- Г-н Ковачев, независимо какво ще се случи във Великобритания след "Брекзит" очевидно е, че ЕС трябва да се промени и да бъде по-близо до своите граждани. Споделяте ли тази теза и ако да в каква посока трябва да е промяната?

- ЕС не е статичен проект. Той е проект или визия, която се развива в движение и се променя в съответствие с променящия се свят. Особено видяхме, че предизвикателството миграция вълнува изключително много гражданите на страните членки. Виждаме, че много от европейските граждани искат да видят по-силен ЕС в сфери като външната политика, отбрана и сигурност, опазване на външните граници, миграцията, борбата с тероризма, обмяната на разузнователна информация. В тези сфери в момента степента  на интеграция е незадоволителна.

- Но тук изниква едно противоречие. За да се постигне тази интеграция трябва да има по-силно взаимодействие между страните в ЕС, един вид федерализация. Но голяма част от страните всъщност са против подобни стъпки.

- Това е и парадоксът. Де факто европейският проект и сегашното състояние на ЕС е пряко зависимо от желанието на страните-членки съюзът да бъде силен и ефективен. Това, което позволят страните членки на ЕС това е ЕС. Ако ние обвиняваме ЕС, че не е силен, че не е ефективен или че неговият галс не се чува в света то трябва да си дадем сметка, че това е така, защото страните членки в европейския съвет не желаят той да бъде такъв. Има едно историческо обяснение - националните държави са се развили в продължение на стотици години. Външната политика, отбраната, сигурността традиционно са основна част на суверинитета на една страна. И много трудно е решението да се отдаде част от тази компетенция на наднационална структура, каквато се явява ЕС. Затова и министрите на външните работи на Великобритания, на Франция, на Германия, не са толкова щастливи да отдадат част от своята важност на външен министър на ЕС, каквато се явява г-жа Могерини. По-важен е гласът на външния министър на Великобритания, или на Германия, или на Франция, отколкото гласа на Могерини.

- Както и гласът на Меркел или Оланд е по-важен от този на Юнкер.

- Точно така. Имаме обаче парадоксалната ситуация, при която много често същите хора, които обвиняват в неефективност ЕС и в това, че комисията не може пряко да влияе за някои процеси в страните членки, не са съгласни съюзът да има повече правомощия. Например блокадата на границата между България и Гърция от гръцките фермери. Тогава много партии и граждани в България се възмущаваха защо ЕК не може да деблокира границата. Защото ЕК няма тези инстурменти, няма тези пълномощия. Правителството на Гърция е това, което има пълномощията. Веднага обаче ако се зададе въпросът: а вие искате ли дададем тези инструменти на ЕК, то много от същите хора не желаят. да се случи това.

Килимът винаги се дърпа към себе си. Нещата, които са позитивни от гледна точка на всяка национална държава винаги се смятат като постижение на националното правителство. А нещата, които не са популярни и които са свързани с европейска солидарност спрямо други страни членки се хвърлят на гърба на ЕС. Не диктува ЕС, а европейският съвет, в който са лидерите на страните членки. Те вземат тези решения, а после като се върнат в столиците си обвиняват ЕС, че ги карал да направи нещо.

- Споделяте ли тезата, че ако Великобритания излезе от ЕС това ще ускори процесите на по-активна интеграция, тъй като досега тя е била основна спирачка за тях?

- За съжаление смятам, че Великобритания няма да бъде добрия пример. Ще бъде пример, който ще показва, че един такъв референдум води до разединение на собственото си общество. Това може да позволи една стъпка напред към по-голяма консолидация, но само там, където тя е от полза на целия ЕС. По-малко Европа за по-малките неща, повече Европа за големите неща. Това е важно и в тази посока трябва да се върви.

В обозримо бъдеще трябва да има нова среща или конвент, където да се договори преразглеждане на договора или нов договор и нова конституция за ЕС. ЕК е де факто правителството на ЕС. Тя трябва да има по-силни правомощия като пазителка на договорите, да може да налага тези договори, за които страните членки са се съгласили, но не ги изпълняват.

В средния курс в училищата трябва да има гражданско образование, образование по ЕС - какво означава да си европейски гражданин, какви са европейските институции, права и задължения. Това трябва да бъде застъпено във всички европейски училща, за да можем да изграждаме едни солидарни млади поколения, които да са горди със своите народи, но да чувстват и принадлежност към европейския проект.

- Референдумът във Великобритания като че ли показа, че сред по младите има такова чувство за принадлежност.

- В края на краищата основната тема на този референдум беше миграцията и злоупотребата с тази тема. Вината беше прехвърлена на ЕС. Тези, които искаме да запазим и да развиваме ЕС трябва да не оставяме без отговор твърденията на тези, които се опитват да разрушат ЕС.