му буквално засилва САЩ към стената.

Идеята му, че с митата ще събере 1,3 трилиона долара, е наивна. Тези пари няма да дойдат – и това вече се вижда. Самият Тръмп го осъзнава и затова държи толкова на законопроекта за промяна в данъчното законодателство и бюджета.

За какво става дума в този закон, който стана причина за разрива с Мъск?

Законът „One Big Beautiful Bill Act“ (Obbba) е обширен пакет от законодателни мерки, който беше приет от Камарата на представителите през май и сега се обсъжда в Сената. Става дума за бюджетен и данъчен пакет, който определя федералния бюджет за следващата година. Той засяга данъчната политика, социалните помощи (като Medicaid и помощите за храна), отбраната и граничната сигурност, климатичната политика и съдържа разпоредби относно изкуствения интелект и съдебния контрол.

Проектът предвижда таванът на дълга да бъде увеличен до 5 трилиона долара. Планират се 150 милиарда долара за отбрана, данъчни облекчения и съкращения на социални разходи като Medicaid. Данъчните облекчения за възобновяема енергия ще бъдат премахнати или орязани.

Според Бюджетното управление на Конгреса на САЩ основната данъчна реформа не само няма да намали, а би увеличила държавния дълг с 2,4 трилиона долара за следващите десет години.

Именно затова – не само защото и неговият бизнес е ударен – Мъск остро разкритикува предложението. Съпротива изразиха и сенаторите републиканци Ранд Пол, Рон Джонсън, Рик Скот и Майк Лий. Последният заяви, че Сенатът „трябва да подобри“ законопроекта.

Всъщност в така наречения „Голям, красив закон“ Тръмп прави преразпределение на парите и задълженията, като взема от най-бедните и дава на най-богатите.

Това вече се случи с орязванията на Мъск в здравните застраховки – 16 милиона американци останаха без покритие. Сега новият законопроект предвижда това да стане с още повече хора.

Причината: в момента само в здравните застраховки, пенсионните спестявания и военния бюджет има реални пари.

„Разликата с Байдън е, че той заяви, че за да се справят с дълговата криза, американците трябва да укрепят средната класа, която ще успее с времето да изнесе финансовата тежест. Тръмп разруши това. Следващите 100 дни ще са катастрофални. Докладът на ОССЕ ще покаже как ще се свие американската икономика в следващите две години. Тежестта ще се изнесе от най-бедните – тоест от онези, които избраха Тръмп“, посочи Ешбърг.

А какво се случва с митата?

Там вече трудно може да се проследи какво става. Според проф. Ханс-Вернер Зин този хаос е една от целите на Тръмп:

„Това е психология – Тръмп притиска бизнеса в чужбина с митата. Компаниите изпадат в паника и настояват от правителствата си да преговарят за намаляване на митата, като поемат отстъпки другаде – например за военната защита на Европа. Затова става дума – не за митата, а за много повече пари. Митата са психология. На втори план целта е преразпределение на дълговата планина.“

Твърдението му се потвърждава: лихвите по дълга на САЩ са толкова високи, колкото са военните ѝ разходи.

Зин предупреди, че Германия, НАТО и ЕС вече могат да нарушават бюджетните си правила с цел въоръжаване. Именно тук Тръмп може да изиграе следващата си карта – да поиска с тези пари да се поемат разходи на САЩ.

„Няма да се учудя, ако на срещата на върха в НАТО всички обсъждат именно митата“, заяви той.

Идеята на Тръмп за митата е изключително рискова. Тя не може да проработи – увеличава дълговете, а те се изкупуват от най-големия кредитор на САЩ – Китай. Въпреки това президентът сякаш умишлено насърчава ерозията на американската кредитоспособност. Смята, че доларът е изкуствено надценен и вярва, че отслабването му ще върне индустриални работни места от Китай в САЩ.

Но тази логика може да разруши дългогодишната реалност, в която светът инвестира в Америка и така финансира дефицитите ѝ.

Reuters пресметна, че само за последните два месеца американският бизнес е загубил вече 34 милиарда долара от митата. Селското стопанство се нуждае от субсидии заради загубени пазари. Стоманената индустрия се реорганизира в САЩ, но едно ново работно място струва на бизнеса 650 000 долара – сума, която не носи съответна печалба. Тоест бизнесът задлъжнява.

Това не е устойчива икономика.

Тръмп не е единственият виновник. Всичко започва още преди 20 години:

- Намаляване на данъците при Джордж Буш;

- Спасителните мерки след кризата при Обама;

- Огромни облекчения за богатите при Тръмп;

- Пандемичните стимули при Байдън.

Всички тези мерки увеличиха дълговете на САЩ. Тръмп планира да продължи данъчните облекчения за богатите, което ще доведе до допълнителни 3 трилиона долара дефицит за десетилетие.

Според Бюджетната служба на Конгреса дефицитът може да достигне 7% от БВП годишно през следващите 30 години.

Това е рискована игра с надеждата, че икономическият растеж ще компенсира загубите. Но това е малко вероятно.

Още преди 16 години икономистите Кармен Райнхарт и Кенет Рогоф изчислиха, че дълг над 90% от БВП вреди на икономическия растеж. Все повече инвеститори вярват, че САЩ вече са преминали тази точка.

Председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл обобщи:

„САЩ са поели по фискално неустойчив път. Дългът расте по-бързо от икономиката. Време е фискалната устойчивост да стане приоритет.“

Сегашното поведение на пазарите е реалистичен икономически шамар за Тръмп и политиката му. Преди изборите изглеждаше, че единствено срутването на дълговата планина може да го спре. Сега това вече изглежда напълно възможно.