- Г-н Малинов, независимо какво точно ще се случи във Великобритания след "Брекзит" посланието на референдума е ясно - ЕС трябва да се промени. Споделяте ли подобно мнение?

- Няма как, дори без референдума, тезата за реформа да не се споделя от хората, които сега работят в тези институции. Усещането, че статуквото не е ефективно, но и отчуждава хората, е поголовно. Така, както всички виждаме изолацията на европейския елит и европолитиците.

Имаме няколко писти, по които може да се тича. И за мен първата не трябва да бъде тази на голямата радикална реформа на структурите. Това изисква много време и за жалост процедурите са такива, че усещането за затъване и забавяне ще е много по-тежко. Ще ми се да има по-бързи механизми, но няма, а може би изобщо не може да има, защото това е съюз от държави.

Аз виждам пътя към връщане на доверието в много конкретни политики, за които според мен има консенсус в европейските държави. Например - общата гранична полиция. Това е нужда на европейските държави, за която те биха могли да се подпишат и да финансират. Доброволно, не с усещане за натиск.

В еврозоната трябва да се гарантират още повече правилата там и депозитите. Трето - дългосрочни мерки срещу миграцията, някакъв вид инвестиционен фонд за Африка. Кой би бил против? Никой не може да бъде стратегически против това, защото бъдещите бежанци ще дойдат от там. Правим тези неща и не говорим за грандиозните схеми, които след време ще кристализират.

- При създаването на новата агенция за охрана на границите на ЕС обаче се допуска, че дадена държава може да откаже помощ от нея. Това не говори за консенсус.

- Как ще функционира агенцията е друга тема. В някакъв смисъл за една национална държава е леко притеснително, унизително, това означава, че тя не се справя. Но трява да има възможност и за преценка отвън. Но дебатът как да функционира тази агенция е различен от това дали да има или да няма такава. Основният случай беше с Гърция, която не искаше помощ, но доклад на ЕК доказа, че има нужда.

Нека да си тече дебата. За мен най-важното е, че България е включена, защото можеше и да не сме.

- Защото не сме в Шенген?

- Да. Но да забравим този дебат, важното е, че сме там още от първия ден. Някои твърдят, че охраната на границата е зародиш на общи въоръжени сили.

- А инвестиционният фонд за Африка дали ще бъде достатъчно ефективен?

- Това са огромните рискове. Но проблемър с миграцията ще бъде проблем на нашето поколение  и на следващото. Едни хора направиха ЕС, други го подсигуриха, разшириха. Ние ще трябва да го пазим в това му състояние и да се справим с миграцията. Тя ще продължи след като свърши конфликтът в Сирия. Няма да има никакъв военен конфликт, но поток ще има. Той ще бъде от региони, където няма инфрастуктура, няма социални и здравни институции, в някои за жалост няма вода, храна. Това ще бъдат региони, в които няма никаква гаранция за човешка сигурност - няма полиция, гранична полиция. Теи хора са потенциални мигранти и нищо не може да ги спре. Нашият интерес е да направим така, че да няма такива региони в Африка.

- Подобни идеи обсъждат ли се сега?

- Да. започва се. Парите ще се дават на правителства, с които ще се сключват спогодби - финансиране срщеу задължения, надзор и изграждане на институции.

- Значи оцеляването на ЕС минава през облагородяването на Африка.

- Това е един от проблемите. Но да, трябва да се инвестира в това съседно пространство.

- Вие споделяте ли идеита за, да го наречем, федерализация на ЕС?

- Това са много големи думи, аз никога не съм ги използвал. Те трябва да се разпаднат на конретни неща.

- Вие коя дума бихте използвали?

- По-централизиран за определни неща съюз, по-силен. И в момента теоретичния спор е почти излишен, защото се разбра къде трябва да бъде по-силен. Вместо да се дрънка за федерализация напразно, години наред. В момента тече сближаване между разузнавателните служби на няколко държави. Ние не знаем, колко е напреднал този процес, защото никой не се интересува. Аз съм убеден, че белгийските и френските тайни служби сигурно вече са се слели  Защо? Заради това, което стана миналата година. Атентати в Париж, при които като се издърпаха всички нишки се видя, че те водят към Белгия, даже към Брюксел, даже към в един квартал.

Същевременно аз не мога да си представя, че някой ще бъде против създаването на общи звена между тези служби. Или пък за повече финансиране за Европол. Това е много силна стъпка, която не дразни никого.

Защото като се заговори са федерализация се започва: на европейските избори как ще избираме. Кой го интересува? Интерсуват ни конкретни неща - има заплахи, усещане за вакуум Там се влиза. Хората очакват това. Те не чакат демократизация в институциите.

- Може би е хубаво все пак европейските граждани да се усещат като такива.

- Това е много дълга тема. Не може да стане, защото няма общо политическо европейско пространство, където да влязат гражданите. Няма общ език, няма общ демос, както се казва, Няма го европейският народ. Не е възможно демокрацията да съществива без демос. Има европейски демос, който всъщност е чиста аристокрация. Това са хората, които се интересуват от европейските теми.

- Идеята за обща европейска прокуратура дали ще се реализира?

- Да. Това, разбира се, ще бъде прокуратура свързана с определени неща - финансови престъпелния, трансгранични. Шефът на Европопл го формулира много елегантно - имате пресъпност без граници, а имате оперативни действия за сигурността с граници. Това не може да продължава. Особено при тези престъпления, които са дефинитивно трансгранични.

- Какво ще се случи с Великобритания според вас?

- Ще се излъчи премиер до края на годината. Почти сигурно ще бъде Тереза Мей. Другата година трябва да започне процедурата, защото има опасност от социален катаклизъм. Преговорите ще бъдат много дълги, могат да бъдат удължени, дори повече от 2 години, но от 27-те. След което трябва да се стигне до някакъв окончателен пакет. Този пакет ще бъде по-лош от това, което англичаните, участвали в референдума и гласували за "Брекзит" са очаквали. Не винаги е лъжа това. Просто английките политици ще кажат - мислехме еди-какво си, но не можахме да го постигнем. Понеже не можахме да го постигнем трябва да гласувате прилагането му. Според мен след 3 години ще има референндум по договореното. Този референдум вече ще бъде окончателен.

- Защо все пак се стигна до този резултат на референдума?

- По много причини. Членството в ЕС за Източна Европа предвиждаше да се приемат държави, които да са в определена степен на готовност. И най-важният смисъл на тази готовност бе да се намали разликата до степен, в която да няма мигрантски вълни вътре. За общност не е хубаво да има такива колосални разлики.

Тези вълни обаче се получиха. Великобритания като държава с колониална трация и като привлекателна държава се напълни с нови мигранти, които английската социална система не може да приеме. Хора от по-ниски социални нива във Великобритания имат искрено притеснение от образованите, конкурентноспособни, работливи и готови да работят за по-ниски надници източноевропейци. За това пък младите и образованите са тежко прецакани. Умението е да не направиш така, че една част от хората да прецакват друга.