Надали има по-големи мрънкалници от няколко „фронтмена“ и ”анализатори” в сектор туризъм, според които България всяка година отбелязва спад и повечето хотели са пред фалирт. Пък в крайна сметка, все статистиката отчита ръст (като изключим 2009) и инвеститорите увеличават инвестициите си (сигурно, защото им е приятно да фалират). Причините за това мрънкане са тривиални – рев за държавни пари, и/или некомпетентност и/или политическо необективно говорене.

А истината е проста и ясна – въпреки всичките си кусури, сектор туризъм е един от малкото, които се развиват устойчиво положително през годините. Де факто, от 1990-те години насам, единственият спад в приходите от нощувки е бил през кризисната 2009 година. През всеки останал период, българският туризъм е генерирал повече приходи спрямо предишния.

Тук е трябва да отбележим, че е важно да се ползват данните от НСИ, който се одитира ежегодно от Евростат и работи по методологията на европейската статистическа служба. Обикновено мрънкачите загърбват НСИ/Евростат и започват да цитират данните от някоя си асоциация (асоциациите в туризма са сигурно над 100) – как нямало туристи, нощувките пресъхнали и историята не помнела по-лоша от сегашната година.

Втората любима „дъвка“ на вечно вдигащите олелия „анализатори“ е, че българите спрели да почиват в България. Ужким всички българи се втурнали презглава към Гърция, Турция, Алпите и къде ли не. Данните отново показват точно обратното – нощувките и пренощувалите лица през 2015 са нараснали със съответно 26% и 28% спрямо 2009, като приходите от българи са със значимия ръст от 33%:

Ако случайно някой в разговора вземе та покаже обективните статистически данни и стане ясно, че българският туризъм е далеч от смъртта си, то мрънкачите почти винаги опират до своето последно убежище – „устойчивостта“. Редовната теза е, че българските зимни курорти били само зимни, а летните – само летни. И поради това, не били „устойчиви“ (каквото и да имат предвид под тази дума). Да, ама суровата истина отново е точно обратната – през последните години много български курорти се доближават все по-близко до модела на нормални целогодишни европейски дестинации (разбира се няма как летните ни курорти да станат целогодишни). Вижте, например, как се разпределя броят пренощували лица в област Благоевград по месеци:

Дори в най-слабите летни месеци, броят пренощували лица в планинската област е само два пъти по-малък от този в пиковия зимен сезон. Ако погледнем приходите от туризъм, там разликата е малко по-голяма (зимният туризъм е най-скъп), но отново в рамките на нормалното за целогодишна туристическа област.

Накрая следва и вечният „гвоздей в програмата“ – ама то можело и по-добре. Хубаво де, то с всичко може по-добре, това означава ли сами да си бутнем къщата и да ни лъсне... онова? И баш в туризма ли, който се развива добре, трябва да оплакваме пропуснатото по-добре? Аз се сещам за поне няколко икономически сектора, които реално са близо до колапс (например, топлофикационния) и там изобщо не говорим за „можело по-добре“, а как да спасим положението без да гасим лампите след нас.

Защото можем само да си мечтаем как всички български сектори растат като туризма – с по 10% на година и то почти без държавни субсидии. Ако това беше реалност, то и България отдавна да е по-богата дори от някои западни държави. Но не би.

Разбира се в туризма има и проблеми. Най вече свързани с недостатъчно добрата инфраструктура, качеството на обслужване на много места не е добро, липсата на кадри се засилва. И трябва да се работи целенасочено за решаването на тези проблеми. Но не и да се „търси под вола теле”.

Простата истина е – редовните мрънкачи по медиите на тема туризъм мрънкат, защото искат да накарат министрите да им дадат малко от държавната баница. Или не знаят фактите за развитието на сектора. Или по някаква причина не харесват министъра на туризма или някой друг/и политик/ци. За четвърта причина не се сещам.

А на когото му се мрънка безкористно, то нека си избере сектор или сфера на икономиката, в която икономическите проблеми са наистина сериозни. И да мрънка сериозно и аргументирано.

...

Текстът е написан специално за Клуб Z. Още анализи от Владимир Каролев четете тук.