Думата "амок" няма множествено число. Това си е самотно занимание. И глагол няма. Но явлението го има, така че се налага да измислим дума за него. Моето предложение е: амокясвам. Аз амокясвам, ти амокясваш, ние… Не звучи много добре, ако се сетите за друг вариант, дайте предложение. И идеи за предпазване от амокясване давайте, аз се сетих за десетина. Не са консултирани с лекар и сигурно медицината ще каже, че нямат много общо с диагнозата „амок“. Амок в случая е метафора, а съветите са от графата „споделено лекуване“. 

1. Избягвайте сутрешните телевизионни блокове. Там едни и същи хора говорят едни и същи неща. Ако ги слушате всеки ден, някой път в 9 ч. ще ви диспансеризират и ще ви нахлузят риза, с която да се прегръщате. Един от тревожните признаци е, ако се хващате, че спорите с интервюираните наум. О, вече го правите и на глас! Защо се карате с телевизора – искате да го наддумате или да му затворите устата? Първото е невъзможно, второто е най-лесното нещо – просто го изключете. 

2. Първата стъпка към предпазване от амокясване не се отнася за вас, ако нямате телевизор. Да не вземете сега да си купите, само за да си доставяте победата да го изключвате. Останете си на позицията, че ако нещо е чак толкова важно, така и така ще го научите.

3. При среща с познат извън най-близкия ви кръг от хора, не го питайте по инерция и от едната любезност „Как си?“ Той само това чака, за да ви разкаже как се е сецнал, колко над нормата са триглециридите му, колко му струват лекарствата и как се е убедил в магическите сили на нетрадиционните медицини. Вместо да го питате как е, кажете му, че изглежда много добре. Ползите ще са и за двамата.

4. Поставете на видно място – с магнитчета на хладилника, например – потрети на световни политически величини като Тръмп, Ердоган, Путин, Меркел, Борис Джонсън и т.н. според естетическия ви вкус и политическите убеждения. Всеки път като ги погледнете, ще получавате утеха, че положението у нас не е много по-лошо. Съвсем в световните стандарти на всеобщата глупост се намираме. Ама да не вземете да сложите снимка на канадския премиер, нали разбрахте какъв е замисълът? 

5. Отминавайте с махване на ръка поводи за ядосване като, да речем, това, че кредитите са с големи лихви, а депозитите - с никакви. Повишени цени, некачествени стоки и услуги, липса на здравеопазване и правораздаване – какво е това на фона на терористичните погроми? Всичко е незначително, ако край вас не се мотае някой омотан с жици и с палец върху бутон.

6. В интернет влизайте като в мюнхенски мол – за кратко и с повишено внимание. Не четете страховити текстове от сайтове с имена на дърводелски сечива. Не ги споделяте, защото така амокясвате други читатели.

7. С фейсбук се отнасяйте като с цигари в период на отказване от тютюнопушенето. Не го зарязвайте изведнъж, за да не ви тресе абстиненцията. Намалявайте го постепенно. Ако продължим сравнението с цигарите, влизайте в социалната мрежа два пъти дневно, само докато си пиете кафето. 

8. За страницата си в социалната мрежа се грижете като за всекидневната си. Проветрявайте я и канете само гости, които не плюят по пода и не трошат мебелите. Тия, които идват само да прокарат пръст по библиотеката, за да видят събрала ли е прах, че да има какво да разказват навън, направо ги гонете. Подмазвачите – според прага ви на търпимост към лицемерие, ама и те не са за изтрайване. Заключете си стената за постване без ваше одобрение, защото ще ви напълнят всекидневната с всички аксесоари на кардиологичното отделение – сърца, цветя, бонбони, намерения за здравословен живот и ведри мъдрости. 

9. Между двете илюзии - да победиш трол в интернет и да хванеш в смартфона си покемон – избирайте втората. Срещу трола бронебойни патрони няма открити. Няма. Не участвайте във военни блокове, съюзнически коалиции, антанти, лиги и корпоративни картели в интернет. Нито нападателни, нито отбранителни. Ще ви въвлекат в битки, от които сунитите и шиитите могат със завист да си водят бележки. 

10. Има обаче едни хора, с които е много трудно да се справите, защото те не са в интернет, а в деня ви. Колеги, приятели, познати, хора, с които прекарвате свободно и работно време и които искат непременно да ви убедят колко е страшно положението по еди кой си въпрос. Ромския, да речем. Вие си знаете, че положението е страшно. Обаче ония хора имат нужда отново и отново да ви убеждават. И не можеш нито да ги затвориш с дистанционното, нито да кликнеш върху тях

От всичко изпробвано досега, най-добра работа в такива случаи ми върши въпросът: Ти какво предлагаш? Те, разбира се, започват още по-старателно да обясняват как, да речем, ромите не са в състояние да се интегрират, защото нали помниш, като им дадоха едни апартаменти, как си вкараха конете….“Ти какво предлагаш?“ Ти разбираш ли, че ние се стопяваме… „Ти какво предлагаш?“ Абе едни хора, които не си плащат тока…“Ти какво предлагаш?“ На максимум четвъртото питане спират.