Стъписващо е това, което прави президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган.

Десетки хиляди учители, полицаи, държавни чиновници, журналисти са отстранени без съд и присъда, а само по подозрения. Хиляди други са арестувани, без да е известно да са извършили престъпление. Войници бяха линчувани по улиците, тълпи нападат магазини на инакомислещи. Готви се връщане на смъртното наказание, защото народът така искал. Изкоренява се всеки, който е заподозрян от съседа си, че симпатизира на проповедника, когото президентът не харесва. Различията и свободата тези дни са подгонени от единството на тълпата...

Не е това режимът, в който искаме да живеем, нали?

Управлението в Турция е избрано на избори. Мнозинството от турците са посочили именно Ердоган да ги управлява – той е демократично избран президент. Мнозинството от турците са излъчили този парламент, който може да върне смъртното наказание. И това ще бъде демократично. Избирателите са препотвърдили пет пъти предпочитанието си към Партията на справедливостта и развитието, която инсталира все повече религията в публичния живот – т.е., и това е демократично. Самият Ердоган спечели над половината гласове в преките избори за президент преди две години, а демокрацията казва, че победата е за мнозинството. И въпреки всичко, никой не мисли, че случващото се днес в Турция е демократично.

Причината за това разминаване е, че в западния свят живеем не просто в демокрация, а в либерална демокрация. Само не замесвайте популярните напоследък либерално-антилиберални спорове, те нямат общо. Либералната демокрация означава не само да избираме управлението, да можем да го сменяме с бюлетината и мнозинството да решава. Означава също да имаме върховенство на закона, разделение на властите, независим съд, защитени човешки и граждански права - особено на различните от мнозинството, свободни медии, светско управление, свобода на сдружаване, гражданско участие и уважение към мнението на другия. Диалог и толерантност. Това е режимът, в който сме избрали да живеем, защото така е избрал да живее свободният и проспериращ свят. И защото времето е показало, че това е единственият режим, при който различията в обществото могат да живеят в мир.

Малките ердоганчета в нас

Лесно забравяме тези неща, които са – както се казва на шега – от материала за първи клас още. Лесно се подхлъзваме да харесваме безотговорни популисти, които ни говорят срещу либералната демокрация, които я обвиняват за несгодите ни, които са готови с лесното решение, което винаги звучи така: Дайте да свием перките на тая демокрация, бе!

Всеки път, когато се възхищаваме на глутницата на Петното, мутрите на Сидеров или бабаитите на Динко и вярваме, че тези смели мъже с техните граждански арести ще въздадат справедливост вместо неефективната държава, един малък Ердоган се ражда в нас. Защото неговите динковци вече съблякоха войниците.

Всеки път, когато държавата наблюдава безучастно как една група wannabe рейнджъри нападат на бензиностанцията в Бургас други българи, защото не са съгласни с изразяваното от тях мнение, един малък Ердоган ни се усмихва. Защото неговите тълпи вече нападнаха книжарница.

Всеки път, когато се изкушим да отречем правото на различните от нас да демонстрират различието си – дори и то да ни смущава, един малък Ердоган кима утвърдително. Защото неговите водни оръдия направо разгонват гей-парадите.

Всеки път, когато политически търговци ни призоват да заменим светското просвещенско образование с индоктринираща национално-религиозна инжекция, малкият Ердоган е доволен. Защото той вече въведе религията във всяко училище и мобилизира джамиите в политиката.

Всеки път, когато министър припомни на журналист от обществената телевизия, че трябва да внимава и това остане без последствия, малкият Ердоган се залива от смях. Защото неговите съдии и прокурори направо отнемат медиите от собствениците им, сменят главни редактори и спират достъпа до интернет.

Всеки път, когато висши магистрати се отчитат на премиера с SMS-и и бързат да стават на крака при неговото изненадващо посещение, малкият Ердоган се смее. Защото неговите съдии вече са арестувани.

Всеки път, когато доволните от преизбирането си политици отричат правото на мнение на по-малки обществени групи, онзи малък Ердоган е готов с отговора: Така иска народът. Това е демокрацията!

И всеки път, когато шоуменът от екрана ни каже, че ще ходим със зелени гащи, ако народът го поиска, малкият Ердоган е победител. Защото това е неговата философия – след като народът ме избира, мога да правя абсолютно каквото си искам.

Хората няма какво да ядат...

Разбира се, либералната демокрация е само база, която позволява на обществото да живее мирно, да разрешава споровете си и да стига до решения. В рамките на либералната демокрация можем да водим добра или лоша икономическа политика. Можем да водим добра или лоша социална политика. Можем да просперираме, можем и да затъваме.

Но нямаме ли свобода и гарантирани права, нищо нямаме. И рано или късно се избиваме. Преди това обаче винаги се намира някой, който да предложи да ограничим либералната демокрация, за да разрешим едикой си въпрос. Дайте сега да прецакаме правата на този, за да оправим онзи. Дайте утре да поограничим малко свободата, за „да се оправим“, пък после пак ще се върнем при свободата. Дайте да не абсолютизираме тази либерална демокрация, вижте колко по-важни проблеми имаме...

Винаги ще чуваме такива гласове – нали това е либералната демокрация. Ако е само демокрация, мнозинството ще запуши устата на малцинството. Така рано или късно стигаме до репликата „Хората няма какво да ядат, той за либерална демокрация ми говори“. Сещам се само за един отговор: В Турция храната е бол, нали?