КЕРСТЕН КНИП

Те са отритнати от обществото и без особени перспективи за бъдещето. И почти са загубили надежда, че могат да водят по-добър и безгрижен живот. Чувстват се изоставени от политиката и политиците, повечето от които изобщо не се интересуват от съдбите им. Оставени единствено на мизерни социални помощи, обеднели и разочаровани, те отдавна са спрели да вярват на държавата, чийто официални представители, според тях, не защитават интересите им, а по-скоро се гаврят с тях. Така в живота им се промъква една злоба, която заплашва всеки момент да избухне и да освободи цялото натрупано напрежение. Много от тях се радикализират и е въпрос само на време имената им да се прочуят в твърде печален контекст.

Това тъжно развитие описва френският социален географ Кристоф Гюйю в книгата си "Периферна Франция". В нея той твърди, че географската периферия на страната е и социална периферия. Който иска да разбере причините за сегашната криза в страната, трябва да отправи поглед към деиндустриализираните райони в Северна и Южна Франция. Там живеят най-големите жертви на френската глобализация, твърди авторът.

Отритнатите

Книгата на Кристоф Гюйю разбуни духовете във Франция, защото авторът потърси корените на сегашните проблеми не в предградията на френските градове. Особено след няколкоседмичните протести и размирици през есента на 2005 година много французи виждаха именно в тези занемарени градски райони източника на злото. Това е напълно погрешно, твърди Гюйю. Според него, хората от градските гета имат много повече възможности за развитие и успех, отколкото се предполага. Освен това, аргументира се авторът, хората в тези райони не остават в тях за цял живот - за много от тях те са само временна спирка.

Подобна възможност обикновено нямат хората от географската периферия на страната, които твърде често се радикализират. В крайните региони те са почти лишени от шансове за работа. Гневът им обикновено се излива в някаква проблематична политическа форма – те или изобщо не ходят на избори, или гласуват само за дяснорадикалния "Национален фронт".

Само едно нещо тези отчаяни хора от географската периферия все още не са започнали да правят: да извършват атентати срещу своите сънародници. За разлика от френските джихадисти, те се държат цивилизовано. А това означава, че трябва да се внимава с обясненията за насилието.

Култура на омразата

Бедността и безперспективността наистина играят важна роля, но не са единствените фактори. Френският социолог от ирански произход Фархад Хосрокхавар описва и другите елементи на радикализацията: търсенето на смисъл в живота, жаждата за приключения или чисто и просто удоволствието от това да се прилага насилие и дори да се убива. Друг съществен фактор е безмилостната индоктринизация.

От всичко, което знаем дотук, личи, че почти всички френски джихадисти живеят в някакъв измислен и твърде изкривен свят. Изолирани сред себеподобни и повлияни от пропагандата на радикални проповедници и спорни интернет-съдържания, тези хора получават една изкривена и едностранчива представа за света. Така възниква онази благодатна почва, върху която особено добре виреят простите послания на радикалните ислямисти – те са предназначени тъкмо за хора, които се нуждаят от прости рецепти, защото не са способни или не желаят да обхванат проблемите в тяхната сложност и цялост. Френският философ Кристиан Годен илюстрира това с два текста от песните на френски рапъри със северноафрикански произход. В едната от тях се пее следното: "Измети ги при първа възможност - игнорирай тези свине, които представляват органите на реда във Франция", а в друг текст се казва: "Тук сме и ще ви (етническите французи - б.ред.) изметем". Подобни закани въздействат и то трайно.

Оттук насетне ще трябва да се заемем по-обстойно с този език на омразата. По никой начин не бива да се оставяме да ни приспиват с аргументи, че така се посягало на свободата на изкуството. Защото езикът на омразата не може да бъде нито религия, нито изкуство. Той само се опитва да се представи за нещо, което не е.

Материалът е публикуван в "Дойче веле".