Голямата война е голяма глупост. Не по-малка глупост е и малката война. Но аз няма да соча с пръст историята, колкото и кървава да е тя. Защото съм нейно случайно дете. Ако го нямаше 22 юни 1941 година, някой друг щеше да пише тези редове. Войната случайно е разпръснала моите бъдещи родители в различни посоки, случайно не ги е убила, а после случайно ги е събрала отново. И така аз съм се появил на този свят. Също така случайно като всички други следвоенни деца. Сигурно щях да се пожертвам, ако тогава можех да предотвратя това четиригодишно руско-германско клане, но навремето никой не е искал жертви от мен. Просто защото още ме е нямало.

Съдя за тази война като неин закъснял свидетел. И се питам: помага ли ни войната да си обясним човешката природа? Разкрива ли тя истината за нашата същност или по-скоро я прикрива? Не знам за Вас, но аз си мисля, че войната обръща наопаки човешката природа. Така някои неща се виждат съвсем ясно, а други остават скрити. Войната хем разкрива истината за човека, хем я прикрива. Тя просто ни изважда от равновесие. Но както и да го увъртаме, човекът е и си остава опасно същество.

Хитлер като оправдание

На вечния въпрос кой е бил по-лош - Хитлер или Сталин, може да се отговори така: и двамата са като кремъци, които се удрят един в друг и така подпалват пожара на Втората световна война. Единият без другия нямаше да запали нищо. Но Сталин пръв се превърна във водещ "кремък" - и направи всичко възможно, за да докара Хитлер на власт и впоследствие да го вкара във война.

Не вярвам на приказките, че Сталин пръв е искал да нападне Хитлер. Сталин по-скоро е вярвал, че най-сетне е намерил някого, с когото да оправдае всичките си злини - колективизацията, терора, смъртта на милиони. Хитлер е единственият човек в световната история, който може да се мери със Сталин по отношение на причиненото зло. И си мисля, че ако не беше идеологически психопат, Хитлер можеше да победи през 1941 година. По онова време Русия се олюлява от зверствата на Сталин и всъщност е лесна плячка. Щеше да е достатъчно да ѝ се предложи един поносим режим с елементи на национална държава. Но Хитлер мери славяните с расистки мащаби и в крайна сметка тази расистка лудост го погуби. Сталин от своя страна напои целия път на войната именно с кръвта на славяните. И както по време на войната нацистите донесоха на Русия само беди, така и след войната сталинистите причиниха на завладените европейски народи единствено и само злини - колхози, терор, мъчения, разстрели.

Всеки е свободен да интерпретира по своему онзи 22 юни 1941 година, когато нацистка Германия напада Съветския съюз. Лично аз гледам на тази дата като на едно от най-ярките проявления на човешката глупост. Хитлер и Сталин се съревновават в изграждането на безумни утопии и затова стълкновението помежду им е неизбежно. Но тези утопии говорят и за друго - за лудостта като елемент от човешката природа.

Германия се покая за целия ужас, извършен от нацистите. А Русия в крайна сметка ѝ прости. Спомням си как като деца си играехме на война и германците неизменно бяха олицетворение на ада. После западногерманците се превърнаха в символ на икономически просперитет и много добре помня как приятелите ми обикаляха хотелите, за да си изпросят от тях цигари или дъвки. Днес германци и руснаци поддържат сравнително добри отношения - много по-добри, отколкото можеше да се очаква. Като оставим настрана Украйна, за германците Русия е слабовата, но естествена противотежест на единствената супер-сила - Америка. За руснаците пък Германия е най-лесно разбираемият модел на едно хуманно и социално общество, което за самата Русия изглежда като недостижим идеал.

Кой бърка в раната?

А днес? Какво е днес значението на войната, започнала на 22 юни 1941 година? От чисто човешка гледна точка това е една голяма, но вече зараснала рана, предизвикала много сълзи и от двете страни. Само че изведнъж възникна нова кризисна ситуация. Взаимните обвинения между Русия и Запада по повод събитията на Майдана, на полуостров Крим и в Източна Украйна ни поставиха в опасна близост до датата 22 юни 1941. Русия се опитва да извлече политически дивиденти от тази отдавна приключила война, като по този начин бърка в една вече зараснала рана. Рана, която сега Москва обявява за нелечима язва. Целта е ясна: съхранение на сегашните властови структури и мобилизиране на населението с утопични обещания за един "руски свят" и с опасни лозунги като "Пак ще ви бием". Това определено не е най-добрият начин за опазване на доверието между двете страни. За истинска симпатия пък изобщо да не говорим...

Материалът е публикуван в "Дойче веле".