От върха си от почти $108 за барел* (159 л) през юни 2014 г., станахме свидетели на поразителен колапс в цената на петрола. Впрочем, през февруари 2016 г. барел американски петрол (WTI) се продаваше за $26, което е спад със 76% от върховете на юни 2014 г. Но оттогава цената се издърпа до $49 (24-и май).

Какво доведе до ценовия спад на тази толкова важна суровина и накъде се е насочила нейната цена? Когато гледаме за причините за промени в цените, нищо не може да свърши по-добра работа от анализ, базиран на търсенето и предлагането. През последните години САЩ изиграха важна роля в глобалната картина на предлагането. Щатите някога бяха най-големият производител и износител на петрол, като до 1970 г. производството достигна 9,6 млн. барела дневно (мбд). Но след това започна спад и до 2008 г. продукцията се сви наполовина от пиковите стойности.

Две нови технологии - хидравличният фракинг и хоризонталното сондиране, за кратко време доведоха до драматични промени в петролната и газова индустрия на САЩ. В началото на 2015 г. петролната продукция в САЩ беше с 80% по-висока от тази през 2008 г. Нарастването от 4,1 мбд надвиши сравнимото увеличение в която и да е друга страна от ОПЕК с изключение на Саудитска Арабия.

Така че има бум на предлагането, воден от САЩ. В допълнение на това светът потъна в период на забавен растеж след финансовата криза от 2008-09 г. Факторите на търсене и предлагане окончателно се засякоха с петролния пазар през юни 2014 г., откогато ситуацията започна да се преобръща. До 166-ата среща на ОПЕК през ноември 2014 г., цената на американския петрол беше паднала от $108 до $74 за барел, срив с 31,5%.  Тогава беше взето историческо решение, известно като "битката за пазарен дял", при което членките на ОПЕК заявиха, че ще допуснат пазарните сили да регулират цените на петрола. С обявяването на това само за ден петролът загуби 8% от цената си.

От историческата среща през ноември 2014 г. има сериозно количество удари под пояса между производителите и безкраен поток от прогнози за бъдещия курс на цените на петрола. Едно действие, което заслужава сериозно внимание, е това на принц Мохамед бин Салман от Саудитска Арабия. С неговия план "Визия за 2030 г." изглежда, че битката за пазарен дял ще бъде новият закон в обозримото бъдеще.

За да разберем икономиката зад нарастването на производството в Саудитска Арабия по пътя на поддържането на пазарен дял, трябва да разберем и причините, които могат да накарат саудитците за увеличат техните отстъпки в петролната цена.

Когато става дума за политическата нестабилност в Близкия Изток, основното мнение е, че нарастващото напрежение в региона ще намали производството на петрол. Но икономическите анализи предполагат, че политическата нестабилност и напрежението (разбирай, по-малко определени права на собственост), водят до увеличение на отстъпките, което води до нарастване на производството на петрол.

Нека предположим, че реалният рисково претеглен курс на отстъпка на саудитците, без да имаме предположение за експроприация на собственост, е 20%. Сега си представете какво би се случило, ако има 50 на 50% шанс, че през следващите 10 години някой войнствен претендент превземе трона на Дома на Сауд.

В случая ще има 6,7% вероятност за преврат всяка следваща година. За саудитците този риск ще ги накара да преизчислят рисково претеглената отстъпка с предположението, че техните петролни резерви ще бъдат експроприирани. В този случай отстъпката би нараснала от 20% на 28,6%. Това увеличение ще доведе до драматично намаляване на текущата стойност на резервите. Например, настоящата стойност на $1 в период от 10 години и 20% дисконт е $0,16, докато при 28,6% е само $0,08.

Редукцията в настоящата стойност на резервите ще направи още по-привлекателно нарастването на производството.

Та, значи, саудитските принцове са паникьосани и изпомпват здраво петрол - стратегия, известна като "взимай парите и бягай". защото знаят, че петролните резерви утре могат да не бъдат техни. Накратко, проблематичните права на собственост окуражават бързата експлоатация.

Това води и до големия въпрос, който всеки си задава: накъде ще отидат цените на петрола? За да отговорим, трябва да имаме модел, начин за мислене по проблема. В случая началната точка е класическото изследване на Рой Джейстръм "Златната константа: Английският и американският опит 1560-2007". В този труд Джейстръм открива, че златото запазва покупателната си сила в дългосрочен период, като другите суровини се адаптират към неговата цена.

Вдъхновен от Джейстръм, моят колега Дейвид Рансън публикува през април 2015 г. изследване, в което използва цената на златото като дългосрочен критерий за цената на петрола. Идеята зад него е, че ако цената на петрола се промени драматично, съотношението на цената на петрола към тази на златото ще се измени и ще се премести от дългосрочните си стойности.

Пазарните сили ще бъдат насочени да преместят предлагането и търсенето така, че цените на петрола ще се променят, за да може да се възстанови дългосрочното съотношение петрол-злато. Това не е нищо повече от регресия към средната стойност.

Да започнем анализа си на текущата ситуация, смятайки съотношението на цените на петрола и златото всеки месец. Например, на 24 май петролът е бил $49,24, а златото $1231,10 за тройунция (31,1 г). Съотношението е било 0,040. През юни 2014 г., петролът е струвал $107,26, а златото $1314,82, което е съотношение от 0,082.

В месечната таблица изпъкват две неща - спадът на петролните цени през 2016 г. е нещо екстремално. Второто е, че съотношението бавно се връща към средните стойности. Но колко дълго ще отнеме, за да се върне към тях? Моите сметки, базирани на данни от 1973 г. насам показват, че 50-процентна реверсия на съотношението ще се случи в следващите 13,7 месеца. Това се превежда като $60 за барел американски петрол през март 2017 г.

Но заслужава да се отбележи, че подобно на Джейстръм, открих, че по-скоро петролните цени реверсират към дългосрочната цена на златото, отколкото цената на златото към цената на петрола. Така че съотношението петрол-злато се връща към средните стойности чрез промени в цената на петрола. Накратко, моделът показва, че цените на петрола се движат нагоре.

*Навсякъде в текста цените се отнасят за американския петрол.

Текстът на проф. Стив Ханке е публикуван в юнския брой на сп. Globe Asia и е предоставен на Клуб Z.