За случващото се в Турция, за различните оценки там и тук и за причините за демонстрираното единство в подкрепа на президента Реджеп Тайип Ердоган потърсихме коментар от директора на софийския офис на Европейския съвет за външна политика и бивш говорител на Министерството на външните работи ВЕСЕЛА ЧЕРНЕВА.

Г-жо Чернева, четем всеки ден за уволнени или задържани - учители, лекари, магистрати... Инсталира ли Ердоган диктатура в кратки срокове?

- Когато е имало опит за военен преврат, държавата е длъжна да отговори. Това обаче не означава, че трябва да има задължително толкова радикален отговор с арести и обвинения на над 50 хиляди души. Ясно е обаче, че трябваше да има отговор. Очевидно президентът Реджеп Тайип Ердоган е решил да даде краен отпор на движението на Фетхуллах Гюлен и всъщност използва необходимостта от солиден отговор на държавата, за да разбие тази огромна мрежа.

Както казват моите колеги в Турция, това, което превратът можеше да направи за една нощ – да съсипе турската демокрация, сега Ердоган може да го направи за няколко седмици. Може бавно и полека да остави Турция в състояние на рудиментарна мажоритарна демокрация. Т.е. едно мнозинство да избира президента, който после да превръща това в президентска република и в крайна сметка основното качество на демокрацията – да дава възможност на малцинствата да взимат участие в политическите и социални процеси – да бъде окончателно елиминирано. След три месеца ние можем да се окажем в по-ниска точка, отколкото в нощта на преврата.

Не е ли абсурдно да приемем, че всички тези десетки хиляди хора са участвали в организирането на опита за преврат?

- Абсурдно е. Учителите, които се уволняват в Анадола, очевидно не са участвали в преврата. Но Ердоган използва момента, за да ликвидира гюленисткото движение. Тук е особено валидна поговорката, че покрай сухото гори и мокрото. Моя колега в Турция разказа как са говорили с една от уволнените съдийки. Попитала я: "Добре, за какво те уволниха в крайна сметка?" И тя след много увъртане казала: "Ами, защото мъжът ми беше гюленист. Аз се разведох с него преди две години, но това няма никакво значение. Била съм в тези списъци". Всички, които са имали досег по един или друг начин с тази мрежа, в момента са отстранявани.

На този фон не е ли странно демонстрираното единство от всички партии?

- Това изобщо не е изненадващо. Още в понеделник след опита за преврат всички депутати се събраха в бомбардираната и полуразрушена сграда на турския парламент и посрещнаха правителството със ставане на крака и овации. Тази картина не се видя много по българските медии, но това беше много важно. В този момент всички турски партии, включително и преследваните и лишени от имунитета си кюрдски депутати, застанаха на страната на официалната власт с идеята, че отбраняват демократичните принципи на Турция. Това беше протегната ръка на целия политически спектър към Ердоган за започване на нов тип диалог, който да е много по-включващ. Който да позволи включително и възраждане на мирния процес с кюрдите.

Има още една причина защо светските, т.нар. кемалистки партии, подкрепят в момента правителството. Когато Гюлен помагаше на Ердоган да овладее властта преди години, именно неговото движение бе в основата на чистката срещу кемалистите от институциите. Затова те сега донякъде гледат със злорадство на този лов на вещици срещу всички гюленисти. Това е много важен момент, който обяснява защо са склонни да подкрепят действията на Ердоган в момента.

В такава ситуация не е ли нормално да има поне един силен глас, който да предупреди, че тази свръхреакция не е чак толкова нормална?

- Има такива гласове, но когато има извънредно положение и когато хората могат да бъдат арестувани без съдебен процес, рискът е огромен. Политическите сили искат да използват този момент, за да може когато свърши извънредното положение, турската политика да се окаже на малко по-добро място, отколкото ние всички се опасяваме.

В първите часове след потушаването на опита за преврат, кадрите на саморазправа и на съблечените войници обиколиха света. Това даде повод на много хора да се опасяват от ислямистка контрареволюция. Имат ли основание?

- Партията на справедливостта и развитието безспорно има силен религиозен елемент. Дори видяхме Ердоган миналата седмица лично да чете проповедта от централната джамия в Истанбул. Със сигурност ислямският елемент присъства много силно. Но трябва да сме наясно какво е гюленизмът. Затова съм по-склонна да приема чисто властовото обяснение – битката за контрола върху властта. Гюленизмът е доста повече мрежа, отколкото ислямистко движение. Това е подобна на Опус Дей от „Името на розата“ мрежа, но много по-разклонена и с десетки хиляди хора, които създаваха от 2002 година насам една паралелна власт. Държава в държавата, която дублира държавните институции на всякакво ниво – включително и силовите институции, които са изцяло държавен монопол.

Ердоган до голяма степен укрепи властта на партията си през мрежата на гюленистите. Но след като през 2014 година настъпи разривът му с Гюлен, Ердоган започна да се разграничава от тази мрежа, защото започна да вижда в нея заплаха за собствената си власт.

Има ли място за подобен въпрос: Кой е по-големият и по-опасният ислямист - Гюлен или Ердоган?

- Ислямизмът на Гюлен е икуменически. Той е повече свързан с диалог с другите религии, с проповядване на меката сила на Турция по света, отколкото с някакъв радикален вариант на исляма. Не мисля, че аналогията е на тази плоскост. По-скоро е обяснението за мрежата, която се е превърнала в паралелна държава.

Избързахме ли с оценките, че в дните след преврата демокрацията завинаги напусна Турция, а Западът изгуби стабилен и предвидим партньор?

- Турция оттук-нататък ще бъде много по-непредвидима. Това е сигурно. Прогнозите за развитието на страната ще бъдат много по-трудни. Както видяхме в Русия на Путин, когато решенията се взимат в една глава, а не в система от институции, тези решения са много по-малко закономерни. Въпреки това обаче Турция ще продължи да бъде много важен партньор за Европа и за Запада.

Позицията на Турция е „Не може да не подкрепиш Ердоган“, защото другата възможност са онези, които стреляха срещу мирно население. Има ли логика в това?

- Да, но това е много краткосрочна визия. Тя ще е валидна в следващите няколко седмици или най-късно до края на трите месеца, които той обяви за извънредно положение. След това ще стане ясно дали Турция наистина се е превърнала в еднолична автокрация или е успяла да се върне към някакво ниво на политически разговор, в което има и спорове, има и политически различия.

Вече чуваме опасения как Турция ще започне да изнася ислямизъм и да се намесва повече във вътрешните работи на България. Това реално ли е?

- Това е абсолютно недоказано към момента. Дори не ми изглежда логично, защото Турция ще бъде страшно вгледана в себе си и ще има много по-малко ресурс за каквито и да било действия, особено в западна посока. Ако има някакви действия, те ще бъдат по отношение на Сирия и вероятно сближаване с Русия.