Кървавата атака със стрелба и бомби на летището в Истанбул, при която бяха убити най-малко 43-ма души, бе последната демонстрация на войната, обхванала южните руски мюсюлмански републики от повече от две десетилетия.

АТЕНТАТОРИТЕ ОТ ЛЕТИЩЕ "АТАТЮРК" - ОТ ЧЕЧНЯ ИЛИ ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ?

Според турски правителствени представители тримата нападатели, щурмували терминала на долния етаж за пристигащи полети на летището, са дошли от Русия, Узбекистан и Киргизстан. Властите смятат, че тримата са извършили самоубийствената си мисия от името на "Даеш" ("Ислямска държава" - б.р.).

В четвъртък турските вестници идентифицираха предполагаемия главатар на атентаторите като Ахмед Чатаев и назоваха един от бомбаджиите като Осман Вадинов. Твърди се, че Вадинов е пристигнаал в Истанбул от Рака, де факто столицата на "Даеш". И двамата са чеченци.

ЧЕЧЕНЕЦЪТ АХМЕД ЕДНОРЪКИЯ БИЛ ПУСНАТ ОТ СЪДА В ПЛОВДИВ

Това едва ли е изненада. След Първата чеченска война в Русия през 1994-1996 г. Истанбул стана дом на няколко хиляди чеченци, някои от които в началото бяха в бежански лагери. Освен база на цивилни, турският град стана база и на чеченски бунтовници и семействата им, а също и място, където ранените бойци се лекуват.

В средата на 90-те г. руското правителство на Борис Елцин се изправи преди всичко срещу светски настроени чеченски бунтовници, които искаха собствена националистическа и конституционна държава. През 1999 г. - първата му година като премиер, а след това и като президент, Владимир Путин превзе чеченската столицаа Грозни и се опита да унищожи чеченския сепаратизъм веднъж завинаги. Това бе Чеченска война номер 2.

С брутална военна сила до 2004 г. Путин бе доста успешен. Но Кремъл скоро се видя изправен срещу друг вид враг. Ново поколение бунтовници вече имаха изключително ислямистка цел - да създадат радикално панкавказко емирство. То трябва да включва не само мюсюлманските републики Чечня, Дагестан и Ингушетия, но и голяма част от европейска Русия.

Войната в Сирия промени динамиката на този конфликт на ниско ниво в руските планински гранични райони, характеризиран от всекидневни престрелки между ислямистки бойци и федералните и местните сили за сигурност. Чеченският прокремълски лидер Рамзан Кадиров преследваше безпощадно джихадистите.

Бунтовниците се разцепиха. Някои поискаха да продължат действията си в Русия. Другите се врекоха във вярност на "Даеш". Опитите на движението да създаде емирство в Сирия и Ирак постигнаха впечатляващ териториален успех. Вербувани джихадисти пристигаха отвсякъде, включително от Европа, Северен Кавказ и Централна Азия - друг развъдник на джихадистки групировки.

Източници намекват, че вербовчиците от "Даеш" и други бунтовнически групи открито търсят чеченци, макар те напоследък да са преминали в нелегалност. Руските служби за сигурност смятат, че сека има близо 2000 души от руски произход, сражаващи се в Сирия. Повечето от тях са чеченци.

Мнозина подозират, че руската Федераална служба за сигурност (ФСБ) междувременно стои заад серията от убийства в Турция на чеченски бунтовници. Един от тях бе Абдулвахид Еделгиреев, който оцеля след години криене в планините на Чечня, само за да бъде застрелян в Истанбул през ноември 2015 г. посред бял ден, докато бе излязъл да пазарува заедно с тригодишната си племенница.

Н четвъртък главният бунтовнически сайт kavkazcenter.com се усъмни дали тримата атентатори от летището наистина са чеченци. Но призна, че джихадисти от Северен Кавказ действат в Сирия, и писа, че ФСБ "на практика ги изхвърли" от чеченската им родина.

Взривовете във вторник станаха след периода на обтегнати отношения между Русия и Турция, последвали свалянето на руски военен самолет в края на миналата година в турското въздушно пространство. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган се извини за инцидента тази седмица. Москва казва, че все още иска обезщетение и виновните да бъдат наказани.

Общата заплаха от по-нататъшни ислямистки нападения, свързани с Чечня, може би ще ускорят сближаването.

----

* Авторът е журналист от британския вестник "Гардиън", откъдето препечатваме статията. Бил е кореспондент на изданието в Русия, откъдето е бил изгонен. Автор е на книгата "Мафиотската държава", посветена на режима на Владимир Путин.