Вчера – петък, към 16 ч може би, колелото на развитието направи пълен оборот. Такова чувство имам. И отново е в долна мъртва точка. За който не е учил ДВГ (двигагели с вътрешно горене), мога да поясня, че долна мъртва точка е точката, която хем е долна, хем е мъртва... Тя засяга основно буталата, но отидете и погледайте един абитуриентски бал и ще разберете коя точка именно имам предвид.

Едно от нещата, които не харесвам, освен „Москвич 1360”, е кисели застаряващи интелектуалци, мрънкащи срещу младежта. Но все пак трябва да споделя, че като гледам хората, идващи „отдолу” – с хоризонт само да се размножат, добре наядени и доволно напушени, но пък развяващи знамето на претенциите и на „аз заслужавам”... Това си мисля. Ще трябва да чакаме да мине целият цикъл на множенето, канибализма и после да се намеси естественият подбор.

Колелото неусетно е направило пълен оборот, мисля си, убеден от кажи-речи всички и всичко. За 100-ина години от това забогателият български чобанин да (про)даде мило и драго, за да прати детето в университет, до това забогателият български чобанин да подари на детето за 18-ата му годишнина цици или стриптийз от „полицайки”. Или университет, егати! Седейки в столичния хотел, който си е купил със заем, отпуснат му от Каймановите острови поради високата масленост на продукцията му... И това ако не е долна и мъртва, не знам ква точка е.

Кофти е, че колелото на църквата ни – лечебницата, която трябваше да бди, за да не се случи този пълен оборот, направи пълен оборот. На отношенията, на говоренето, на соченето с пръст и мазането в катран. Най-после можем честно да кажем, че проблемът не е само в „началниците” с пустите часовници, а и в пасомите. И въобще не се изключвам като църковен човек – в тая работа няма „съдия” като на тениса, който гледа извисоко. Или и да има, със сигурност не съм аз.

Едните срещу другите – по христиенски се пцуят най-„църковно”, или ако перефразирам един израз: така, както турчин не ги е пцул.. Поименно и с посочване - да не стават грешки. Дозираме се и после изпадаме в интровертност на духа, да заимствам една министърка.

Едните бъркат неолибералния рай с истинския, другите сънуват световни конспирации, опорни точки, кемтрейлс и бели мишки... Жалко: ще трябва да бутаме каруцата от нулата. Или по-скоро - да бутат. По-добрите и свестни, които – надявам се - ще дойдат някой ден след нас.

Духовна бедност и нищета ни разпарят повече отвсякога, макар и седнали в по-кожените си отвсякога салони, облечени в по-марковите си отвсякога дрехи. И назобили се с по-възвишени отвсякога цитати. Имам един приятел, който, като го срещнеш, на класическото: „Здрасти, к’во прайш”, отговаря простичко с усмивка: „Пропадам”. Та и ние така... Ама той поне го знае.

Колелото на света направи един пълен оборот. Дълбоко се съмнявам световните политици през 1976 или 1986 г. да са били кой знае колко по-чисти и нелукави, без „втори план” от тези през 2016 г. Проблемът е, че сега го показват, та им личи. Тръмп, Фарадж, Путин всъщност са един и същи персонаж, който крещи нещо много важно за чуване: не ми пука, ти си винаги беден, аз съм винаги богат. Тикат ни го в носа. И ни казват, че ние сме скотовете от зората на еволюцията, които тепърва започват да се млатят с пищяли от мастодонт по главите... Пък до откриването на парната машина и 9-а симфония ще почакаме.

Но и ние го доказваме – сбивайки се помежду си на някоя бензиностанция заради група руски моторджии.

Тук ще ме питат класическите мъдреци, насядали пред портите, тоест – пред клавиатурите: а ти какво предлагаш?

Ами нищо – там е работата. Поне да си го кажем, да ни олекне.