АТИНА - Спорът за името е основната причина за негативното отношение на македонското общество към Гърция. Нещо повече – през последните години настроенията са се влошили още повече поради липсата на напредък по посока на разрешаването на дългогодишния диспут.

Това показват резултатите на анкета, проведена през март тази година от Института за политически изследвания в Скопие, които бяха представени в рамките на затворена дискусия в Атина.

Според данните 69,7 на сто от македонците имат негативно отношение към Гърция, а процентът на положително настроените към нея е 25,2 на сто. Когато обаче респондентите отговарят на същия въпрос, към който е добавено условието „като оставите настрана спора за името”, 48,3 на сто отговарят „добри” и 43,6 на сто – „лоши”.

Оказва се, че над половината от гражданите на Македония (58 на сто) смятат, че правителството на страната трябва да предприеме действия за разрешаването на спора за името, докато категорично против са 29 на сто.

53,6 на сто от македонците определят като „много важен” въпроса за уреждането му, тъй като смятат, че той забавя евроатлантическата интеграция на страната. В същото време обаче голямото мнозинство (64,8 на сто) не би приело никаква промяна на конституционното име „Република Македония” при употребата му извън страната с цел да се постигне прием в ЕС и НАТО.

Заслужава да се отбележи, че отговорите на конкретния въпрос са различни сред етническите македонци и албанците. Докато 65,8 на сто от вторите са готови да приемат подобно решение, мнозинството от македонците (77,6 на сто) са категорично против.

Не по-малко впечаляващи са настроенията на македонците спрямо останалите им съседи, Германия, Русия и САЩ. Техен фаворит е Германия с 85 на сто позитивни мнения, Турция със 76,4 на сто, Сърбия с 69,2 на сто, Русия с 64,9 на сто и САЩ с 62,9 на сто. Положителните и отрицателните настроения спрямо България са почти еднакви – респективно 47,1 и 46,2 на сто.

През изминалата година бежанската криза изостри още повече отношенията между Македония и Гърция. Така 59,9 на сто от респондентите определят действията на Атина спрямо бежанците и мигрантите като негативни. Интерес буди фактът, че мнението им за бежанската политика на Германия е добро (с 49,3 на сто от отговорите). Негативно е мнението им и за политиката на Унгария с 42,1 на сто, и донякъде негативно/много негативно – за Турция и Сърбия. Най-малко негативни мнения по този въпрос е събрала България – 39,5 на сто.

Македонски изследователи обясняват „обичта” към Турция с логиката „врагът на врага ми е мой приятел”, а тази към Сърбия – с принадлежността на Македония към бивша Югославия и с непознаването на факта, че именно Слободан Милошевич е предложил на тогавашния гръцки министър-председател Константинос Мицотакис подялба на нейната територия.

Въпреки че една четвърт от участниците в анкетата са отговорили положително на въпроса дали страната има външен враг и са посочили като такъв Гърция и Косово, македонските социолози заявяват, че „в действителност никой не се чувства истински заплашен от Гърция за разлика от Косово”.

Местни анализатори определят македонското общество като „консервативно, религиозно и изплашено”, заради завърналите се в страната от Сирия ислямски бойци. „96 души на 2 милиона население са много. Тези хора са бомби със закъснител”.

Политическата нестабилност е допълнителен фактор за несигурност. По думите на анализаторите обаче нови избори в Македония няма да има преди март 2017 г. Те смятат също, че „консерваторите на Груевски ще управляват страната поне за още един мандат”.

Според македонските анализатори през последните 25 години общественото мнение както в страната им, така и в Гърция е било „отровено” толкова много от елитите в двете страни, че сега им е изключително трудно да им представят някакво решение на спора. „В резултат на това хората от двете страни на границата са изключително предубедени, затова и усилията за решаването на спора трябва да започнат чрез изграждане на мостове на ниво гражданско общество”, подчертават те.