Има ли нещо общо между белия камион в Ница и фактът, че фризьорът на Оланд получава 10 000 евро месечна заплата? 17-годишният, който сече с брадва пътници във влак в Германия, случайно ли е афганистанец? Мъжът, който уби 50 души в гейбар в Орландо, дали го е направил, защото е чел Корана, или тъкмо защото не е чел Корана? Младият мъж, който взе заложници в кино в Германия, пилотът, който разби самолета, полицаите в Минеаполис, чернокожият в Батън руж… Още ли я има онази точка в кодекса на ББС, че този, който отвлича самолет, се нарича похитител, а не терорист до момента на изясняването на причините? Хитлер какъв е бил – диктатор, терорист, социопат? Ердоган какъв е? 

ДАЕШ улеснява света да не си задава такива въпроси и поема отговорността за всички застреляни по всички земни точки. Това устройва т.н. Ислямска държава, така тя изглежда мощна, непобедима. И за света определението терорист за всеки убиец върши работа – така светът си измива ръцете от отговорността. Тероризмът дава аргументи за почти всичко – за печелене на пари, за харчене на пари, за налагане на власт, за избиване на комплекси, за осъществяване на болни мечти. Все неща, от които се възползват социопатите. Защото социопатът не е само човек, който се качва на един бял камион или влиза с оръжие в един бар в Орландо. Социопатът може да е човек на много висок, на най-високия дори връх в някаква система, държава, армия, съюз. Налага се да знаем повече за социопатията. Или поне толкова, колкото за тероризма.

От всички определения за социопатите най-краткото е, че това са хора без съвест. Не че не правят разлика между добро и зло, правят я. Но им липсва онзи възпиращ вътрешен механизъм, който да ги удари през ръцете, да спре краката, да затвори устата, когато са на път да извършат зло. Извършват го и дори не виждат нищо нередно в това. Наричат го практичност, реализъм, дори искреност, а ако им заговорите за съвест, ще ви нарекат лицемер. И ето го отговора на въпроса лошите хора знаят ли, че са лоши: В по-голямата си част хората, които обикновено оценяваме като зли, не виждат нищо нередно в техния начин на съществуване. „Социопатите са прословути с отказа си да признаят отговорността  за решенията си. Те дори вярват, че техният начин превъзхожда нашия. Те виждат себе си като „реални” в общество на лицемери. Без ни най-малка следа от вина или разкаяние, един на 25 души е в състояние да направи всичко” /"Социопатът около теб”, Марта Стаут/.

Но не си представяйте социопата намръщен, дръпнат, мълчалив самотник, на чието свъсено лице е изписана липсата на чувства. Как би могъл такъв антипатяга да манипулира хората, какъвто е основният поминък на социопата? Точно обратното - той е чаровник, ласкател, с радарен усет за слабото ви място. Открие ли го, няма спасение – вече знае как да ви заплете. Може би си мислите, че знае как да ви внуши страх, за да ви подчини?  Не, оръжието на социопата е съвсем различно – той ви подчинява, контролира, употребява без капка угризение, като разчита единствено на вашето съчувствие. Той няма емпатия, затова се храни от вашата. Запомнете това послание на Марта Стаут, една от най-задълбочените изследователки на социопатията: „Ако дяволът наистина съществуваше, той нямаше да ви заплашва, той щеше да ви накара да му съчувствате!“

Силата на социопата е да се прави на застрашен, на нарочена жертва, на несправедливо преследван, на ощетен, на борец, на обречен. На практика всеки път, когато възмутено възкликвате „Как е възможно да казва/прави това,  не го ли е срам?!” приличате на човек, който се учудва как е възможно слепият да не вижда. Не, социопатите не ги е срам. 

Да изброим опасностите, които следват от всичко това. Първо: От всеки сто души около нас четирима са в състояние да ни причинят всяко зло, без да ги смути нищо. Второ: Ние не сме в състояние да различаваме социопатите, защото съдим за другите по себе си. Трето: Дори и да ги различим, не знаем как да действаме и губим себе си в опити да ги променим, особено когато става дума за човек от близкото ни обкръжение. Четвърто: Процентът на социопатите нараства, когато има вакуум на ценности, тъй като половината от причината за това състояние е в обществената среда (другата половина е по рождение). Социопатите са в състояние да различават добро и зло, те само нямат угризения да вършат зло. Представяте ли си какъв разцвет за тях е общество, което дори не различава добро и зло? Пето: Социопатите се насочват към властта над другите по инстинкт, по призвание. Разликата е само в мащаба: едни се ограничават да се реализират в паразитно съжителство с някого, други действат в мащабите на държавата. Шесто: Битката на обществото със социопатите е неравна, защото по-голямата част от хората са склонни да се съобразяват в по-голяма степен с авторитетите, отколкото със съвестта си.

Последното твърдение обикновено се подкрепя с класическия експеримент на Стенли Милграм. В него срещу заплащане участват двойки възрастни в ролите на ученик и учител. На ученика е даден текст, който трябва да научи. Привързват го към стол, свързват го с електрод. Казват на ученика и учителя, че всеки път, когато ученикът сгреши при зададен от учителя въпрос, учителят ще пуска все по-силен ток, който от един момент нататък е опасен за живота на ученика. Отвеждат учителя в друга стая пред електрошоков генератор от 15 до 450 волта на 15 волтови стъпки. Генераторът всъщност е фалшив, ученикът в съседната стая не получава никакви електрошокове, той просто е инструктиран да крещи ужасен, уж от токовите удари. Обект на изследването е всъщност учителят. Целта е да се провери на кого ще се подчини: на авторитета, който му е казал да увеличава силата на електрошоковете при всяка грешка на ученика, или на съвестта си, че измъчва някого по опасен начин.

Този култов експеримент е с неподозиран резултат: 62,5 процента от хората, които са играли ролята на учителя, са отишли докрай – включили са дори 450-те волта, въпреки писъците на ученика в другата стая. Изпотявали са се от напрежение, кършели са ръце, но са стигнали докрай. При 62,5 процента индивидуалната съвест е била заглушена от силата на авторитета, който наблюдавал спазването на правилата на експеримента. Значително по-малка част послушали съвестта си и в някакъв момент напуснали експеримента, вместо да бият с ток някого.

Да изчислим: На 4 процента не може да се разчита в битката срещу социопатията, защото те самите я представляват. На 62,5 процента не може да се разчита, защото слушат по-малко съвестта си, отколкото авторитети, които често са социопати. На обществените нрави изобщо не може да се разчита, тъй като ги няма. Около 33,5 процента са хората, на които може да се разчита като морален ресурс – ако са останали, ако не са непосилно уморени, ако не са непоносимо отвратени… и изобщо – ако не са напуснали експеримента.

Това е теорията. За практиката – пуснете си телевизора.