Между многото арестувани през последните дни в Турция са и двама пилоти. Вменяват им във вина свалянето на руския бомбардировач през ноември 2015 г. в турско-сирийския граничен район. Есествено, официално Анкара ги обвинява в участие в проваления опит за преврат. При вълната турски чистки фактите са малко.

Докато президентът Реджеп Тайип Ердоган премахва предполагаеми противници, същевременно той се надява, че окончателно ще се преодолее руско-турският разкол. В Москва това се приема за сведение със съответното задоволство. Сега Ердоган се нуждае от съюзници, които не задават прекалено много въпроси. По време на кризата между Москва и Анкара жестовете бяха от голямо значение.

ПУТИН И ЕРДОГАН СЕ СРЕЩАТ ПРЕЗ АВГУСТ В РУСИЯ

Рядко в отношенията между две страни е имало толкова много проблеми и такива куриозни поврати, както между Русия и Турция през последните месеци. Реджеп Тайип Ердоган и Владимир Путин, най-силните мъже на двете държави с исторически конфликти, се превърнаха от приятели във врагове. Като следствие от опита за преврат отново се очертават заченки на приятелство, дори и да не е ясно докога.

Предимно за руското общество внезапното сближаване изглежда куриозно. Та нали руските медии месеци наред облъчваха населението с шокиращи новини по адрес на Ердоган, който беше обрисуван като непредвидим османски султан, който напълно ислямизирал страната, брутално подтискал кюрдите и подкрепял „Даеш“ („Ислямска държава“ - б.р.). Телевизията предоставяше на гражданите необходимите аргументи защо Москва безусловно трябва да е войнстващо настроена спрямо Анкара, включително чрез забрана за почивки в Турция и налагане на ембарго за внос на турски плодове.

Путин е железен политик и любител на даването на уроци.

След като Русия и Турция се биеха на различни фронтове за влияние в Сирия и със свалянето на “Сухой” се стигна до пряка конфронтация, след дълги колебания Ердоган трябваше да признае поражението си. След извинението, за което настояваше Москва, Кремъл спази думата си. Помирението дойде точно в седмицата, когато бе извършен терористичен удар на истанбулското летище – обещание за незабавно изпращане на руски туристи на опустелите турски плажове. Това обаче не стана поради причини за сигурност. Москва отново залага на партньори в битката срещу тероризма и сега чука на отворена врата в Анкара.
Докато европейските държавни глави се задоволиха с декларации за солидарност, Путин беше първият, който обеща на Ердоган подкрепа и заговори за “категорично недопустими противоконституционни действия”. Докато Европа предупреждава за спазване принципите на правовата държава, Москва мълчи. Путин, който по идеологически причини би следвало да се чувства по-скоро съпричастен с клетите превратаджии, заради принципа е длъжен да е срещу тях. Москва се смята за противник на “произволни смени на режима”. За разлика от лъкатушния курс на Европа, Москва преследва конституционно съобразна логика. Зад нея прозира страхът от разпад на Руската федерация. Такава позиция във външната политика често се е използвала като аргумент на разни цветни революции. Философията на Москва не й попречи да накърни международни граници, какъвто е примерът с Крим. Което между другото тогава предизвика и протести от страна на Ердоган.
В началото на август двамата президенти биха могли да се видят по време на срещата на Г-20 в Пекин. На Путин му е добре известно в какво положение се намира сега Ердоган. И още нещо е от полза за шефа на Кремъл – турският му колега е изключително зает с авторитарното държавно преустройство и с решаването на икономически проблеми. Турският държавен глава трябва да остави на заден план политическите си амбиции в региона. В огнището Сирия Русия като военна сила и като международен посредник е с едни гърди напред.

Погледнато прагматично, замразените съвместни инвестиционни проекти биха могли да се съживят.
Това, което Ердоган прави по отношение на турското общество, Путин не го интересува. Та нали сам той забранява каквато и да е намеса в неговата Русия. Репресии вътре в страната е нещо, по което всякакви автократи си приличат, а Путин и Ердоган действително наподобяват на историческите си идоли – цар и султан.

------

* Авторката завежда ресор външна политика на австрийския вестник “Ди Пресе”, откъдето препечатваме анализа й.