В края на юни екип класически филолози и кодиколози от Гьотингенския университет потвърждават, че са идентифицирали няколко пасажа от известната само по заглавие трагедия „Паламед” от Еврипид, третия велик трагик на класическата старогръцката литература. Заедно с Есхил и Софокъл, Еврипид е един от големите драматурзи на атинския театър от V-ІV в. пр. Хр., когато процъфтява цивилизацията на древна Елада.

Екипът работи с Codex Hierosolymitanus Sancti Sepulcri 36, тоест буквално „Йерусалимски кодекс от [храма на] Гроба Господен №36”, който е собственост на източноправославната Йерусалимска патриаршия и се съхранява в библиотеката ѝ. Физическото тяло представлява средновековен пергаментов свитък с християнски религиозни текстове на средногръцки език. При рутинно облъчване с инфрачервени лъчи, д-р Феликс Албрехт установява наличието на по-стар текстов пласт.

Пергаментови листове често са използвани по няколко пъти поради недостига и високата си цена и много кодекси са били изстъргвани, за да бъде изписан върху тях нов текст. Специалистите днес разполагат с техническата възможност да разчитат долните пластове на такива двойно употребени ръкописи, наричани палимпсести.

Горният слой на Йерусалимския кодекс №36 датира от ХІІІ в. и съдържа 556 страници или 278 листа. Между много други текстове, включва няколко досега неизвестни на филолозите, но напълно поддаващи се на идентификация текста от Еврипид. От над 90-те трагедии на атинския драматург е оцеляла около една пета.

Йерусалимският ръкопис придобива огромно значение като източник на досега непозната Еврипидова традиция. Кодексът е известен отдавна, но едва сега е внимателно изследван. Анализ на палимпсеста показва, че той съдържа още текстове от Еврипид – повечето от тях от пиеси, които учените познават само по заглавия, споменати у други антични автори, но и няколко от познатата му трагедия „Финикийките”.

Повърхностният пласт на манускрипта съдържа шест съчинения на източноправославните свети Отци, записани с византийски маюскул, познати и от други източници: например откъси от коментара на св. Кирил Александрийски върху Евангелието от Лука, записани вероятно в VІІІ в. Скритият пласт е дело на различни скриптори. Най-голямата част от него представлява сборник с текстове на античния трагически поет, преписан от по-стар източник вероятно през ХІ в., ако се съди по особеностите на шрифта. Към основния текст има бележки и коментари, които свидетелсдтват, че става дума за учебно пособие. Възможно е под втория пласт на текста да е имало и трети, още по-стар, което засега затруднява разчитането. През целия период от VІІІ до ХІІІ в. ръкописът е бил активно ползван и редактиран, като старите текстове върху него са били замествани с нови.

Същевременно с Йерусалимския кодекс, гьотингенският екип на д-р Албрехт работи и над Codex Parisinus Graecus 1330 (Парижки гръцки кодекс № 1330) от библиотеката на Колбер, финансовия министър на Луи ХІV. Този кодекс също е палимпсест и също съдържа повърхностен пласт с християнски текстове и по-долен пласт антични фрагменти, в случая – из съчиненията на Аристотел, съставен ок. 500 г. сл. Хр.

Към VІ в. пергаментът решително измества папируса като текстов носител и издръжливостта на новия материал позволява развитието на палимпсестната техника.

Площад Славейков