Изследователи, изучаващи генната експресия при мишки и риба са достигнали до изключително странно откритие за това какво се случва с гените след смъртта. Оказва се, че някои от участъците от дезоксирибонуклеиновата киселина не умират с настъпването на края на живота. Част умират, но други продължават да живеят. Изводите от изненадващия доклад тепърва ще бъдат анализирани, а окончателният доклад по темата не е публикуван, съобщава mental floss.

Популярното до момента схващане е, че ако си мъртъв, си наистина мъртъв. Разбира се, микроорганизмите в тялото продължават да го обитават, но организмът в цялост вече не съществува. Микробиологът Питър Ноубъл и колегите му изобщо не са очаквали такъв резултат, когато решили да проверят ДНК-то на наскоро починали мишки и риба зебра.

Изследователите не са търсили нещо конкретно, а по-скоро планирали да тестват нов метод за измерване на генната експресия.

Екипът събрал проби от тъкани, от кръвта и органите на починалите животни. След това изследователите анализирали ДНК материала в продължение на равни интервали от време и проследили активността на 1063 различни гени. Те очаквали да проследят етапите на изключване на гените, както и се случило с някои от тях. Но се оказало, че 24 часа след настъпването на смъртта, стотици гени останали живи, като при някои от тях това се наблюдавало дори и четири дни след леталния изход.

Историята обаче е още по-странна. Оказва се, че след смъртта се активират и спящи гени, които не функционират във времето, когато животното е било живо. Интересното е, че повечето от тези "неживи" гени са свързани с ембрионалното развитие и растежа. При настъпването на смъртта изглежда, че те се активират повторно.

Други от кохортата зомби гени са свързани с развитието на туморните клетки. Според Ноубъл този факт може да обясни защо хората, които получават трансплантации на органи от починали донори са с по-висок риск от рак.

Въпреки че експериментите са проведени с лабораторни мишки и риба, а не с хора, учените смятат, че техните констатации са с широки последици. На практика откритието на екипа може да допринесе за съвсем точното определяне на момента на смъртта.

"Значението на това изследване е, че аутопсиите вече ще ни казват много повече. Това може да позволи да бъдат разкрити много на брой престъпления", категорични са учените.

Така или иначе изследването повдига голям брой въпроси, както научни, така и философски. Според Ноубъл обаче дебат не трябва да има по една единствена причина.

"Най-вероятно можем да получим много информация за живота чрез изучаването на смъртта", казва той.