ДИЛЯНА ДИМИТРОВА

Джаро е жив, надяваха се дълго фенове на „Под прикритие“ и го повтаряха като мантра с надеждата да възкръсне в следващия епизод. Сезон по-късно осъзнахме, че героят, заради когото хиляди залепваха за екрана, е безвъзвратно мъртъв. Безвъзвратно…? Не съвсем. Ако „Под прикритие“ все още не съживява ключовите си играчи – както в сапунената тв индустрия, а напоследък и в други много по-сериозни продукции – има живот и след края на сериала. При това на екрана. Петър Туджаров ще се върне от мъртвите, научи „Площад Славейков“. С асистенцията на режисьора Димитър Митовски.

БНТ дълго успя да опази в тайна новия си сериал, чиито снимки започват още това лято. След броени дни телевизията ще възвести завръщането на Джаро. И както киноимпериите „Дисни“ и „Марвел“ създават паралелни истории от вселената на „Отмъстителите“, „Междузвездни войни“, „Пазителите на галактиката“, както HBO се кани да ни залее с нови и нови истории от света на Вестерос след края на „Игра на тронове“, така и БНТ ще посвети специална поредица на мафиота от „Под прикритие“ – многоглавата хидра, съшита с реални образи от българското криминално подземие. И ако МВР единствено успява да ги констатира, то БНТ чрез Джаро поне някак ще ги анализира.

Последният сезон на „Под прикритие“ мина общо взето без много шум – ако изключим светската суматоха при излъчването на последния епизод в НДК, където приповдигната атмосфера не бе реципрочна с приключилата телевизионна завера. Сериалът определено е най-успешният, сниман у нас след промените, въпреки основният минус, заложен още в началото с избора на актьорите – главният герой, ченгето под прикритие, не притежаваше актьорската мощ да балансира забележителното присъствие на персонажите от мафията. Сблъсъкът бе между мушмуроци и питбули. Владимир Пенев е голямото изключение в отбора на добрите, създавайки сложния образ на комисар Попов.

Парадоксът е, че БНТ като медия, финансирана с държавни средства, уж си сътрудничи с полицията, за да придаде достоверност на историята – но наяве МВР демонстрира същото безсилие срещу мафията като в сериала. И заради кастинга с неподходящи за ролите на ченгета актьори, но пък блестящи в образите на мутри – се оказва, че държавата плаща за изграждането на легендарния ореол на мафията на телевизионния екран. Междувременно комшиите в Турция пропагандират чрез мелодрами държавата си като светска, а знаем още Ленин е прозрял, че киното е най-силната машина за агитация:

„Докато народът е непросветен, от всички изкуства за нас най-важни са киното и цирка.“

Циркът го имаме – на политическата арена, но телевизионното кино в случая работи за мафията. И все пак – колкото и през повечето време да градиха интересен и вълнуващ образ на мафията – трябва да признаем, че накрая сценаристите пратиха в небитието всички донове. Но като че ли беше късно.

Разбира се, бандитската романтика е старо явление в културата – от времето на Омир с Одисей през Юго с Жан Валжан, до Георги Дюлгеров с „Авантаж“. А в наше време Марио Пузо наложи нов стереотип – с „Кръстникът“ той създаде притегателно обаяние на бандита.

Въпреки това да се подхване нишката „Джаро“ и да се създаде цял сериал определено е добра идея – добрият актьор Михаил Билалов превърна образа в магнетичен типаж. Както в театъра – правиш „Крал Лир“, ако имаш актьор за Лир. Кога ли ще се намерят актьори, подходящи за положителните герои? За злодеите и кандидати, и примери много.

ПЛОЩАД СЛАВЕЙКОВ