В Москва ще бъде издигнат паметник и открит дом-музей на Александър Солженицин за 100-годишнината от рождението на писателя, съобщава ТАСС. В чест на юбилея на Солженицин, който предстои през 2018-а, предстоят около 80 различни събития – сред тях и и откриването на музей на писателя в Рязан.

Паметникът на Солженицин ще бъде поставен в парк до улицата, която носи неговото име, по поръчка и с финансиране от Руския благотворителен фонд „Александър Солженицин“. Най-доброто архитектурно-скулптурно решение на проекта ще бъде определено с национален конкурс.

Дом-музеят на Солженицин ще отвори врати на ул. „Тверска“. По думите на вдовицата на писателя Наталия Солженицина, макар и самият литератор никога да не е живял в нея, в тази квартира са родени неговите деца, в нея е бил и арестуван през 1974 г. Солженицина обясни и защо големият музей на нейният съпруг ще бъде разположен в Рязан:

„Той живя 12 години там и написа „Един ден на Иван Денисович”. Рязан е съществена част от неговия живот.“

Ръководителят на Федералната агенция по печата и масовите комуникации Михаил Сеславински заяви, че през 2018 г. в много градове на Русия ще се състоят юбилейни тържества, изложби, фестивали и научни и мемориални събития. Ще бъдат произведени и няколко документални филма за Солженицин.

Александър Солженицин (1918-2008) е руски писател, историк и дисидент, автор книгите „Архипелаг ГУЛАГ“, носител на Нобелова нагтрада за литература през 1970 г. По време на Втората световна война се сражава в редовете на Червената армия и стига до чин капитан, преди да бъде арестуван през февруари 1945 г. заради това, че критикува Сталин в писмата до приятел. Затворен е за осем години, прекарва известно време и в лагери за тежък принудителен труд в системата ГУЛАГ. Реабилитиран е през 1956 г. и се установява в Рязан, където написва първото си произведение, публикувано в СССР през 1962 г.

След 1966 г. престават да публикуват негови текстове и произведенията му се разпространяват по системата на самиздат. На 13 февруари 1974 г. Солженицин е лишен от съветско гражданство и депортиран в Западна Германия, а колегите му, които изразяват подкрепа за него, са подложени на репресии.

До 1990 г. Солженицин живее първо в Цюрих, а после във Върмонт, САЩ. Завръща се в Русия през 1994 г. В последвалите си произведевия често прави връзка между действията на евреи, грузинци и латвийци и неблагополучията, сполетели Русия през ХХ век, като критикува както комунизма, така и капитализма. Двутомният му труд „200 години заедно“, в който използва изрази от рода на „ленинско-еврейска революция” от мнозина се смята за антисемитски, макар самият автор да охвърля такива етикети. Александър Солженицин умира от сърдечен удар на 3 август 2008 г., в Москва.

Площад Славейков.