На всеки две години държавните и правителствени ръководители на уважаемата НАТО се събират да обсъдят ключови въпроси, пред които е изправена 28-членната организация. Тези срещи на НАТО са винаги важни и винаги имат както победители, така и губещи. току-що завършилата среща във Варшава не бе изключение.

Както обикновено, така и сега резултатът бе смесен и няма да задоволи напълно нито привържениците на по-напориста НАТО, нито опонентите като руския президент Владимир Путин. Но си струва да видим какво се случи.

Начело в класацията с победителите във Варшава са източноевропейските членки на организацията. В продължение поне на 6 години те постоянно хокаха НАТО, че не осигурява по-голяма защита "на земята" в техните граници. В Естония, Латвия, Литва и Полша вече ще има постоянно по един многонационален батальон, съставен от по 1000 войници на НАТО от страни, сред които са САЩ, Великобритания, Германия и Канада. Макар да не са достатъчни за спирането на пълномащабно руско нахлуване, допълнителните сили значително ще увеличат възпиращия потенциал.

Освен източноевропейските страни, победител се оказа и малката балканска държава Черна гораа, която получи нещо, наричано от някои "златен билет за сигурност", какъвто е членството  в НАТО. Малката страна с 650 000 жители бе формално поканена да се присъедини към организацията, като това продължава работата по консолидирането на Балканите в трансатлантическата общност. Дори да не е важна от военна гледна точка, поканата е ключов политически сигнал, че НАТО продължава политиката си на отворено членство, както е записано в основополагащия й договор.

Отделно от източноевропейците друг член на клуба на победителите безспорно е закъсалият Афганистан. Въпреки плановете на НАТО преди три години да намали на практика до нула войските си в страната до 2017 г., алиансът твърдо се ангажира наново да поддържа значителен брой войски (вероятно 13 000 или повече) в обозримо бъдеще. Нещо, също толкова важно за крехкото правителство на афганистанския президент Ашраф Гани, е, че членките на НАТО се ангажираха да продължат финансирането на афганистанските национални сили за сигурност. Това ще струва 4 до 5 милиарда долара годишно.

Най-накрая, спечелиха и отбранителните индустрии на Запад, най-вече тази в Европа. След като всички членки на НАТО се съгласиха до 2020 г. да започнат да харчат по 2 на сто от своя национален БВП за отбрана, скорошният спад в европейските разходи за отбрана трябва да спре и да се надяваме, че ще започне да расте. НАТО даде сигнал, че финансирането на някои сфери вероятно ще бъде увеличено. Това са киберсигурността (там НАТО е очевадно уязвима), специалните сили (алиансът има нужда от постоянна оперативна централа за тези сили) и безпилотните машини (сега в Сицилия се правят разузнавателни самолети "Глоубъл хок").

От страна на губещите класацията се оглавява от Путин. Предвид това, че главната му цел е отслабване или разбиване на НАТО, продължаващото единство, демонстрирано от членките във Варшава, е негов провал. Още по-зле за Путин е решението на НАТО за разположи войски край границите на Русия, което руският президент трудно ще обясни на своите избиратели у дома. И най-накрая, потенциалното увеличаване на разходите за отбраана ще означава, че Русия може да се почувства задължена да увеличи и своите отбранителни разходи. Това ще бъде трудна стъпка предвид продължаващите санкции срещу Русия, наложени след нейното нахлуване в Украйна и анексирането на Крим, както и ниските цени на петрола и газа.

Други губещи от Варшава са две страни, които искат да влязат в НАТО - Украйна и Грузия. И двете бяха нападнати от Руската федерация (Украйна през 2014, а Грузия - през 2008 г.) и руснаците продължават да бъдат окупатори на значителни части от териториите им (Крим и големи части от Югоизточна Украйна и малките региони Абхазия и Южна Осетия, откъснати от Грузия). Предвид тези спорове с Русия вероятността от пълно членство изглежда доста отдалечена, а срещата във Варшава не предложи кой знае колко надежда за техните цели. Докато алиансът излезе с банални фрази за политиката си на "отворени врати" и обеща да продължи военното сътрудничество, надеждата за членство сега е доста мижава.

Губеща от срещата е и "Даеш" ("Ислямска държава" - б.р.). НАТО видимо започна да се събужда за необходимостта да се изправи срещу "даеш" по границата с Турция и да тръгне срещу зааплхата в Ирак и Сирия. НАТО ще задейства допълнителни самолети със система за въздушно предупреждение и контрол (АУАКС), което може да помогне за сигурността на въздушното пространство, събирането на разузнвателни данни, командването и контрола. НАТО ще се опита и да обучи крехките иракски сили за сигурност. (Пактът имаше такава мисия в Багдад, когато аз бях главнокомандващ силите му в Европа преди години, но я прекрати поради спор с иракчаните за статута на споразумението за военните сили). Със сигурност НАТО ще има по-пряко участие в битките в Ирак и Сирия и това е лоша новина за "Даеш".

Варшавската среща не бе добра и за най-силната европейска държава - Германия. Няма друга страна в НАТО с толкова силно желание на хората за по-добри връзки с Русия поради търговските връзки, историческите страхове и несъгласието с по-големи разходи за отбрана. Над 80 на сто от германците искат по-добри връзки с Русия, а много германски политици са категорично против приближаването на НАТО до руските граници. Така че поради особените си отношения с Русия Германия завърши срещата недоволна от траекторията на НАТО и изобщо недоволна от организацията.

На последно място - това бе важна, но не и плодотворна среща. Ключовите въпроси - по-голям отпор на Русия, ангажиране с борбата срещу "Даеш", повишаване на разходите за отбрана, увеличаване на киберсигурността и поканата към Черна гора да се присъедини към НАТО, са все важни, но не и решителни стъпки. За по-голяма и по-твърда НАТО ще трябва да изчакаме ефекта от президентските избори в САЩ и и все още неясния ефект от "Брекзит" през следващите две години. Путин със сигурност ще наблюдава, така че ще бъде умно да то правим и ние.

-----

* Авторът е американски адмирал, бивш главнокомандващ силите на НАТО в Европа. В момента оглавява Училището по право и дипломация "Флечър" към университета "Тъфт". Препечатваме статията му от специализираното издание "Форин полиси".