„400 млн. лева са загубите от санкциите срещу Русия“.

„България губи 400 млн. лева от санкциите срещу Русия“.

„Сакнциите срещу Русия са ни коствали 400 млн. лева“...

 

С такива заглавия посрещнахме новата седмица. Цитирана е министърката на земеделието и храните Десислава Танева от нейно участие в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ. В ефир Танева е казала, че от началото на руското ембарго, което последва санкциите на ЕС – т.е. от август на 2014 г. до май 2016 г. - загубите на хранителната индустрия и земеделския сектор са 400 млн. лева.

 

Съобщението бе тиражирано и от посолството на Руската федерация в България чрез неговата фейсбук страница.

 

Единственият проблем е, че руското ембарго няма как да е струвало на българския агросектор такава сума. Ето защо:

 

Според данните на НСИ целият износ на България за Русия на продукти на селското, горското и рибното стопанство, хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия е в пъти по-малък от тиражираните 400 милиона.

 

2013 г. - 114 млн. лева

2014 г. - 104 млн. лева

2015 г. - 88 млн. лева

 

Ако приемем за база 2013 година и обвиним ембаргото на Русия за последвалия спад, за целите две последвали години намалението е 36 милиона лева. Няма как това число да доведе до загуба от 400 милиона.

 

Как се получава числото 400?

 

След запитване на Клуб Z, Министерството на земеделието на храните изпрати разбивка на цитираните от Десислава Танева числа. Ето какво получихме:

 

Загуба на приходи – стойност (млн. лева) за периода август 2014 г. - май 2016 г.

 

КРАВЕ МЛЯКО – 226,4

МЕСО – 101,2

свинско – 53,2

пилешко – 42,3

телешко – 5,7

ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ – 73,3

картофи – 42,5

краставици – 6,2

моркови – 0,6

череши – 20,6

ябълки – 3,3

домати, пипер, ягоди – няма данни

ОБЩО ОСНОВНИ ПРОДУКТИ, ЗАСЕГНАТИ ОТ РУСКОТО ЕМБАРГО – 400,9

 

Под тези числа Министерството на земеделието и храните е обяснило:

 

„Загубите се изчисляват месечно на база изменението на цените от началото на ембаргото спрямо приетия базов период август 2013 – юли 2014 г. и данните за производството на съответните продукти“.

 

Т.е. Министерството на земеделието и храните обвързва промените в цените и спадналите продажби на абсолютно всички видове продукти с ембаргото на Русия.

 

Къде е млякото?

 

Според цитираните данни, най-големи загуби има при млечните продукти – 226 милиона лева. Цената на млякото рязко тръгна надолу миналата година и поевтиня почти с около 20%, след спадането на търсенето от Китай и след отпадането на млечните квоти в Европейския съюз от 1 април 2015 година. Това бе мимоходом споменато дори и от Десислава Танева в телевизионното й участие, но това не попречи на Министерството на земеделието и храните да продължи да обвързва спада само и единствено с руското ембарго.

 

Пак според НСИ износът за Русия на млечни продукти е бил за почти 2 милиона лева през 2013 година, а след налагането на санкциите спада на 457 хил. лева през 2014 г. и на 157 хил. лева през 2015 г. Дори този нереализиран износ да бъде закръглен на 4 милиона за периода от лятото на 2014 г. до днес, то пак числата са несравними.

 

„Само благодарение на въображението си някой може да твърди, че земеделският ни сектор е претърпял загуби за 400 млн. лв. от руското ембарго“, коментира пред Клуб Z Николай Вълканов, управител на InteliAgro, която прави изследвания в областта на земеделието.

 

Изчисленията на организацията показват друго: годишните загуби от стоките в забранителния списък на Руската федерация са 10 млн. лева при плодовете, 4 млн. при рибата и морските храни и 2 млн. лева при млечните продукти. Така в най-лошия случай загубите от санкциите срещу Русия за българското земеделие могат да достигнат 30 млн. лева досега.

 

Но дори и в този случай не може да се говори за загуби, коментира Вълканов, защото в същото време общо износът расте – с близо 20% при плодовете, с 25% при риибите, с 2% при млечните продукти и със 70% при живите животни.

 

"Иначе казано експортът расте, намерени са нови пазари за българската продукция, или разширяваме присъствието си на местата, на които вече сме стъпили. На този фон да се говори за загуби от 200 млн. само в сектор "мляко" и 100 млн. при месото е една заблуда“, казва Вълканов.

 

Въпросът е защо тогава Министерството на земеделието разпространява такива числа.

 

„Най-вероятно целите на тази дезинформация са две – първо, задоволяване на частни интереси чрез защитаването на по-големи субсидии покрай тези мними загуби и второ, сваляне на отговорността от министерството за кризата в сектор "мляко", за която министерството с водената от него политика има много по-голяма вина, отколкото някакво си руско ембарго,“ казва Николай Вълканов от InteliAgro.